Частният сектор иска достъп до здравноосигурителния пазар у нас
Здравният туризъм може да превърне Черноморието в целогодишна дестинация. Първите примери са налице - германци идват за балнеопрограми, платени от здравни им каси, а от година морски курорти имат договори и с частни австрийски застрахователи, като вече са посрещнали около 2000 туристи. Дълги престои за балнеология правят и израелци. Следващите цели са Белгия и съседките ни, съобщи доц. Сийка Кацарова, президент на Европейската СПА асоциация (ESPA) и председател Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) по време на международния форум HEALTHXCHANGE 2026.
Той събра на Златни пясъци и Св. св. Константин и Елена над 200 представители на институции, научни среди, бизнеса и здравната индустрия от 29 страни в Европа. Целта е обмен на добри практики, формиране на политики за превенция и активно дълголетие, интеграция между здравеопазване, туризъм, наука и иновации и устойчиво регионално и икономическо развитие. Организатори на конференцията са ESPA, BUBSPA, Health Tourism Industry, в партньорство с Министерството на туризма и Община Варна.
„България е сред лидерите в сектора, тъй като има богатство от минерални води, инвестиции в бази и кадри, но въпреки че туризмът дава 1/10 от БВП, липсват проекти за отрасъла в Националния план за възстановяване и устойчивост“, каза Кацарова. Според нея българите са дискриминирани, тъй като след 2008 г. профилактика чрез СПА и балнеология ползват едва 50 000 работещи годишно по линия на НОИ. Частните медикъл и спа центрове трябва да получат достъп до здравноосигурителния пазар, както е в Чехия, защото има интерес, подчерта Кацарова и цитира изследване на „Тренд“, според което 56% от българите са ползвали такива услуги у нас.
Застаряването на населението в Европа прави здравния туризъм ключов. Над 90% от жителите на ЕС умират от хронични болести, 1/3 от тях могат да се лекуват с балнеология, а немски изследвания сочат, че всяко евро, вложено в профилактика, спестява 7 евро за лечение, стана ясно на форума.
Здравният туризъм трябва да бъде национален приоритет, категорични бяха зам.-министрите на туризма проф. Мариела Модева и на здравеопазването Илия Тасев. Двете министерства са оформили пътна карта за развитие на този сегмент, предстои на нейна база работна група да изработи план за действие. Според Модева страната ни трябва да рекламира активно всички видове туризъм, които гарантират заетост за четири сезона. Сред тях тя открои здравния и културния. Илия Тасев призна, че все още богатството от минерални води не се оползотворява оптимално в полза на гражданите. От бизнеса посочиха, че партньорството между държава, общини и частни компании е добър вариант за преодоляване на този дефицит.
След развитието на СПА и уелнес, BUBSPA работи и за интегрирането на медицинския туризъм в здравната система. Добър пример е денталният, който от години пълни целогодишно хотели край Варна, посочи Сийка Кацарова.
Труд
