Кой разговаря с народа?

На управниците им е достатъчно да се дърлят помежду си - това е важният Български Разговор днес

Поне в момента не изглежда, че някой може да попречи на Сорос след 19 април да разполага изцяло с България

Случайно попаднах на едно предаване от рубриката "С БНТ завинаги"/автор Драгомир Драганов, режисьор Станислав Терзиев. То бе посветено на Влади Люцканов, автор на великолепната поредица "Умно село", която, без никакво преувеличение, е истински ценен влог в националната ни Паметотека.

Влади тъкмо казваше - "Няма за какво да разговаряме".

Тия думи изчерпват всичко, всеобщият погром и особено този в културата лъсва в тях. Те ми прозвучаха дори още по-зле, сякаш казваха и още нещо допълнително и безмилостно: докарали сме се дотам, че сякаш вече няма за какво да разговарят дори и Бъдещето и Миналото. А това е най-страшното наказание за един иначе безспорно талантлив Народ.

Да се вгледаме пак в онази потресаваща фраза, на която се натъкнах случайно: "Няма за какво да разговаряме!"

Не само помежду си - ами с Народа кой разговаря? 

Управниците дори не се сещат за това, подобен разговор изобщо не им е нужен, инфантилната дандания около изборите отново доказа това. На тях им е достатъчно да се дърлят помежду си - това е важният Български Разговор днес.

А Лора /"На фокус", Нова телевизия/ бе поканила три момчета - семинаристи, двама от тях са синове на свещеници - и всички заедно направо отрязаха празните глави на някакви случайници, препълнени отсега с необяснима суетност, които опекуните им - те пък дърти случайници - усърдно ни натрапват от телевзионния екран - като бъдещите ни спасители от поколението "джен зи". И зейна истинска пропаст между тия, които са обсебени от Вярата и другите, които отсега изглеждат напълно подходящи за фалшивата ни политика. Младежите от предаването на Лора никога няма да станат политици - когато ви говорят за вярата си, вие нито за секунда няма да се усъмните, че са пределно искрени, дори когато използват думата "вяра", тя звучи по особен начин. Но скоро и те няма да има с кого - извън близкия си приятелски кръг - да разговарят. Обречени са на мълчние - и това също е пагубно за общия ни живот, обладан от празнословие.

След краткото и задочно общуване с тия младежи, човек отново се убеждава, че политиканите ни най-често са извор на необяснима мерзост и разпасаност; и изобщо не си струва да се хабят услия за представянето им - но ако това е неизбежно, покажете ни ги поне такава, кавито са, разсъблечете им дори душичките.

Е, да, ние сме си християни, но повече сме и астронавти - това пък научихме от телевизиите, които бяха поставили като първи сюжет в новинарските си емисии американското настъпление към Луната, а  сетне намериха време и за Разпети петък. И тази дреболия, заедно с всички останали, споменати по-горе, неизбежно ни изправя пред въпроса: Какъв е начинът да се произведе един нормален християнин? 

***

Урсула трудно контролира езика си, това е добре известно. Сега пък, след поражението на Орбан, сравнила унгарското въстание през 1956 година с изборите в неделя. Това, освен че е глупаво, изразява и едно брутално неуважение към хилядите въстаници, чиито трупове са били задръстили река Дунав.

Ето как У., която си е наумила, че е Матроната на Европа поздрави унгарците миналата неделя, цитат: "Наистина искам да кажа на унгарския народ: Пак го направихте! Отново срещу всички очаквания, както направихте през 1956 година, когато въстанахте смело, както направихте през 1989 година, когато първи прерязахте бодливата тел, която разделяше нашия континент"/край на цитата/.

Тази жена подскача, както й скимне, из Историята. Да, рязали са телените ограждения по границата с Австрия - но месеци преди това Западът се беше погрижил за всички епизоди от Сценария. Преди рязането бяха срещите в Рейкявик и Ню Йорк и още доста други, не толкова шумно оповестявани, когато внимателно бяха оглеждали и преценявали онзи, който, в крайна сметка, трябваше да гарантира успехът на мероприятието, включващо и театрото с рязането, а сетне и колосалният демонтаж, който щеше да превърне една империя в безобидно джудже. И да, Човекът се оказа подходящ: словохотлив до непоносимост, което е знак за известни противоречия с честността; и узрял отвътре за всичко, което се очаква от него и от което ще има полза също и лично той. Що се отнася до рязането на телени огради, Човекът (същият) дори се бе срещнал с премиера на Унгария - Немет и му беше обещал, че скоро ще има напълно свободни избори в страната му - а и навсякъде другаде, където тогавашните комунистически властелини не се плашеха от прекалено кръвожадна разправа. Горбачов - това беше въпросният Човек.

Тъй или иначе, и без изхърлянията на У. изглежда, че Сорос/Соросоидите си върнаха Унгария. Ами ние - ние къде сме в тази игра, която не е много сложна, обаче "първенците" ни гледат да стоят настрани от нея, за всеки случай. Затова, поне в момента, не изглежда, че някой може да попречи на Сорос след 19 април да разполага изцяло с България - с отбелязване на този факт дори в Уикипедия.

Преди време предложих справката за клетата ни държавица във въпросната "свободна енциклопедия"да бъде допълнена със следната кратка бележка: "Това е държавата, която най-лесно може да бъде излъгана". От тогава мина доста време, но въпросното уточнение тъй и не се появи, въпреки че междувременно бяхме лъгани и прелъгани, особено в македонския "казус".

Не е лошо от време на време да си припомняме някои от най-конфузните случаи, след които изглеждахме нетърпимо жалки: например, когато френският президент Макрон безсрамно поощри хулиганските изстъпления на скопяни и те практически прекратиха действието на договора ни със Северна Македония от 2017 година, на който, като пследните будали, възлагахме толкова надежди. А У. дори го задмина в мърсуванията с Историята, като направо призна "македонския език". 

Всичко това бе в един "контекст", който все повече помътнява и е време да приемем, че си имаме работа по-скоро с една "кур-олация", както се изразяваше ПростоКиро, създателят на най-новия български език. И, както изглежда, скоро няма да бъдем приютени в една нормална корелация/контекст - а ще си останем на терена на една брутална разправа, за която съвсем откровено, макар може би и случайно, намеква създадената от Кирчо дума.

Това е известно на всички, които имат време да се забавляват с нашите щуротии. И нищо чудно, че докато сме в изолатора на "кур-олацията", президентката Гордана Силяновска все по-често ще преправя името на страната си от "Северна Македония" на "Македония" - тъкмо заради това преди време се осмелих да предупредя, че трябва да очакваме скоро България да бъде наричана от скопяни "Североизточна Македония". 

Днес управниците ни са лъгани с още по-голяма лекота, защото си остават все същите балами. Те се опитват да демонстрират по-голямо самочувствие, но и то е по-скоро някакъв рахитичен остатък от "кур-олацията", тъй като няма истинска връзка с реалностите.

Покрай управниците ни, Сорос/Соросиадата и сега се чувства много уютно тук - и въпросът, кой може да й попречи, изглежда направо несмислен. Впрочем, "Обществото" на Сорос никога не е имало сериозни проблеми в България - в първите години след Промяната/89, то бе промотирано от хора като Блага Димитрова, примерно, които изобщо не подозираха какви са същинските му цели, а те далеч надхвърляха някой дребен жест - като, примерно, финансова помощ за издаването на книгата на някой доказан демократ - нещо, което дори не е удобно да се споменава. По-голямата част от поощрените по подобен начин хора така си и останаха със сиромахомилската представа за целите и намеренията на Обществото. Вероятно щяха да бъдат много разочаровани, ако бяха разбрали, че става дума за съвсем друго - за един безжалостен културен, образователен, идеен и, в крайна сметка, всеобщ/тотален колониализъм. 

И тъй, кой може да попречи на плановете на Сорос за България? Обичайният заподозрян Путин? Онези, които очакват това, ще бъдат разочаровани. Руснаците само ще ни гледат сеира, новите ни Първи Братовчеди и те са на този акъл. Реално никой не се интересува от нас, зарязали са ни - докато се удавим в собствените си неразбории. А ако все още са останали някакви екзалтанти, които не са съгласни с това твърдение, те пък нека си припомнят невероятната история с "нашите" - правени-недонаправени - Ф-16.