Победата на Кен Пакстън в Тексас затвърждава позициите на Тръмп

Тръмп е в добра кондиция, политиката му се движи в неговата посока и той успява да претвори начина, по който оперира глобалната политика

Каквото и да се случи на междинните избори, то няма да блокира президента, ако неговата партия загуби

Нали сте чували този израз, че всичко е по-голямо в Тексас? Не е лъжа. Тексас е държава в държавата. Щатът на самотната звезда, който е анексиран от САЩ през 1845 г., ставайки 28-ия щат в съюза, е място, с което шега не бива. Това е вторият най-населен щат в Америка след Калифорния със своите почти 32 милиона жители. Не са само жителите обаче.

Тексас е и вторият по големина щат в САЩ, изпреварван само от Аляска. Щатът е малко под 700 000 кв. км., т. е. има няма седем пъти България. Тексас е значително по-голям от Франция и Испания, два пъти и повече по-голям от Обединеното кралство, както и от Германия и Полша... взети заедно. Мащабите там са чудовищни. От най-източната точка до най-западната точка на щата разстоянието е над 1200 км. Горе-долу същото е и от най-северната до най-южната точка. Огромна територия и мащабно население.

Това означава само едно - икономика. Ако Тексас беше самостоятелна държава, икономиката на щата щеше да е осмата по-големина в света. Това значи, че икономиките на Италия, Канада, Австралия, Южна Корея, Бразилия и редица други големи, важни и богати държави, са значително по-малки от тази на Тексас. С БВП от около 2.9 трилиона долара Тексас разполага с невъобразима икономическа мощ. Щатът се превърна в един от глобалните IT хъбове, производствени хъбове, а пазарът на недвижими имоти е един от най-активните в САЩ. Като към това добавим огромния достъп до енергоносители - ако беше самостоятелна държава Тексас щеше да е в топ 5 на най-големите производители на петрол на планетата - това добавя допълнително стратегическо значение на щата. Въобще, с Тексас шега не бива.

Разказвам всичко това не от гола привързаност към Щата на самотната звезда, макар и това да го има. Разказвам го, защото искам да е ясно какво е стратегическото значение на Тексас в големия геополитически ребус. Така и само така може да се разбере защо бяха толкова важни първичните избори на републиканците за предстоящия избор на сенатори в горната камара на американския Конгрес през есента. Изборите за това кой да е кандидатът на републиканците и да е най-вероятно единият бъдещ сенатор оттам мина. В надпреварата участваха дългогодишният сенатор Джон Корнин, който беше премазан от кандидата на Тръмп - авторитетният главен прокурор на Тексас Кен Пакстън.

Кен Пакстън е сериозен човек. Отявлен биткаджия, който беше един от най-вокалните защитници на политиката на Тръмп в Тексас. По време на безславното управление на Джо Байдън Кен Пакстън поведе мащабна юридическа битка срещу Белия дом като заведе над сто дела срещу администрацията. Водил е дела и срещу Обама по въпросите на миграцията, екологичните разпоредби, Обамакеър и други. Пакстън е един от най-мощните поддръжници на строгата гранична политика по отношение на нелегалната миграция, има прекрасно портфолио от дела по въпросите на трафика на хора, борбата с опиатите в Америка и други. Въобще - класически МАГА победител. От загубилата страна беше Корнин, за който ще кажа само едно - кариерен вашингтонски политик. От онези, които бихме могли да наречем с определението „системен обитател на вашингтонското блато“. Преди Тръмп да подкрепи Пакстън, имаше сериозни шансове Корнин да победи. След подкрепата от Тръмп, резултатът беше кажи-речи две към едно в полза на Пакстън.

Сега идва моментът, в който Пакстън ще се изправи срещу „новия Бето О‘Рурк“ - кандидатът на демократите Джеймс Таларико. Впрочем, помните ли го Бето О‘Рурк? Онзи дребен лузър, който по едно време се беше превърнал любимец на всички либерали по всички земни кълбета. Спомням си даже как родните либерали го славословеха с пяна на уста и обясняваха как това е бъдещето на Америка. Когато онези като мен, които имаме претенцията добре да познаваме американската политическа действителност, им обяснявахме напоително, че това е невъзможно и че О‘Рурк е политически кьорфишек, те ни се присмиваха. После, когато Бето потъна, съвсем очаквано, нашичките бяха много разсеяни. Сега ще стане нещо сходно и с Таларико. Момчето е със същия профил като Бето, даже и визуално си приличат. По моему Таларико има минимален шанс, въпреки гигантската фондонабирателна и политически мощно структурирана подкрепа от страна на естаблишмънта на Демократическата партия. Трудно ми е да споделя бравурния ентусиазъм на левичарите по отношение на шансовете на Таларико в щат, в който Тръмп спечели три поредни пъти с огромна преднина. Тексас, драги мои, е Trump country.

Изборът на Кен Пакстън е поредното доказателство за историческите размествания в голямата американска политика, които се случват под напора на ефекта Тръмп. Президентът е фигура от исторически мащаб, която пренареди Републиканската партия по свой образ и подобие. Дори и гигантът Роналд Рейгън не е успявал да постигне чак такъв многопластов, мащабен и пълнокръвен обрат в кадровата и практическата рамка, в която оперират републиканците. Тръмп постига със замах онова, което само най-големите лидери в голямата американска политика са правили - да претворят цялата политическа система и да я прекроят по своите мерки. Този процес ще продължи. Онези, които си мислят, че ролята на Тръмп е разклатена - например, защото гледат руска телевизия и смятат, че американците били много разочаровани, че Тръмп накара Иран да напусне чата - имам да ги посъветвам да коментират по-малко въпроси, които не разбират. Тръмп е в добра кондиция, политиката му се движи в неговата посока и той успява да претвори, буквално пред очите на света, начина, по който оперира глобалната политика.

Както многократно е обяснявано и от доц. д-р Борислав Цеков от страниците на „Труд news“, и от мен, и от редица други, които познаваме американската действителност - каквото и да се случи на междинните избори, то не е някакво сакрално събитие, което ще блокира президента, ако неговата партия загуби. Макар че в Тексас с голяма степен на сигурност можем да кажем, че няма да загуби.

Въобще, Америка е многопластова и голяма тема. Важно е да се познава добре преди да се коментира. Уви, у нас, а и не само, има видими дефицити в познаването на Щатите и съответно мнозина, които си чешат езиците по тази тема даже и не осъзнават колко бъркат. Разбира се, за мен е смешно как те винаги са изненадани как прогнозите им не се сбъдват, но все пак на обществения терен е важно да се говори от позицията на подготовка, а не на пожелателно мислене.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.