Николай Василев, икономист, пред „Труд news“: Много разходи и навсякъде трябва да се орежат

През последните пет години бюджетната политика е катастрофална 

Важно е да бъде свит размерът на цялата администрация

ТЕЛК трябва да ореже фалшивите инвалидизации

Държавата се нуждае от сериозни реформи във всички сфери, включително в целия публичен сектор. Това казва пред „Труд news“, Николай Василев, който бе вицепремиер и министър на държавната администрация, на икономиката и на транспорта и съобщенията в две правителства. Разговаряме с него за първите дни на новата власт, за първите внесени законопроекти и за състоянието на финансинте в държавата. Според Николай Василев „правилната политика е да се намаляват разходи и да се излезе на излишък, без да се вдигат никакви данъци“.

- Г-н Василев, България вече има правителство, има и внесени първи законопроекти на новата власт и те са свързани с цените. Това ли са първите крачки в правилна посока?
- Не. Но съм много щастлив, както и много от българските граждани, че най-после някой спечели изборите с мнозинство. Очаква се да има стабилно, дългосрочно правителство. Пожелавам му да изкара пълен мандат и това да бъде началото на нов позитивен цикъл на четиригодишни правителства. Стабилността е важно нещо и последните пет години, които отдавна наричам безвремие и хаос, не бяха най-добрите. Стабилното управление е крачка напред. Бих искал да отбележа и че за пръв път някой печели изборите с мълчание. Като гражданин нямах нито един отговор на въпрос, който ме интересува. В нито една сфера не знаех със сигурност бъдещият кабинет какво ще прави, ако изобщо и те са имали отговор. Към днешна дата също нямам представа. Държавата се нуждае от сериозни реформи във всички сфери, включително в целия публичен сектор. За такива промени никой не е казал нищо.

- Какво имате предвид, като казвате дълбоки реформи?
- Първо, намалиха министерствата с едно, което е малка стъпка в правилната посока. Макар че бих се радвал да бъдат намалени, примерно с четири. Но по-важно е да бъде свит размерът на цялата администрация и на целия публичен сектор. Има прекалено много незаети щатни бройки, населението все повече намалява, а публичният сектор не. Бюджетните разходи е наложително да бъдат силно съкратени, прахосването на пари да бъде спряно. Ето, това са нещата, които бих искал да видя. А това, което виждам в момента е малко ала-бала политики за контрол на цените. Първо, нито разбирам какви точно са мерките, второ, не вярвам, че ще проработят. И ако само с това ще се занимаваме, както много често и в миналото се занимавахме с това - с приказки за някакво овладяване на цените - ще бъде прахосан обществения ресурс и няма да се направят съществените реформи.

- Вие бяхте министърът, който тръгна да съкращава администрацията, но в България така се случва, че след съкращения администрацията се увеличава. Как става това?
- Правителството на тройната коалиция намали администрацията със 17 000 души. През последните години обаче нямаше воля за съкращения. През последните пет години нямаше политическа воля за никакви реформи. Изредиха се десет редовни и служебни кабинети - никой, нищо не направи.

- Бяхте министър в две правителства. На Симеон Сакскобургготски не му достигаше само един депутат за мнозинство. Вие успяхте ли да направите необходимите за оня момент реформи?
- Симеон, ако не бяха партиите фантоми, бяха пресметнали, че сме можели да имаме 134 депутати. Ние направихме доста реформи. Моята оценка за периода след 1997 г. е доста положителна, независимо от някои недостатъци. След 1997 г. бяха реформаторски години за България. След приемането ни в ЕС целият период с много правителства не бих го нарекъл реформаторски изобщо.

- Прави ли са политическите експерти, които твърдят, че доброто време за реформи на всяко правителство е първата година от мандата, когато кредитът на доверие е най-голям?
- Категорично е така. Ако правителството изобщо знае какво иска, защото за момента не знам то какво иска, нека го направи веднага. Никакви извинения и никакви оправдания няма да проработят. Правителството дойде на власт, защото на хората им писна от безвремие и липса на реформи. А не защото обществото не е одобрявало някакви реформи и се е уморило от тях. От 2007 г. няма почти никакви реформи.

- Правителството дойде с обещание да сложи край на олигархичния модел. Какво означава олигархичен модел и как му се слага край?
- На мен олигархичен модел не ми говори нищо. Не знам какво имат предвид, кого визират и кой олигарх с кой друг олигарх ще заменят. Това е отговорът ми.

- Първите неща, които чухме от новата власт бяха, че хазната е празна и още през юни ще се наложи вземането на пореден кредит, за да се гарантират пенсиите, заплатите и социалните плащания. Влизаме ли, или вече сме в дългова спирала?
- Бих пожелал на новото правителство, заедно с финансовото министерство да влязат в обувките и манталитета на Муравей Радев. Той завари една десетки пъти по-бедна страна от днес - абсолютно опустошена със заплати от няколко долара месечно. Но той беше смел да направи каквото е необходимо да няма бюджетни дефицити, да затяга разходите и България бързо и рязко тръгна нагоре. Той не си губи времето да обяснява колко тежко е било - нали затова имаше протести през 1997 г. и ново правителство. И сега е същото. Имаше протести против прахосническите бюджети в края на 2025 г. Нали всички го знаем това? Смятам се за възпитан човек, но нарекох проектобюджета за 2026 г. маймунски. И няма много думи в моя речник, които да са по-силни от това. Всички знаем, че през последните пет години бюджетната политика е катастрофална и аз съм най-големият ù критик. Но ние не се нуждаем от правителство, което да се вайка и да констатира, а здраво да хване руля на кораба и да го обърне в правилната посока. Ако не го прави, защо ни бяха нови избори?

- Възможно ли е да влезем в маастрихтските критерии за 3 процента дефицит, като не се вдигат данъците, не се намаляват заплати и социални плащания, както обещава новата власт?
- Не приемам въпроса ви. Ако го приема, това означава, че признавам и маастрихтският критерий за 3 процента дефицит за позитивна цел, а той не е. Смятам, че е възможно и е правилно да се постигне бюджетен излишък, без да се увеличават данъци, а само като се режат разходи навсякъде. Държавата трябва да харчи под 40% от БВП, тогава ще има излишък.

- Кои разходи могат да се режат, ако не се режат заплати и социални плащания?
- Нека да кажем така: няма нужда да се режат индивидуални заплати. Така съм съгласен. Но могат да се орежат много бройки в целия публичен сектор, за което вече говорихме. Да ви дам примери. 52 държавни университета? Щом е толкова готино, да ги направим 102? 400 болници, да ги направим 800? Има по-големи и по-богати държави с по-малко държавни университети и болници. Целият сектор на правосъдие и вътрешни работи е щедро голям, но одобрението му не е високо и знаем защо. Като казвате социални разходи, нека видим кои. Ако е толкова добре при намаляващо население хората с ТЕЛК да се увеличават с десетки хиляди всяка година, дайте да ги направим 6 млн. и да приключим. В смисъл, тези социални разходи не трябва ли да се намаляват? За мен злоупотребите и израждането на системата за ТЕЛК, в която се е стигнало дотам цели населени места да са фалшиво инвалидизирани и да получават плащания, означава, че системата трябва да бъде променена. Така че като казвате „без да се режат социални разходи“, трябва да ги разделим на вид. За мен ТЕЛК трябва да ореже фалшивите инвалидизации.

- Финансисти препоръчват да се вдигне ДДС и казват, че мярката е сравнително безболезнена и би намалила инфлацията. Прави ли са?
- Няма да се правя на диетолог или на лекар, но представете си, че човек дебелее. Правилното е да мине на диета и да спортува. По-малко лошото е да мине на някакви леки лекарства, а най-лошото е да се стигне до хирургическа намеса. Така че хората, които казват, че е по-добре да се вдигне ДДС в сравнение с вдигане на преките данъци, са прави. Смятам, че най-лошо е да се вдигнат преките данъци. Най-лошото е също да се вземат нови дългове, по-малко лошото е да се вдигне ДДС. Но според мен и от това няма нужда. Защото правилната политика е да се намаляват разходи и да се излезе на излишък, без да се вдигат никакви данъци.

- Служебният финансов министър каза пред НС, че в момента в хазната има 6,8 млрд. евро, от които 3 млрд. са сребърен фонд и др. фондове, които не могат да се пипат. Оставащите пари няма да стигнат и трябва да се тегли нов дълг...
- Този служебен финансов министър каза, че бюджетът му е на автопилот. По дефиниция удължителен бюджет означава да харчим само толкова, колкото имаме, а той постигна рекорден дефицит. Затова не ме интересува какво друго е казал. Бих искал всички правителства и цялото общество да се занимават по-малко с религиозни въпроси около въвеждане на еврото с контрол на цените, което ми прилича на държавна комунистическа икономика... По-малко разправяне с разправянето и повече да се говори за истинската икономика, подкрепа на бизнеса, инвестиции, входящ туризъм и за капиталови пазари и борси. Това са темите, които биха довели до увеличаване на производството. За тях обаче от много дълго време никой не говори. Ние говорим само за увеличаване на бюджетни разходи, за дългове и дефицити и за контрол на цените. Това е неправилен дневен ред на обществото. Последните 18 финансови министри след 2005 г. не знаеха, че отговарят за капиталовите пазари и борсите. Не знаеха, че има такива, никога не са се появили пред бранша и абсолютно нищо не са направили за този сектор. Този 19-ият ли ще бъде, който няма да разбере, че отговаря за капиталовите пазари и борсите? Опасението ми, докато не видя обратното, е такова. А някой да спомене думата демография и да види, че миналата година са родени само 50 000 деца, което е абсолютен антирекорд!? А някой да публикува етническия състав на родените деца, за да видим това, което ще видим? С тези неща някой някога ще се занимава ли, защото през последните десетилетия никой не го прави?

- Може би проблемът е с приходите?
- Не, приходите са високи и. растат бързо. Проблемът е само с разходите. За мен те би трябвало да бъдат между 5 и 10 млрд. евро по-малко, отколкото са планирани в момента и тогава ще излезем на излишък и икономиката ще започне здравословно да расте. В момента тъпчем на едно място.

- От кога не е имало излишък?
- От 2019 г. година при Владислав Горанов като финансов министър.

- Защо въпреки ниските данъци в България инвеститорите избягаха от страната, а нови не идват?
- Това е един от най-важните въпроси и виждам голяма липса на неговото обсъждане от десетилетия насам. България беше сериозен шампион по чуждестранни инвестиции до към 2008 г. След това краткият отговор е липса на доверие в управлението и в бъдещето на страната, а в последните години затова допринесе и хаосът и безкрайната криза, от която се надявам най-сетне да сме излезли.

Роден е на 28 ноември 1969 г. във Варна. Завършва икономика в Будапеща, бизнес администрация, финанси и икономика в Ню Йорк, магистър по международна икономика и финанси в САЩ и Япония. От 1996 до 2001 г. работи като инвестиционен банкер в Токио, Ню Йорк и Лондон. Вицепремиер и министър на икономиката, а след това и на транспорта и съобщенията в кабинета “Сакскобургготски”. Министър на държавната администрация и административната реформа в кабинета “Станишев”. Управляващ партньор на Експат Капитал от 2009 г.