Те са със славяно-български произход
В последно време отново се налага да се припомнят някои базови исторически факти, които са добре установени в науката, но често се подменят най-вече от тролове в Скопие в публичното пространство и особено в социалните мрежи.
Цялостните археологически проучвания, съчетани с информацията в писмените извори, ясно показват, че в края на VI век настъпва дълбок срив на късноантичната цивилизация на Балканите, включително и на територията на днешна Северна Македония. Тук трябва да имаме предвид, че територията на днешна Северна Македония и антична Македония не съвпадат. Античната държава на север е достигала до Битоля. Нагоре са били други народи - представители на няколко тракийски племена.
Масовите нашествия след 4 век на славяни (разбира се, че тогава не са се наричали така), авари и т. нар. „бугари“ водят до разрушаване на градовете, обезлюдяване на цели райони и изселване на местното романизирано население към Солун, Константинопол и Мала Азия. Потомък на тези антични македонци е византийската императорска македонска династия. Неин най-известен представител е Василий II Македонец Българоубиец, победил българския цар Самуил. Това обаче не пречи на манипулаторите в Скопие да представят Самуил за македонски цар, което е пример за антилогика.
Важното е, че в резултат на Великото преселение на народите, дало голям отпечатък върху етнографската карта на съвременна Европа, градове като Скупи (Скопие), Стоби (близо до Кавадарци и Неготино), Баргала и Хераклея Линкестис (близо до Битоля) престават да съществуват като жизнени урбанистични центрове. Археологическите данни - слоеве от пожари, разрушения и прекъсване на монетното обращение - свидетелстват за край на античния градски живот и липса на такъв в продължение на 2 века, които можем да ги оприличим на демографска пустош или дори вакуум. Самите северномакедонски изследователи недвусмислено заключават: с тези събития „угасва античната епоха“ в региона.
След този демографски и цивилизационен срив празното пространството постепенно е заселено от нови групи - преди всичко славяни, а по-късно и прабългари. Те формират новата етнокултурна реалност на ранното средновековие, която няма пряка приемственост с античната. Тази създадена през ранното средновековие нова реалност дава обяснение защо между населението на България и Северна Македония няма етногенетични различия. Генетичната история на Северна Македония е неразделна част от българската, без значение кой как се чувства днес.
Фактите оборват и едно налудничаво твърдение за някаква фантсмагорична връзка на Северна Македония с антична Македония: ясно е, че между античното население и средновековното (а оттам и съвременното) съществува ясно изразен разрив - демографски, културен и исторически!
Историята не е въпрос на желания, а на източници и доказателства. И когато те говорят толкова категорично, опитите за изграждане на „непрекъснати“ линии (т. н. континуитет) от античността до днес просто не издържат на научна проверка. Подобни неверни твърдения имат за цел да разрушат традиционната идентичност на територията на Северна Македония, да я дестабилизират и в крайна сметка да я тласкат към шовинистичната доктрина на Сръбски свет. Защото дървото без корени бързо пада от бурята!
Сега каня скопските тролове да започнат да хулят не мен, а (Северно)Македонската академия на науките и изкуствата, която е издала изследването на проф. Микулчич - най-изтъкнатият археолог в Скопие, изследвал абсолютно цялата територия на Северна Македония.
Труд
