Труд
Автор:
Труд news
- Г-н Дилов, като втори в листата на ГЕРБ-СДС за Бургас, кои са най-спешните приоритети за региона в следващия парламент?
- Всеки от камбанарията си вижда различни свръхзадачи. За мен специално, близкият хоризонт е затварянето на целия кръг от образователни и културни институции, които превърнаха Бургас в новия академичен център на България. В по-далечен план – 2032 година и завръщането на града не само на националната, но и на Балканската и Европейските културни карти.
Но най-важната задача за региона е транспортната свързаност и преодоляване на диспропорцията между морски общини и останалите, както и извънсезонната заетост…
-Каква е Вашата лична кауза в рамките на тази кампания – кое е онова, за което няма да направите компромис?
- Не съм привърженик на праволинейността на всяка цена, но смятам че културната слава на Бургас се нуждае от още усилия, за да заеме отново полагаемото ѝ се водещо място в националния културен и образователен календар. Цялата ни политика досега и особено на кмета Николов е насочена към перспективи пред младите хора, посоката, с която не трябва да правим компромиси е нареждането на Бургас сред най-големите образователни центрове на Югоизточна Европа. Това е бъдеще във всеки един смисъл!
- Често говорите за необходимостта от стабилно управление – как това ще се отрази конкретно на проекти като инфраструктура, здравеопазване и култура в Бургас?
-Постигнахме много през последните 5 години, и то в условия, които Оскар Уайлд би определил като „пристъп на лудост по време на буря“. Ако имахме по-предсказуеми управления, можехме да привлечем много повече инвестиции. Само един пример – за да направим публично-частно партньорство за така желаната магистрала Черно Море е нужна предсказуемост и приемственост в управлението. Нещо, което особено ни липсваше през последната петилетка. Не само в инфраструктурата, но и в областите на културата и туризма, концесиите и публично-частното партньорство могат да направят чудеса. Затова са нужни, обаче, не само стабилна местна власт, но и прогнозируемо държавно управление.
- Казвате, че въпреки политическата нестабилност Бургас продължава да се развива – на какво се дължи това и къде виждате най-големите рискове?
-На първо място, дължи се на бургазлии! На второ и трето място – пак на тях! Имаме нехарактерно за България принципно съгласие по посоките, в които се развива града – инфраструктура, образование и култура, туризъм. Имаме рядко срещан за България институционален и граждански диалог. Всички говорим за всякакви „модели“ с негативна конотация, които трябва да разграждаме. Ще ми се да говорим за модела „Димитър Николов“ – и не само да говорим за него, а да го наложим на колкото се може повече места в България.
- Освен Детската болница „Св. Анастасия“, предвижда ли се изграждането на нов кръвен център в Бургас – кауза, която Вие лично защитавате?
-На финала сме вече, за щастие. Това ще затвори кръга от здравни услуги, които градът предлага не само на целия район. Като го направим, вече можем да мислим и да почнем да мерим сили в здравния туризъм с колоси като Истанбул. Не е невъзможно!
- Защо Кръвният център е толкова важен за Бургас и региона – и какво реално би променил той?
-Не искам да надничам в чужди паници, но нуждите на бургаското здравеопазване от изрядни кръвни продукти, храни още две болници, които не са на нашата територия. Особено в летния сезон, това е не само несправедливо и неикономично, но и застрашаващо здравните услуги, които предлагаме на гостите и жителите на региона. На ниво „операционни“ и „манипулационни“, сме постигнали значително ниво, бих го определи като над средното европеейско… Да нямаме собствен Кръвен център е все едно да имаме много скъп автомобил, без масла за него.
- Въпреки че не сте родом от Бургас, често казвате, че се чувствате част от града. Как се случи тази връзка?
-Две са дълбоко-емоционалните ми връзки с града. Разбира се – морето и морските хора, дайвинга, рибарите… Но втората и не по-малко важна е голямата близост на моето семейство с културния и артистичен елит на Бургас, с художниците и знаменитите му театрали.
- Нерядко споменавате „Меден рудник“ като „най-големият комплекс“ – защо именно той се превърна във Ваш символ на Бургас?
-Защото повтаря едни от най-красивите урбанистични модели на България и един от вечните митове на света – този за преселниците, които създават нов живот, ново свое си. Удивително вълнуващо е за мен да бъда свидетел през последните три десетилетия как този – в началото апокалиптичен - пейзаж на квартала, постепенно се превръща в нов град. Със собствена идентичност, митове и легенди, собствена култура ако щете.
Старото деление на „бурги“ и „гъзлии“ отдавна не е меродавно, имаме квартал „Меден рудник“ - един от най-бързо развиващите се жилищни центрове на Югоизточна Европа – със собствена култура и история. Да не забравяме, че „старият Бургас“ също е рожба на преселническите вълни и на невероятни хора като Коджакафалията.
Сега това чудо, последните 30 години се случва пред очите ни, на югозапад от града и аз само се надявам да доживея времето, когато „Меден рудник“ ще се слее с Атия. Ще се изненадате колко бързо може да се случи това.
-Какво научихте от хората там и как това влияе на политическите Ви решения?
-Най-важният урок е, че родното място е там, където си го направиш. Пред очите ми се формира новата идентичност на жителите на Меден рудник, от преселници те се превърнаха в „местни“, създадоха цяла нова – млада и жизнена култура, носейки същевременно богатството на местата, от където идват. Пресилено ли ще е да кажем - една малка Америка… Вероятно да, но пък носи същия симпатичен дух на новото начало.
- Работите активно за подкрепа на кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата. Какво ще означава това за града и за бургазлии, ако той спечели?
-Няма „ако“ – да сме живи и здрави, не виждам какво може да ни спре! Бургас винаги е бил сцена на смели експерименти в живописта, театъра и литературата и никога не е страдал от провинциалност. Точно обратното – привличал е най-големите творци на България не само с романтиката на морето, но най-вече с публиките си и свободния дух. Но най-важен е приносът, който това ще има за младите хора на града – вече се отвориха филиалите на „голямата тройка“ – НАТФИЗ, Художествата и Музикалната академия. В комбинация с колежа „Любен Гройс“ ние сме равни на София по качество на образованието в сферата на културата.
- Как според Вас Бургас може да възстанови и надгради своята културна слава като Мека на поети, художници и актьори?
- Точно по този начин – със специализирано образование и много млади хора, които да превърнат града в жива сцена на своите творчески търсения и експерименти. Това привлича публики извън традиционните туристи. Има какво да постигнем още – особено в операта и театъра. Имаме страхотна местна публика, която заслужава по-смели представления , експерименти, не само да е домакин на най-доброто от българската и световна култура, но и да мери ръст с тях.
- Срещате ли се със студентите от НХА и филиала на НАТФИЗ в Бургас и какво им казвате – остават ли те тук или търсят реализация другаде?
- Би било дидактично да им менторствам, още повече че те имат страхотни преподаватели. По-скоро търся ролята си в това да им осигурим възможност за препитание, докато укрепнат творческите им изяви. Тук градът може много да помогне. А и държавата.
- Дарихте 500 книги с автографи от семейната си библиотека – опит да дадете реално съдържание на кандидатурата, отвъд стратегиите и документите?
-Слабостта ми към регионалната библиотека „Яворов“ е пословична. Мисля, че трудно на Балканите ще намерим друго толкова живо и одухотворено място.
Още поне 300 книги съм приготвил, сред които с автографи не само на български, но и на световни писатели като Рей Бредбъри, Клифърд Саймък, нобеловите лауреати Гюнтер Грас и Сол Белоу, братя Стругацки… Знам, че за хора, които обичат литературата е истинско вълнение да четат подписани от авторите екземпляри. Но друго искам специално да отбележа. Събирам голяма колекция от качествени книги за т.нар. „къщички за споделяне“ и през юни ще ги заредя страхотно за летните отпуски. Ще има и библиографски експонати, но най-вече качествена и забавна литература. Радвам се, че бургазлии не само ги пазят, но и наистина споделят ценни заглавия. Онзи ден, в къщичката пред Международния младежки център в Меден рудник някой беше оставил „Реката“ на Дико Фучеджиев. Най-добрият роман, писан за Странджа някога, истинска класика!
- Каква е Вашата роля за утвърждаването на Ченгене скеле като културна и туристическа дестинация?
-Да правя това, което най-добре умея – да разказвам за това вълшебно място и невероятните му обитатели! Всичко друго прави общината. Е, и ние – бургаските депутати, положихме доста усилия, за да го запазим. Държа да кажа – всички бургаски депутати, с много малки, „либерални“ изключения. Пристрастността на ГЕРБ-СДС и моята лична е ясна, но всички помагаха! И Възраждане, и БСП и ИТН…
- Може ли този тип пространства да бъдат новите „сцени“ на съвременната култура в Бургас?
-Те са, но същевременно са и нещо много повече – жива връзка между миналото и настоящето, хранилище на най-древните и важни занимания на човека… Защото кои са първите спътници на Христос, първите апостоли? Рибарите, разбира се!
- Ако трябва да опишете Бургас с една дума днес и с една дума в бъдеще – какви биха били те?
-От град на културизма в европейски център на културата и туризма. Извън шегата – „Бургас, морето и неговите хора на бъдещето“. Не случайно фестивала „Фантастичен Бургас“ набира толкова интерес още с второто си издание! Непременно да го посетите последния уикенд на юни, тази година!
Купуването и продаването на гласове е престъпление.
