Най-жилава е спекулата с лекарствата

Далаверите тръгват от Европейския съюз

Повечето са потайни и трудно уловими

“Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте!”, пеехме едно време в детската градина. Аз съм рожба на отречения социализъм и пораснах два метра. Ако бях креатура на лъжовната демокрация, щях да си остана джудже.
Тогава чушките и доматите бяха нормално евтини, сега ги продават на паранормални цени. В замяна на това аптеките предлагат хранителна добавка за увеличаване на човешкия ръст. „Grown up“ e сред фармацевтичните измами!
Спекулата с лекарствата е най-жилава. Защото въпросното хапче е очевадна шашмалогия, но повечето са потайни и трудно уловими. От Освобождението насам тече сага за пресичане на далаверите. Борбата е сериозна, с променлив успех, по-често печелят ала-бализмите. На българина му пробутват ментета, като легендарния „Пенкилер“.
Най-ранният опит да се регулира търговията с илачи е направен през 1879 г. Тогава влизат в сила „Временни правила за устройството на аптеките в България“. Автор е д-р Димитър Моллов, наречен Храбрият рицар на бялата престилка.
Родом от Елена, той завършва медицина в Московския университет. По време на Руско-турската война организира санитарен влак. Инициатор е за построяването на Александровската болница. Моллов е първият председател на Медицинския съвет, а по-късно и на Българския лекарски съюз.
Параграф 2 на неговите правила гласи: „Позволява се да се учреждават и съдържат аптеки всякому, който пожелае, но с условие, че съдържателят, ако иска сам да управлява аптеката, а в противен случай управителят, да имат звание, добито след изпит по фармацевтическата наука, на провизор или магистър на фармацията (аптекарин) и да не са по-млади от 23 години.“

Бившият здравен министър Стойчо Кацаров пробутваше ваксини с изтекла годност.

Тоест, направена е разлика между съдържател и управител на аптека. Собственикът може да бъде и бакалин, но за да продава лекарства, трябва или да изучи фармацията или да наеме специалист. Разрешителните се издават от Медицинския съвет и важат 8 месеца, след което стават невалидни.
На 8000 жители в княжеството трябва да има по една аптека. „Който съдържа аптека или управлява такваз в някой град или село, не може да отвори пак там друга аптека.“ Този текст пресича пакостния монополизъм. Заедно с картелните уговорки, те са двуглавата ламя на днешния пазар.
Взети са и мерки фармацевтите да не злоупотребяват с майсторлъка си. „Онзи управител на аптека, който е изобличен в приготовление ракия, ликьор и други предмети за пиене в аптеката си и за продаване таквизи, се предава на правосъдието“, плаши параграф 13.
Идеите на Димитър Моллов са доразвити през 1905 г. Тогава „Държавен вестник“ обнародва „Правилник за реда по управлението на частните аптеки“. Документът допуска откриването на филиали само в онези селища, където изобщо няма магазин за лекарства.
Разрешават се и временни клонове в курортите през летния сезон. Могат да въртят търговия от 1 май до 15 септември всяка година. „Никоя аптека не може да отвори повече от един клон“, отсичат обаче здравните юристи.
„Споразумение между лекар и аптекар, с цел да се извлече материална полза от продажба на лекарства, се строго забранява“, гласи чл. 49. Така е спъната шашмалогията докторите да изпращат пациентите си за илачи при свои хора, от които прибират комисионни.
През годините нашето аптечно законодателство пази Хипократова клетва от изкушенията на търговията с цярове. Според Закона за народното здраве от 1929 г. докторите и фелдшерите на частна практика могат да отворят аптека, само ако на 5 километра от кабинета им няма друга такава. Покупко-продажбата е строго контролирана.
Този закон, изменян и допълван през 1933, 1935 и 1940 г., също разрешава на всички български граждани да отварят аптеки. Чл. 277 задължава неспециалистите да поверят управлението на щандовете на квалифицирани фармацевти. Трябва да са навършили 25 години, да се ползват с граждански и политически права и да имат най-малко двегодишна аптекарска практика.
Чужди поданици не могат да търгуват с лекарства, повелява същият закон. На 13 юли 1929 г. здравният министър Андрей Ляпчев издава заповед, с която нарежда заявленията за отваряне на аптеки да се подават в Главната дирекция на народното здраве. В документите да има удостоверение за поданство, сочи той.
Мераклиите за аптеки от български произход, вземат разрешение една година след получаване на наш паспорт. Чужденците обаче търпеливо чакат две десетилетия след като са станали български граждани.
Притежателят на магазин за лекарства не може да го продава и затваря когато му скимне. „Който продаде аптеката си, губи право да получи нова аптека. Който затвори аптеката си без разрешение на министъра на вътрешните работи и народното здраве, основано на мнението на аптечната комисия, губи правото да притежава друга аптека“, категоричен е чл. 263.
България срещна превратния Девети септември 1944 г. с добре развита аптечна мрежа. По онова време функционираха два основни вида аптеки: „служебни“ (при лечебните заведения, диспансерите и амбулаториите) и „концесионни“ (общински и частни). Освен тях имаше аптеки при фонд „Обществени осигуровки“, които снабдяваха само членовете на фонда. Неспециализираните магазини също имаха право да търгуват с билки и някои безвредни лечебни средства.
В сегашния исторически момент спекулата с лекарствата тръгна от самия Европейски съюз. По време на ковид пандемията председателката Урсула фон дер Лайен имала шушу-мушу с фармацефтичния гигант „Пфайзер“. Далаверата била ония да натрупат милиарди от доставка на ваксини. Вече няколко години търсят сметка от Урсула. Оказа се, че шушу-мушу информацията е изчезнала безследно.
У нас по тази линия се прочу бившият здравен министър Стойчо Кацаров. Той пробутваше ваксини с изтекла годност. Дори кренвиршите, когато им изтече срока, ги бракуват. Европейският съюз обаче разрешил да ни инжектират медицинския препарат и след крайната дата на флакончетата.
„Стефче, иди до аптеката за „Grown up“, че детето да не остане запъртък като мене“, заръча на жена си един приятел.