НАТО - „за“ или „против“?

Нова дискусия, преди всичко в САЩ, разглеждаща положителните и отрицателните последствия от поддържането на този мощен военен съюз

Крайно време е Европа да не се държи като малко хленчещо момче, а да вземе собствената си съдба в ръцете си

Гневен на европейските си съюзници заради отказа да подкрепят Съединените щати във войната срещу Иран, президентът Тръмп за пореден път инициира идеята САЩ да напуснат Североатлантическия пакт. Освен че Алиансът според него е „книжен тигър“, който не само че го отвращава, но и американците нямали никаква нужда от него.

Изразената за пореден път крайно остра антинатовска позиция може да се приеме, както като поредно блъфиране, така и като съобразяване с реалностите на международната сцена, които не са в полза на запазването на НАТО. Разбира се според закона приет през 2023 г. от американския Конгрес, президентът няма право еднолично да разпореди напускането на военния блок. Такъв акт изисква одобрение на две трети от Сената. А това на този етап няма как да се случи. Един от изводите, който може да бъде направен от позицията на американския президент, е да се провокира нова дискусия, преди всичко в САЩ, разглеждаща положителните и отрицателните последствия за американската страна от поддържането на този мощен военен съюз.

Военната история и практика многократно доказва, че военните съюзи се формират от няколко държави преди или по време на започнала война, за да защитят интересите си, застрашени от появилия се на световната сцена враг от една или няколко държави, групирани също във военен съюз. Единствено изключение от това утвърдено от векове правило е НАТО. Факт е обаче, че създаването му не минава безпроблемно, а е свързано с поредица от спорове и дискусии относно целесъобразността, структурата и функциите на тази военна организация. Макар и доста резервирани към инициативата за създаване на НАТО, САЩ в крайна сметка налагат мнението си за нейното организационно изграждане и задачи.

Известни са и мотивите за формирането на Североатлантическия пакт. На първо място е въздържащата му роля срещу евентуална съветска заплаха. Не по-малък кошмар за западноевропейските държави остава Германия и страхът от възраждане на германския милитаризъм и реваншизъм. Само в лицето на мощен военен съюз те виждат единствения надежден гарант за тяхната сигурност и интереси. Това всъщност е и причината за сериозното американско военно присъствие на германска земя вече няколко десетилетия.

В тази връзка заслужава да се спомене един любопитен факт, на който международната общност стана свидетел. Германският канцлер Фридрих Мерц изрази амбицията си Германия да се наложи като първа военна сила в Европа. Реакцията на президента Тръмп бе светкавична. Това няма да бъде допуснато.

Заплахата днес за съдбата на НАТО не е нова. Сериозните противоречия САЩ - Европа по основните външнополитически проблеми като мира и войната, нелегалната емиграция, контрабандата, наркотрафика, климатичните промени, са постоянно присъстващи фактори в техните отношения. Разбира се, туширани временно през периода на Студената война. Дори в случай на избухване на военни сблъсъци или на взривоопасни напрежения в отделните райони на планетата, САЩ и Европа са били на различни позиции, често противоположни. Това са Суецката криза (1956 г.), Кубинската (1962 г.), Берлинската (1958-1963 г.), Виетнам, Близкият изток. Известна е експертната помощ на Лондон за предотвратяване на военния сблъсък между САЩ и СССР по време на Кубинската криза, както и категоричният отказ на англичаните да подкрепят САЩ за силово разрешаване на Берлинската криза. „Великобритания няма да води война заради Берлин, столицата на хитлеристка Германия.“ - е категоричен Лондон.

Потисканите над 40 години противоречия, както и бездействието на НАТО през този следвоенен период, отприщват най-мащабните дебати за бъдещето на Алианса след края на Студената война. Видни политици, международници, анализатори, военни, представители на разузнавателните служби са за съкращаване на американския военен бюджет от 500 милиарда на 250 милиарда долара и за разпускането на НАТО. Новите световни предизвикателства налагат нов подход на борбата срещу тях. Не армията с огромните ù разходи, с нейните самолетоносачи, авиация, ракети, както и бездейният военен съюз НАТО, а специалните служби са единствените институции, които могат да водят най-ефективната и успешна борба срещу незаконната емиграция, контрабандата, наркотрафика.

В този исторически, критичен момент и спор надделяват тези, които зад себе си имат огромните парични средства и неограничени пропагандни възможности. Това е излязлата вече на „светло“ „Дълбока държава“ със смразяващата амбиция за световен хегемон, възможен естествено само след завладяване на огромните руски природни ресурси. А това налага унищожаване на руската държава. Организацията на Северноатлантическия договор беше запазена. Но към старите съюзнически различия се появиха нови такива, които доусложниха кризата в Алианса. Затова преди няколко години френският президент Макрон с тревога констатира, че НАТО се „намира в кома“.

Очевидно войната в Украйна осуети по-нататъшното задълбочаване на кризата и нарастващите настроения срещу съществуването на Алианса. Русофобски настроените поддръжници продължават да виждат неговите превантивни функции. Но срещу кого? Двете най-могъщи във военно отношение държави Русия и Китай, нямат никакви намерения да се сблъскват със САЩ и НАТО на бойното поле. Всъщност това е и сериозната заблуда на някои русофобски среди, които не познават, както съвременните реалности на международната сцена, така и някои безспорни исторически свидетелства. Факт е, че двата супервоенни колоса през целия 250-годишен период от съществуването на американската държава, не са воювали един срещу друг. Нещо повече, в най-сложните и критични моменти са се съюзявали. Факт, който констатира неотдавна и президентът Тръмп. През целия XIX век, в периода на утвърждаване на САЩ като държава, те се натъкват на неистовата яростна съпротива на почти всички колониални западноевропейски метрополии. Единствено Русия проявява изключителна симпатия и оказва изключителна помощ на младата американска държава, особено през време на гражданската война 1861-1865 г. Дори и през годините на Студената война враждебността между Вашингтон и Москва не стига до крайност.

Впечатляващо е, че и днес при бушуващите войни в Украйна, Близкия изток, Иран, двете държави САЩ и Русия не само поддържат нормален диалог, но и обсъждат или вече реализират мащабно взаимноизгодно сътрудничество. Очевиден е изводът, поддържан между двете страни, че далеч по-изгодно е да сътрудничат, което позволява и огромният им индустриален и ресурсен капитал, отколкото да воюват помежду си. А това са делови контакти, които се отразяват положително върху цялата международна общност. Или както твърди изключителният дипломат Х. Кисинджър, когато отношенията Вашингтон и Москва са добри, добрува и целият свят.

При такива перспективи за всестранен международен диалог и сътрудничество, тази прекалено скъпо струваща организация, която 75 години вместо да харчи колосални средства, за друго тя не е използвана, очевидно става излишна. Впрочем единствен, който има интерес от нейното запазване, е военно-индустриалният комплекс. И то огромен интерес!

А що се отнася до Европа, крайно време е тя да не се държи като малко хленчещо момче, а да вземе собствената си съдба в ръцете си и сама поеме грижата за своята сигурност. Така както хилядолетия, и особено последните столетия, нашите европейски предци са се справяли перфектно, опазвайки идентичността на народите си, на държавите си и на континента като цяло, и то без външна помощ.