Китайската модернизация и новият глобален икономически баланс

Благодарение на всестранния възход на Китай и относителния застой на САЩ, в света се оформиха две Велики суперсили - САЩ и Китай

Китай остава най-сигурната опора на приобщаващия икономически растеж, справедливия търговски обмен и най-сериозната алтернатива на неолибералния модел

След 1990 г. в света се оформи еднополюсната система на Велики сили, характеризирайки началото на „Американския век“. САЩ се превърна тогава в единствената Велика суперсила - идеологическа, политическа, икономическа, военна.“Американският век“ просъществува около три десетилетия, докато към 2020 г. - благодарение на всестранния възход на Китай и относителния застой на САЩ, в света се оформиха две Велики суперсили - САЩ и Китай. Разбира се, в света има още няколко Велики сили, но те не са суперсили - това се отчита от всички анализатори. Този съществуващ дуопол насърчава сериозните анализатори да правят дълбочинни анализи и последващи прогнози за поведението на двете Велики суперсили, което се очертава в техните стратегии и планове. На такава база може да се оцени как тези стратегии ще повлияят върху бъдещето на политическите и икономическите съюзи (като Европейския съюз, БРИКС и т. н.) и другите страни (като България, например).

1. Стратегическото планиране в САЩ и в Китай
Принципите, логиката и технологиите на формирането на стратегиите и плановете в САЩ и в Китай са много различни.

1.1. Как САЩ планира бъдещето си?
Вместо едно финално централизирано събитие - приемане на държавен план, стратегическото планиране в САЩ е разпръснато, многопластово и често противоречиво. То се извършва на няколко нива: Президентска администрация и изпълнителна власт са в центъра на обнародването на стратегически документи. Белият дом публикува ключови стратегически документи като Стратегия за национална сигурност и Стратегия за национална отбрана. Последните такива стратегии, публикувани в края на 2025 г. и началото на 2026 г., очертават приоритети като „възпиране“ на Китай, модернизация на ядрения арсенал и изграждане на противоракетния щит „Златен купол“. Този хоризонт на планиране обикновено е няколко години напред.
 Министерства и агенции разработват свои дългосрочни планове и бюджети, често с 5-20 годишен хоризонт. Например, ВВС на САЩ планират модернизацията си с програми като изтребителя B-21 Raider, които се разработват с десетилетия напред.

Чрез бюджетния процес и изслушвания, Конгресът определя приоритетите и отпуска средствата за следващите фискални години. Организации като Комитета за икономическо развитие (CED) лобират пред Конгреса за дългосрочни политики в области като фискална отговорност и образование.
Мозъчни тръстове и неправителствени организации също участват пряко или косвено в разработването на анализи, прогнози и планове. Институции като RAND Corporation и Stimson Center играят ключова роля, като разработват сценарии и визии за бъдещето. RAND например използва метод, наречен „партисипативно предвиждане“ (participatory foresight), за да си представи как би изглеждала американската икономика през 2040 г. и какви политики са нужни, за да се постигне тази визия. Stimson Center организира дебати сред водещи мислители за бъдещата „голяма стратегия“ на Америка в един многополюсен свят.

Срочността на плановете в САЩ варира значително в зависимост от цикъла: Политическият цикъл е 2-4 години. Много политики са фокусирани върху следващите избори и краткосрочните резултати.
Бюджетният цикъл е 5-10 години. Петгодишните бюджетни проекции са стандартни за планиране в министерствата.
 Стратегическото и военното планиране гледа напред за 10-30 години. Разработването на големи оръжейни системи като бомбардировача B-21 или междуконтиненталната балистична ракета Sentinel изисква планиране за десетилетия напред.

Академичното и експертното прогнозиране е в перспектива 15-30 години. Изследвания на организации като RAND разглеждат хоризонт до 2040 г. и отвъд него. И като обобщение, стратегическото планиране в САЩ е разпръснато и многопластово. В САЩ планирането е децентрализиран и често противоречив процес, в който президентската администрация, Конгресът, мозъчните тръстове и частният сектор предлагат свои визии, които често са в конкуренция помежду си.

1.2. Как Китай планира бъдещето си?
Макар чужденците понякога да оприличават китайския парламент (Народно събрание) на американския Конгрес, функциите и динамиката на тези институции са коренно различни. Китайският модел е насочен към централизирано планиране и изпълнение, докато американският е насочен към дебат и законотворчество в условия на политическа конкуренция. В Китай бъдещето се планира централизирано чрез инструменти като петгодишните планове, които се обявяват и утвърждават по време на т. нар. „Две сесии“. „Двете сесии“ са ежегодните заседания на Общокитайското събрание на народните представители и на Китайския народен политически консултативен съвет - те са едно от най-важните политически събития в Китай. Докато китайският модел дава яснота и приемственост, американският модел се стреми да генерира гъвкавост и иновации чрез конкуренция на идеи, но понякога страда от липса на дългосрочна последователност поради смяната на политическите цикли. САЩ нямат пряк аналог на китайските „Две сесии“. Причината е, че двете събития отразяват коренно различни политически системи. „Двете сесии“ са уникален израз на китайския модел на управление.

2. Как китайската модернизация променя глобалния икономически баланс?
Решенията от „Двете сесии“ очертават ясна стратегия, която активно променя световната икономическа архитектура в няколко посоки.
1. Китай ще продължава да е основен двигател на глобалния растеж. През новата 15-та петгодишна програма средногодишният ръст ще е около 5%, което е значително над средните световни нива. Около 30% от глобалния икономически растеж се пада на Китай, което затвърждава позицията му на ключов локомотив за световната икономика. Този стабилен растеж създава стабилност в несигурната световна среда.

2. Нова двупосочна парадигма на развитие - „Двойна циркулация“ и „технологична независимост“ влиза в действие. Китай изгражда икономическа устойчивост чрез парадигмата на „двойната циркулация“, която засилва вътрешните двигатели на растеж, като същевременно поддържа външна отвореност. Акцентът върху „технологичната независимост“ (пробиви в ключови области и базови технологии) променя глобалните вериги за доставки и прави Китай по-малко зависим от външни фактори, като същевременно предлага нови възможности за партньорство в иновациите.

3. Нов алтернативен модел на глобализация. В противовес на нарастващия протекционизъм, Китай насърчава „отворена и приобщаваща икономическа глобализация“, която е взаимноизгодна. Това ще се изразява в: 
Разширяване на търговската мрежа. Китай ще продължава да е най-големият търговски партньор за над 150 държави и региони; Развитие на инициативата „Един пояс, един път“. Тя ще продължава да се развива като платформа за изграждане на инфраструктура и логистични проекти, които оформят нова геоикономическа реалност в Евразия и превръщат Централна Азия в ключов транзитен мост.

4. Помощ за допълнително укрепване на Глобалния юг и многополюсния свят. Китай активно ще задълбочава партньорствата си със страните от Глобалния юг чрез платформи като ШОС и БРИКС. Концепцията за „общност на споделената съдба на човечеството“ и предлаганият от Китай модел на развитие, който се фокусира върху суверенно равенство, многостранност и социална справедливост, предлага алтернатива на доминиращия „западен модел“. Това ускорява формирането на един по-справедлив и многополюсен световен ред, в който страните от Глобалния юг имат по-силен глас.

„Двете сесии“ през 2025 и 2026 г. показват, че Китай не просто се адаптира към промените, а активно ги формира. Чрез комбинация от стабилен вътрешен растеж, технологичен напредък и стратегическа отвореност към света, Китай утвърждава ролята си на архитект на новата икономическа архитектура. Този подход не само подкрепя собствената му модернизация, но и предоставя на другите нации, особено от Глобалния юг, възможност да участват в изграждането на един по-балансиран и проспериращ свят.
И като заключение, Китай остава най-сигурната опора на приобщаващия икономически растеж, справедливия търговски обмен и най-сериозната алтернатива на неолибералния модел.

*От Фейсбук, със съкращения