Условията към РС Македония не само са ясни – те са подробно формулирани, институционално утвърдени, публично потвърждавани и приети от предишното правителство в Скопие
Публичното изказване на докладчика за Република Северна Македония в Европейския парламент - австриецът Томас Вайц, направено на 29 април в интервю за скопската телевизия Канал 5, че „е необходима яснота какво Европейският съюз очаква страната да изпълни“, на пръв поглед може да изглежда като обикновен политически коментар. В действителност обаче то представлява симптом на нещо далеч по-сериозно – подмяна на реалността на процеса на европейска интеграция.
Защото истината е проста и проверима: условията към Република Северна Македония не само са ясни – те са подробно формулирани, институционално утвърдени, многократно публично потвърждавани и в крайна сметка приети и от предишното правителство в Скопие. Преговорната рамка, заключенията на Европейския съвет, ангажиментите по т.нар. френско предложение от 2022 г. – всички тези документи очертават конкретен път, със срокове, критерии и измерими резултати. Това не е процес, оставен на произволно тълкуване. Това е процес, изграден върху ясни правила.
Именно затова внушението за „липса на яснота“ не може да бъде възприето като невинна неточност. То пренарежда фокуса на дебата – от въпроса защо реформите не се изпълняват към въпроса дали изобщо е ясно какво трябва да се изпълни. Така отговорността се измества: от институциите в Скопие към вменяване на вина на самия Европейски съюз.
Парадоксът е още по-очевиден, когато се има предвид, че до скоро Томас Вайц нееднократно посочваше липсата на напредък в ключови области като върховенството на закона и независимостта на съдебната система. На този фон новото му говорене за „неясни очаквания“ не е просто противоречие – то е политически параван, имащ за цел удобно да прикрие липсата на реални резултати.
Тази реторика не е паднала от небето. Тя съвпада почти напълно с официалния наратив на управляващите в Скопие, според който проблемът не е в неизпълнените ангажименти, а в „несправедливи“ или „неясни“ европейски условия под български „диктат“. Така европейският процес се превръща от инструмент за реформи в поле за политическо прехвърляне на вина.
Но подобен подход подкопава нещо много по-съществено – самата логика на разширяването на Европейския съюз. Тя се основава на принципа на условност и на постигането на реален напредък. По този начин всяка държава кандидат напредва единствено въз основа на реално изпълнение на поетите ангажименти. Ако този принцип бъде заменен с внушения за „неясни правила“, целият процес губи своята предвидимост и легитимност.
Последиците не са само процедурни. Изказването на Томас Вайц ерозира доверието в обективността на европейските институции, създава впечатление за произвол и подхранва евроскептицизъм – както в страните кандидатки, така и в самия ЕС. Вместо да стимулира реформи, то ги демотивира, каквато е скритата цел на Скопие и стоящите зад него външни фактори.
Особено проблематичен е и опитът да се представят т.нар. „двустранни въпроси“ като външни за европейския процес. В действителност, след приемането на преговорната рамка, тези ангажименти вече не са двустранни – те са част от договорните отношения между Република Северна Македония и Европейския съюз като цяло. Това включва както изпълнението на международни договори, така и гарантирането на правата на българската общност и преодоляването на езика на омразата.
В този контекст твърдението, че „не е ясно какво ЕС иска“, придобива съвсем различен смисъл. То се превръща в политически инструмент – наратив, който прикрива неизпълнение, прехвърля отговорност и създава удобна рамка за вътрешнополитическа употреба.
Европейската интеграция обаче не може да функционира на базата на подобни внушения. Тя изисква яснота, последователност и най-вече отговорност. Условията са ясни. Въпросът е дали има воля те да бъдат изпълнени. Засега отговорът от Скопие е отрицателен.
Труд
