Ниски ли са наистина печалбите в търговията на дребно?

Оплакванията от страна на търговците определено не изглеждат адекватни на ситуацията, разкрита от данни и анализи

Аргументът, че печалбите в търговията на дребно са ниски, някак спонтанно набира сила като критика на предложените промени в Закон за защита на конкуренцията (ЗКК) и Закон за защита на потребителите (ЗЗП), целящи да поправят дисбалансите в търговията на дребно. Импликацията е, че понеже маржовете на печалба са ниски (не повече от 5% нетен марж), дори на големите вериги, следователно няма как в сектора като цяло и конкретно при тях да има проблем с ценообразуването, няма как да има проблем в отношенията им с производителите и т. н. Данните показват нещо различно.

Като компонент от БВП печалбите в сектора растат със завидни темпове
Винаги когато се твърди, че нещо е „малко“ (напр. нечия печалба) винаги трябва да се запитаме - в сравнение с какво? В сравнение с кога? Расте ли? Свива ли се? В това отношение е полезна разбивката на данните за БВП (от Евростат), конкретно в компонента нетен оперативен излишък и смесен доход - индикатор за печалбите на фирмите. Ако погледнем най-актуалната секторна разбивка, с която разполагаме, тя показва, че в сектор търговия на дребно (без автомобили) този индикатор се е качил с 12.6% през 2024 и с астрономическите 46.2% през 2023.
Уви, за 2025 все още няма данни, но и тези за 2023 и 2024 са красноречиви. Защото същият индикатор за печалбите на фирмите в България като цяло се е покачил със само 4.37% през 2024, а през 2023 дори е спаднал с 1.3%. Тоест, компонентът показващ приноса на печалбите към БВП в сектора на търговията на дребно през последните две години, за които имаме данни - 2023 и 2024 - расте много по-бързо отколкото за икономиката ни като цяло.
Цитираните данни на Евростат, които всеки може да провери, не показват сектор, който е притиснат по какъвто и да е начин. Всъщност показват сектор, който като печалба явно се представя доста по-добре от повечето други сектори на родната икономика! В това само по себе си няма нищо лошо, разбира се, но е важно да се има предвид когато някой започне да говори за „ниски маржове“. В икономическия анализ всичко трябва да бъде поставяно в правилния му контекст, а не да се цитират числа във вакуум.

Междувременно, печалбите на земеделци и животновъди се свиват
Именно в контекста на разговора за баланса между интересите на търговци и производители, който е в центъра на промените в ЗКК, е полезно да се изследва и какво се случва назад по веригата. Уви, данните по компоненти на БВП показват, че през 2023 и 2024 г. печалбата в сектор растениевъдство, животновъдство и лов имаме спад от съответно 38.9% и 0.5%. Между 2021 и 2024 като цяло печалбата в растениевъдство, животновъдство и лов е спаднала с общо 41.8%, докато при търговията на дребно се е покачила с общо 113%. Тоест в последните три години, за които имаме данни, виждаме, че при земеделци и животновъди печалбите спадат близо наполовина, докато при търговци се удвояват! 
Често се чува, включително от страна на представители на интересите на търговските вериги, че през последните няколко години инфлацията в България се помпа основно от покачването на държавните разходи, което повишава и потреблението. Това до много голяма степен е вярно, но освен, че неглижира други структурни фактори (например смяната на паричния режим при присъединяването на еврозоната), игнорира и въпроса как се разпределя тази „инфлационна печалба“ по веригата на предлагане на потребителски стоки? 
Както виждаме, през целият този инфлационен период, печалбата на търговците на дребно расте със значителни темпове, докато при растениевъди и животновъди се случва обратното - голямо свиване. Това свиване, разбира се, се влияе и от динамиката на външните пазари, която също пое в отрицателна посока за българските земеделци и животновъди. Но вътрешната картина е красноречива - в България големите печеливши от високата инфлация през последните години са търговците, а не производителите.

Ако търговците не поправят сами дисбалансите, някой друг ще го направи
Обсъдените по-горе макроикономически данни сами по себе си са индикация за дисбаланси. Като прибавим и секторните анализи на Комисия за защита на конкуренцията, картината се изяснява още повече. Няма нужда да преразказваме изследвания на КЗК тук, само ще припомним установените надценки от 70-90% между доставна и продажна цена на различни видове млечни продукти, меса и яйца. Както и фактът, че България има много либерален режим за търговия на дребно, според Евростат сме сред трите страни членки с най-ниски бариери за навлизане в този пазар.
С оглед на всичко това, оплакванията от страна на търговците определено не изглеждат адекватни на ситуацията, разкрита от данните и анализите. Няма да засягаме тук по същество самите мерки, които се предприемат със измененията в ЗЗК и ЗЗП, това е отделна тема. Както е отделна тема и дали ще дадат резултат, конкретно що се касае овладяването на цените - уви, в това отношение има много повече фактори, отвъд качеството на самите закони. Но ако самите търговци не предприемат нищо, за да поправят очевидни икономически дисбаланси и отказват да сътрудничат с обществените институции, то какво друго очакват да се случи освен по-пряка намеса от страна на държавата в ценообразуването и отношенията им с българските производители на храни? 
„Прогресивна България“ спечели самостоятелно мнозинство след изборна кампания, която в най-голяма степен акцентираше върху проблема с ръста на цените. Браншовите организации на търговците спаха ли през това време? Темата с цените на храните, търговските вериги и състоянието на родните производители се дъвче вече от години. Имаше толкова много възможности веригите да предприемат нещо конструктивно в тази посока, но не го направиха. Случващото се сега е естествено последствие.