Труд
Автор:
Труд news
Промени в Кодекса за застраховането поставят на дневен ред един съществен въпрос около казуса „ДаллБогг“ – какво всъщност означава отнетият лиценз и кой ще понесе финансовата тежест за задълженията по вече сключените договори. В публикации по темата дружеството е определяно като „фалирал застраховател“, но отстраненото ръководство на застрахователя категорично оспорва това определение. То твърди, че отнемането на лиценз не е равнозначно на съдебно установена несъстоятелност. Поставя се и друг важен въпрос – след като дейността и новият бизнес са били спрени, откъде да идват приходите, с които се обслужват вече поетите задължения? Според бившите директори именно прекъсването на този финансов поток трябва да бъде взето предвид при оценката на последиците от случая.
Петима депутати от управляващата „Прогресивна България“ са внесли промени в Кодекса за застраховането. Макар конкретното име на „ДаллБогг“ да не фигурира в мотивите, законопроектът идва на фона на проблемите, възникнали след отнемането на лиценза на дружеството.
Една от основните цели на предложенията е да се ускори изплащането на обезщетения при щети, причинени в чужбина от автомобили, застраховани в България. Предвижда се Гаранционният фонд да може директно да извършва определени плащания в седемдневен срок, след което да встъпва в правата на съответното национално бюро срещу застрахователя.
Проблемът е свързан със системата „Зелена карта“ и с начина, по който се уреждат претенциите между националните бюра. По действащия ред при определени хипотези се стига до по-бавно активиране на механизма за плащане от Обезпечителния фонд, управляван от Гаранционния фонд.
Именно необходимостта от законодателна промяна показва, че казусът има последици не само за конкретното дружество, но и за функционирането на системата като цяло.
В изпратена до редакцията позиция отстранените изпълнителни директори настояват за важно разграничение, което според тях липсва в публичното представяне на случая. „Отнетият лиценз не е равнозначен на съдебно установена несъстоятелност.“ Това е ключовият аргумент на бившето ръководство. Според него използването на определението „фалирал застраховател“ създава впечатление за вече установено финансово състояние, което не следва автоматично от самото отнемане на лиценза.
Разграничението не е само терминологично. То има значение и за начина, по който се разглеждат бъдещите плащания по вече сключени договори и източниците, от които те ще бъдат финансирани.
Според отстранените директори от 1 юли 2025 г. КФН спира международната дейност и с това спират и приходите на „ДаллБогг“, а впоследствие е прекратен и неговият бизнес в България. На 9 юни т.г. е отнет лицензът на дружеството. Така се получава финансова ситуация, която според тях не може да бъде разглеждана едностранно. Новите премии вече не постъпват, но задълженията по договорите, сключени преди спирането на дейността, не изчезват.
„Притокът на нови премии беше прекъснат, но задълженията по вече сключените договори останаха.“ Това е съществена част от тезата на отстранените директори. По думите им до отнемането на лиценза дружеството е изплащало дължимите обезщетения.
Ако един застраховател бъде лишен от възможността да сключва нови договори и да реализира нови приходи, но продължи да носи отговорност по вече поетите рискове, естественият въпрос е как това се отразява върху способността му да изпълнява старите си задължения.
Бившите управляващи дружеството посочват и конкретен мащаб на финансовия ефект. По тяхна оценка спирането на дейността е довело до поне 500 млн. евро пропуснат премиен приход.
Важно е да се уточни, че тези 500 млн. евро не се представят от самото дружество като печалба. Става дума за премиен поток, от който при нормално функциониране на застрахователния бизнес се плащат обезщетения, поддържат се резерви, осигурява се ликвидност и се купува презастрахователно покритие.
Тези средства не са чиста печалба, но от тях се плащат обезщетения, поддържат се резерви, осигурява се ликвидност и се купува презастрахователно покритие.“ Именно тук според бившите директори се намира една от съществените разлики между механичното определяне на „ДаллБогг“ като „фалирал“ и реалната финансова картина. Тяхната теза е, че спирането на дейността само по себе си променя възможността на дружеството да генерира средства за обслужване на вече съществуващите задължения.
Въпросът има значение и за цялата застрахователна система. По данни, цитирани в публикации по темата, Обезпечителният фонд разполага с около 126,4 млн. лв., докато потенциалният размер на задълженията, свързани с „ДаллБогг“, се оценява на стотици милиони евро.
Тук трябва да се направи важно терминологично уточнение: Обезпечителният фонд е част от структурата на Гаранционния фонд. Гаранционният фонд управлява и Фонда за незастраховани МПС. Двата фонда се управляват разделно и по принцип не се допуска плащане на задължения от единия със средства от другия. При необходимост законопроектът предвижда механизми за допълнително финансиране на Обезпечителния фонд, включително чрез авансови вноски от застрахователите.
Това поставя още един въпрос – ако приходите на „ДаллБогг“ са прекъснати, а част от бъдещите плащания трябва да бъдат извършени чрез системата на Обезпечителния фонд, дали финансовата тежест няма в крайна сметка да бъде прехвърлена към останалите участници на пазара.
Експертите в дружеството обръщат специално внимание именно на това, че Гаранционният фонд не е безплатен държавен ресурс. Според тях средствата в системата се формират от вноски на застрахователите и евентуалното увеличаване на необходимите плащания може да се отрази върху разходите на целия сектор, а косвено и върху цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Това означава, че спорът около „ДаллБогг“ не е просто корпоративен или регулаторен. В зависимост от окончателния размер на плащанията и начина на финансиране на Обезпечителния фонд последиците могат да засегнат и други застрахователи, а в крайна сметка и потребителите.
Другият важен елемент е свързан с международните щети. По действащия механизъм НББАЗ първо трябва да поиска възстановяване на средствата от застрахователя или да се възползва от банкова гаранция. Ако в определен срок средствата не бъдат получени, възниква вземане към Обезпечителния фонд.
Предложената законова промяна цели този процес да бъде ускорен. Гаранционният фонд ще може да извършва директно определени плащания в седемдневен срок, след което ще встъпва в правата на бюрото срещу съответния застраховател. Целта е да се избегне забавяне на плащанията към чуждестранните бюра и ново напрежение в системата „Зелена карта“.
Но от позицията на отстранените директори следва и по-широкият въпрос: дали прекъсването на дейността на „ДаллБогг“ не е довело до ситуация, при която системата трябва да поеме плащания, които при продължаващ нормален бизнес биха могли да бъдат обслужвани от самия застраховател.
Казусът поставя две различни, но свързани задачи пред държавата. Първата е клиентите и пострадалите да получат дължимите им обезщетения в разумен срок. Втората е да се изясни какви са причините за възникналия недостиг и кой трябва да понесе финансовата тежест.
Именно тук позицията на отстранените директори поставя въпрос, който не може да бъде подминат: ако един застраховател има действащ портфейл и задължения по вече сключени договори, но му бъде прекъсната възможността да генерира нови премийни приходи, финансовият резултат от това решение трябва да бъде разглеждан заедно с последващите плащания.
В този смисъл определението „фалирал застраховател“ не дава пълната картина.
„Отнетият лиценз не е равнозначен на съдебно установена несъстоятелност“, настояват отстранените директори. Според тях прекъсването на дейността е лишило дружеството от значителен бъдещ премиен поток, докато задълженията по стария портфейл са останали.
Предстоящите законодателни промени трябва да дадат отговор не само на въпроса как по-бързо да се плащат щетите, но и как да бъде разпределена финансовата тежест и дали съществуващият механизъм действително решава проблема, или прехвърля последиците му от едно дружество към целия застрахователен сектор.
Това е и същинският въпрос около „ДаллБогг“ – не просто дали лицензът е отнет, а какви са финансовите последици от спирането на бизнеса, кой ще ги понесе и защо законодателят се оказва принуден да променя правилата след възникването на казуса.
