Олимпийските парламентарни рекорди

Орнитоложката Цецка Цачева посочи, че петелът е безгръбначно животно.

Нашите постижения чакат регистрация в „Гинес“

През социализма гора от ръце гласуваше винаги “за”, никога “против” или “въздържал се”

Олимпийци са нашите парламентаристи. Техните невероятни постижения чакат регистрация в „Гинес“. Книгата на рекордите обаче нехае за случващото се в българското Народното събрание. Сериозен пропуск, който е редно да бъде коригиран.

Шокиращите рекорди тръгват от зората на домораслата ни демокрация. Тогава ругатнята трайно се настанява в пленарната зала и печели златен медал. Първенец по злоезичие е Димитър Петков, нарекъл себе си Свирчо.

Ето част от парламентарния му речник: „политически мошеник“, „магаре с магаре“, „развалени момчетии“, „бесен човек“, „шайкаджия“, „идиот“, „диване“, „говедо“, „келеш“, „лайно“.

Свирчовщината минава по хълмовете на времето. В наши дни Венцеслав Димитров нарече Велко Вълканов „плешив социалист“. Евгений Бакърджиев постави диагноза на Жорж Ганчев: „Луд - това е естественото ви състояние!“ Жорж му отвърна с две удивителни: „Фашист!“ и „Бандит!“. Димитър Стоянов предупреди Румен Петков: „Някой ден ще те пратиме в затвора и ще ти спукаме гъза!“
Ругатнята обаче не е достатъчен аргумент. Майстори на шамарите, юмруците и ритниците дебатират помежду си. Персонални конфликти и масови мелета регистрират стенографските дневниците. Синини и цицини деформират благородните физиономии на депутатите.

Първият парламентарен кютек е на 28 ноември 1880 г. Консерваторите и либералите са настръхнали един срещу друг. Ръцете стискат дръжките на бастуните. Петко Горбанов едва дочаква звънеца, за да заплюе Георги Живков. Събира обилно количество течност и го изстрелва право в лицето! Следва тежка плесница, после още една и още една...

Плющенето на шамарите е сигнал за атака. Свадата прераства в общ бой като в американски уестърн. Всеки се цели в слабите места на противника. Стенания раздират въздуха, пръска кръв. Очевидецът Константин Иречек нарича случилото се „massacre“, тоест „клане“.

Днес има партия със страховития етикет МЕЧ. Нейният лидер Радостин Василев демонстрира какво могат. Заби ритник в гърдите на депутата от ДПС Гюнай Далоолу. Той с мъка си пое дъх и отрони едно „Ох!“ Шампионите по бойни изкуства останаха изумени.

Груба грешка е, че само псувачи и побойници обитават камарата. Рекордьори по сладкодумие се изявяват на трибуната. Веднъж Михаил Такев дръпнал четиричасова реч. Теодор Теодоров му отвърнал с осемчасово слово. Освен това предупредил, че ако го прекъсват, няма да слезе от трибуната два дни. „Ако Теодоров, както се заканва, говори два дни, аз ще говоря четири дни!“, приел предизвикателството Такев.
Как се селектират такива екстраординарни таланти? С кастинги, наречени избори. Народната воля праща в събранието цвета на нацията. Според потвърдени международни данни нашите депутати са с най-високо IQ на планетата. Парламентарната гениалност роди феноменални продукти на мисълта.

Колумбовецът Васил Михайлов откри нова държава на глобуса. Даде пространно интервю за република Нубия. Орнитоложката Цецка Цачева коригира теорията на Дарвин. Посочи, че петелът е безгръбначно животно и го нареди до амебите. Нина Чилова обаче грабна олимпийското злато. Като министър на културата, през 2005 г. бившата фризьорка даде отчет пред парламента:

„За 2004 г. общо са предоставени 8 милиона 993 хиляди лева, в това число за консервационно-реставрационни работи на недвижими паметници на културата - 359 хиляди лева; за ремонти на училища по изкуствата и културата - 932 хиляди лева; Музикален театър „Стефан Софиянски“ - 167 хиляди лева...“

Следващият в списъка беше Народният театър „Иван Вазов“, който Чилова пропусна да прекръсти на „Иван Костов“.

В своите медийни изяви Нина Чилова сбърка Панчо Владигеров със Златю Бояджиев и Оскар Уайлд с Александър Островски. „Чета с удоволствие Оскар Уайлд, любимата ми негова пиеса е „И най-мъдрият си е малко прост“, сподели тя пред вестник „Труд“.

Като влязат в ковачницата на закони, депутатите горят от ентусиазъм за работа. Ето как е отворено Народното събрание на 23 март 1880 г. Денят е неделя, на председателското място сяда най-възрастният избраник, вехтият войвода Дядо Цеко Петков. „Днес е празник и аз бих молил да не почнем нищо - сучи мустак той. - Но утре е князовий ден, а във вторник е пак празник; заради това аз предлагам на Народното събрание да отложим заседанието за в сряда.“

Думата на Дядо Цеко на две не става и камарата си гласуват три дни предварителна почивка.

Депутатите се потяха само в епохата на социализма. Тогава гора от ръце гласуваше винаги „за“, никога „против“ или „въздържал се“. Святата обител на демокрацията поставяше Стахановски рекорди.

На 16 юни 1981 г. Станко Тодоров е избран за председател на събранието. Във встъпителното слово новооглашеният се обръща към колегите:

„Пожелавам от сърце на всички другарки и другари, които избирателите изпратиха тук, в Народното събрание, здраве и спорна работа през новия мандат за благото на нашия народ, за разцвета на Народна република България!“

Първо залата полага клетва. После е утвърден указ на Държавния съвет. Неуморните десници щръкват към полилеите. „Има ли против? Въздържали се?“, пита за всеки случай Станко. „Няма“, констатира той и обявява: „Решението се приема единодушно.“

Следващата точка е искане от самия него за приемане оставката на правителството, което дотогава е оглавявал. „Народните представители, които са съгласни с предложеното проекторешение, моля да вдигнат ръка. Против? Въздържали се? Няма. Решението се приема единодушно“, папагалства Станко Тодоров.

Сега иде най-същественото. Търси се достатъчно мъдра глава за председател на Държавния съвет. Председателят логично предлага Тодор Живков. „Има ли против?“, изпуска се по инерция той.

Депутатите настръхват, канят се да го освиркат. Вдигнали са и двете ръце „за“, а им задават срамен въпрос. Станко бързо замазва конфузията: „Обявявам за избран с пълно единодушие за председател на Държавния съвет на Народна република България другарят Тодор Живков.“

До края на заседанието депутатите избират Гриша Филипов за глава на Министерския съвет, гласуват седем парламентарни комисии и приемат един закон на три четения.

В сегашното Народно събрание има смазващо мнозинство. Очакват се нови олимпийски рекорди!

Най-четени