В парламента отдавна няма бележити учени, писатели - класици или знаменити журналисти
Класическите примери на съвременната цивилизация на Запад - в Англия, Франция, Португалия и пр. разкриват ефективната логика, по която се роди, утвърди и функционира модерната представителна демокрация. След откриването на Америка тези нации създават могъщи флотилии, с които завладяват „новия свят“. Стартира световният търговски оборот и се разгръща индустриалната революция. В хода на тези нови процеси се формира мощно съсловие от решителни предприемачи.
Безсилието на самодържавието да гарантира възхода на националната буржоазия, довеждат до един общ резултат: провеждат се буржоазно демократичните революции и се пишат новите конституции! Техен основен творец са представителите на стоково паричните отношения. За да гарантират възхода на капитала, тези обществени сили формират, излъчват, овластяват, но и отстраняват от управлението партии и политици, на които е поверена защитата на новите интереси на обществото.
Традицията се спазва до сега: безспорно доказателство е днешният милиардер - президент на САЩ и неговият „бизнес политически екип“! Той беше на власт и до 2020 година, но Републиканската партия на деловия свят в САЩ тогава прецени, че трябва да го свали от кормилото. А през 2025 година, тя му го предостави отново, когато реши, че държавата сега пък се нуждае от този тип политик - милиардер. Така модерната демократична политическа система на Запад се яви резултат от дейността на новите сили, които свалиха старите феодални режими и развиха индустриалния свят. Управляващите партии и политиката там са създадени от буржоазната класа след нейните икономически и политически победи. А не обратно - индустриалното и банкерското съсловие, както и политическите им партии, да се родят от дейността на друг фактор, който е наложил демократичната политическа система.
Логиката на българското развитие в най-ново време е диаметрално противоположна. Крахът на социалистическото общество през 1989 година не беше провокиран от интересите на частен български бизнес. Държавата ни колабира след сгромолясването на социалистическата система в Европа. Тогава най-пъргавите персони сред обществото се възползваха от настъпилия хаос. И в хода на фалшивата приватизация, без заслуги за политическата промяна и опит в управлението, определени лица заграбиха едни от най-значимите активи, сътворени от нацията. Така за разлика от класическия Запад, богатството при българите не дойде с донесените милиони от колониите или от измитата ябълка, продадена на пазара с печалба. Тези хора не направиха и своята революция! Не сътвориха и модерната политическа система за представително демократичното управление.
В нашия случай е налице точно обратният пример: големите пари в България се родиха - от и „благодарение на“ възникналата нова, демократична политическа дейност. А тя бе наложена от духовния елит на нацията, воден по онова време от философа Желю Желев! Защото след падането на БКП от власт се проведоха избори за Велико народно събрание. Там лявата и дясната интелигенция изготвиха демократичната Конституция. Нововъзникващите големи пари не дадоха никакъв принос за създаване и утвърждаване и на основния закон. Така че, този обществен фактор, не само че не проведе своята революция - той е рожба на стихията около наложения от интелигенцията представително демократичен обществен модел. Това е основната причина, поради която представителите на приватизационния български бизнес не се ползват с авторитет сред обществото.
Разбира се, сред деловия свят в България има и много почтени хора. Те развиха предприятията си с труд, мисъл и инициатива след приключване на приватизацията от 90-те години. Затова политиката трябва да съдейства за тяхното развитие. Без тази грижа да изхранва и „бизнемени“ родените в хаоса на приватизацията!
Защо? Защото, поради липсата на заслуги, солиден авторитет и богат политически опит, „приватизационният фактор“ разбра, че сам не можа да създаде силна партия, която да издигне за президент един свой милиардер. Затова застана трайно на позицията, че „някои друг“ трябва да защитава неговите интереси! Така се роди най-големият български парадокс в новото време. Хора, които не са направили нищо в дадена област на живота, разбраха причините поради които приватизационните милиарди не могат сами да създадат солидна дясна партия и да излъчат качествен политически елит. А връзките с властта са им необходими. В резултат политиканстващи персони осъзнаха появата на общност между личните интереси на „нищо не направилите“ и тези на „невидимите силни“. Така започна масовото периодично нахлуване на неизвестни хора в партии с причудливи имена и програми. Те поведоха борба, за да се печелят избори, власт и управление. В резултат възникна най-страшния „омагъосан кръг“ в нашата държава. Най-активните „политици“ започнаха да използват възможностите си и в своя полза, и в интерес на задкулисието! Нещо повече - съзнавайки незаменимостта си за „невидимите силни зад сцената“, доста от ангажиралите се с политиката в България започнаха да правят каквото си искат.
Ежедневно говорят глупости по медиите, карат се и дори се бият в парламента! Някои даже си позволяват и да изнудват хора в сферата на бизнеса за пари. За други, ангажирани с политиката дори се говори, че са „овладяли държавата“! А „силните хора“ в България или не могат, или не искат да ги озаптят!? Поради това мнозина „политици“, прекалявайки със своите действия на обществената сцена, просто се компрометират и падат в небитието. Невидимите сили в задкулисието обаче не променят политическия модел. Те подават ръка на следващите послушници, които успеят да наберат електорат. А новите одобрени за известно време, пак раздават концесии, държавни поръчки, еврофондове и т. н.
Така че десните сили в България не създадоха сами една солидна партия, която да отгледат като своя „свидна рожба“. За да може нейният лидер, с държавническата си дейност, подобно на милиардера Тръмп, да поема периодично властта с полза не само за „своите“, а и за цялата нация. Това можеше да стане само ако едрият български бизнес не третираше политиката - от самата си поява като „майка хранилница“, която го е родила и откърмила!
Затова логиката, по която се движи животът на българите, е коренно различна от тази в цивилизованите държави. Големите пари, които не направиха своята революция, /а се родиха благодарение налагането на демокрацията от интелигенцията/, както и тези, които обслужват техните интереси, периодично се хващат и пускат в едно безкрайно политическо хоро. Който го играе по-добре - оцелява по-дълго на политическата сцена. Който не го умее - вегетира там 5-6 години, а след това отпада от голямата игра, забравен от силните отзад. Защото задкулисието също се нуждае и от „промяна“, и от нови „не компрометирани“ политически играчи. От тук и най-страшният резултат за българската нация: липсата на модерни, самостоятелно мислещи и ефективно действащи политици и добре работещи партии. А ако капиталът беше създал една солидна дясна партия, тя по неизбежност щеше да наложи формирането и на силна лява партия. Та те двете, да изразяват интересите на реални обществени слоеве сред народа. При тяхната липса обаче стартира голямата драма на нацията. 60% от българите вече не гласуват!? Защото те осъзнаха, че политиката в България е само лансиране на избранници, които обслужват временно някого - включително и тези, които не направиха своята революция. А се възползваха от колапса на социализма и не могат да излъчват качествени държавници.
От тук и следващият парадокс - отвращението от политиката, сред национално отговорната интелигенция. Тя съзнателно се дистанцират от „партиите“, защото не иска народът да я сочи с пръст! Затова в парламента отдавна няма бележити учени, писатели - класици или знаменити журналисти! Стоейки отстрани, интелигенцията обаче не може да премахне разглеждания „омагъосан кръг“. Първо защото „нищо не направилите“ непрекъснато налитат да влизат в партиите и ги пресъздават, и пресъздават. А задкулисието не се вижда с „просто око“ и борбата с него е невъзможна! Проблемите, а и травмите на нацията ще изчезнат, само ако отдолу възникне един силен - „Български народен съюз“, който да прочисти политиката на съвременната ни държава. За да стане тя най-сетне „изкуство за осигуряване на хармония в човешкото общество“. Това е трудна задача.
Но кое и кога някога изобщо е било лесно в нашата история? Така че независимо от трудностите, този проблем трябва да се реши. Много важна роля тук трябва да изиграят и интелигенцията, и честния частен бизнес, и разбира се, гражданите. В противен случай перспективата пред никого не е розова. Защото е абсурд след 35 години свобода и демокрация в България да няма поне по една солидни дясна и лява съвременни политически партии.
Труд
