Труд
Автор:
Проф. Боян Дуранкев
20-те евро помощи за бедни са правителствен фокус-бокус
ЕС е изправен пред такива екзистенциални проблеми, че политиката на камилската птица, прилагана в Брюксел, не върши работа
Едната война - в Украйна, оряза достъпа на ЕС до сравнително близките и евтини руски ресурси. “Диверсификацията” на доставките се обърна в посока на MAGA и цените на основните суровини се повишиха. Новата война (нашите медии свенливо я наричат “конфликт”, все едно че е дребен спор) на Израел и САЩ срещу Иран, както и отговорът на Иран чрез блокиране на трафика през Ормузкия проток, няма как да не ударят европейската и българската икономика. 20-те евро помощи за бедни (как само определиха кои са “бедни”, нали?) са правителствен фокус-бокус. Най-защитени от петролния дефицит в света са САЩ, които надминаха Русия през 2018 г., а през 2023 г. стана най-големият производител на суров петрол от всички страни в историята.
Кои индикатори са важни за наблюдение, за да прогнозираме накъде плава “черният лебед”? Гледайте движението на трите показатели, които ще определят нашето бъдеще: инфлация, растеж на БВП и най-вече - безработицата. Ето защо: повишаването на цените на горивата и на енергоресурсите (поради нарастващия дефицит) няма как да не поведе след себе си по-високи цени на междинната (В2В) и на крайната продукция (В2С), което ще започне да ограничава количествено потреблението на много продукти, а това ограничение ще затваря (временно поне) моста работни места. На свой ред, по-високата безработица няма как да не упражни натиск върху и без това дефицитния бюджет, да ограничи/замрази заплати и разходи в публичния сектор, където да се премине към съкращаване на “излишните хора” (работещите пенсионери, според мераците на на циничните олигарси, техните говорещи глави и наглите им куклички в държавните финансови институции).
Очакванията за икономиката на Европейския съюз
Гледаме Европейския съюз с данни от края на миналата година (няма по-нови данни): безработицата е доста висока и без войната в Иран - 5,8%, икономическият растеж е от блед по-блед - 0,2%, инфлацията е приемливо ниска - 2,0%. Ако войните продължават (интересно е че даже в ЕС има бърборещи глави, които пледират за “пълна победа” на изток и на юг!), инфлацията ще се повиши, растежът ще се намали или падне под 0,0%, а безработицата съществено ще се увеличи. От всички страни най-застрашена изглежда Италия с нейния енергиен микс, в който се разчита най-много на петрол и природен газ, следвана от Германия в която (О, Боже!) си унищожиха ядрените централи. Но различните енергийни миксове дават различна цена, например, на електроенергията, в различните страни. Не е случайно че засега в Испания и Италия цената за базово натоварване (базова енергия за 24 часа) е около 35 евро, в България - около 92 евро, в Германия - около 114 евро, в Гърция - над 140 евро! А цените ще нарастват! Затова е най-добре (единственото добро решение, няма друго!) ЕС да е най-яростен в амбициите и дипломацията да се прекратят всякакви войни! В противен случай трябва да се готвим за солидна рецесия! Може нещата да отидат още по-далече: към стагфлация, едновременно увеличение на инфлацията и увеличение на безработицата
Допълнителен проблем, понеже никоя беда не пристига на Централна гара сама: енергийната сигурност на Китай може да бъде поставена на най-голямото си истинско изпитание през 2026 г. със залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро и съвместните военни действия на САЩ и Израел срещу Иран. А Китай е най-големият потребител на енергия в света - почти 28% от всичкото, като разчита на доставки от Ормузкия проток и от Венецуела, освен от Русия и други страни. Иран представлява около 13% от вноса на суров петрол в Китай, а Венецуела доставяше още 4%, а нестабилността на световните цени ще усложни дългосрочното планиране за Пекин.
Китай поддържа стратегически петролни резерви, които му осигуряват известна свобода на действие в моменти на криза, като оценките сочат, че разполага с около 120 дни със складиран на петрол. А след това - и цените на китайските стоки ще тръгнат в поход нагоре! И не е само Китай, около 84% от суровия петрол и 83% от втечнения природен газ, преминаващи точно през този пролив, отиват за потребление в Азия. Азотните торове, които струваха 460-480 долара за тон преди войната, скочиха до 520-620 долара. Това означава огромно увеличение на цените на храните.
Да не забравяме че Китай е най-големият износител на стоки (предимно технологии) в света. Нарушаването на енергийните доставки към страната ще предизвика както нарастване на цените на китайските стоки, така и - като възможност - временно прекратяване на доставките (подобни неща се случват и при доставките от САЩ, например на F-16 към България). Ето кои европейски страни са най-зависими от китайския внос: Украйна с 20,3% от целия си внос, Чехия - 17,1%, Полша - 14,5%, Молдова - 13,8%, Сърбия и Турция с по 13,1%, Германия - 12,3%, Словения - 12,2%, Великобритания - 12,2%, Норвегия - 11,9%,..., България - 10,5% и т. н.
Въобще, Европейският съюз е изправен пред такива екзистенциални проблеми, че политиката на камилската птица, прилагана в Брюксел, не върши работа! Според официалните данни, инфлацията на годишна база в момента е 3,3%, което се оценява като висока на фона на останалите страни в ЕС. Инфлацията се охлажда, но остава над целевите нива от 2,0%, което подкрепя тезата за траен ценови натиск по принципа на “скачените съдове” - по-високите цени в другите страни в ЕС ще вливат инфлация и у нас. Но енергийната криза със сигурност ще предизвика “добавена стойност” (о, колко е любима тази фраза у неуките икономисти). Има опасност инфлацията и в България да скочи високо (над “блажените” 2,0% до към 4-5%), та даже НСИ да не може да я укроти!
Растежът обаче трайно се забавя и гравитира към 3,0%, което намалява “буферите” на икономиката срещу кризи. Прогнозите варират - около 2,6% - 2,8%, но те са правени преди войната срещу Иран. Затова и 2,0% растеж за годината може да се окаже “добър” резултат. да допълним че индексът на промишленото производство илюстрира траен спад - на 97,4”%, което означава продължаваща деиндустриализация.
Безработицата в момента е 3,5% (нали стотици хиляди българи, ненамерили достойно работно място в родината си, работят навън - това намалява реалната безработица), което не я прави ниска. Прогнозира се тя да остане под 4% и през 2026 г., но отново в сметката не са включени ефектите от двете близки войни. Засега българската икономика прилича на автомобил от “икономична класа”, който се движи с висока скорост (сравнително ниска безработица), но иначе двигателят (икономическият растеж) губи мощност, а пътят напред е все по-несигурен (чрез висока инфлация) и граден чрез корумпирани обществени поръчки от АПИ. Ще гледаме трите показатели, свързани с икономическите проблеми, създавани от войните.
