Как американските и израелските сили се подготвяха усилено в продължение на години, за да унищожат иранските противовъздушни системи С-300

След началото на мащабна военна операция на Съединени американски щати и Израел срещу Иран на 28 февруари, една от основните пречки пред постигането на въздушно превъзходство се оказват иранските системи за противовъздушна отбрана, както и дроновете и балистичните ракети на страната, пише Military Watch.

Ключова роля в отбранителната мрежа на Иран играят местно разработените системи за ПВО, сред които Bavar 373 и Khordad 15. Освен тях за защитата на столицата Техеран е разположена и руската система S-300PMU-2. Именно този комплекс е добре познат на военните на САЩ, Израел и други държави от НАТО, които от години се подготвят за евентуално противодействие срещу него.

След разпадането на Варшавски договор редица страни от Източна Европа, които впоследствие се присъединяват към НАТО, предоставят на западни държави достъп до ранни версии на системата S-300 за изследване. Особено голям арсенал от такива комплекси наследява Украйна, като според различни информации част от системите S-300PS и S-300PT са били изпратени в САЩ за анализ.

Тези по-стари съветски варианти обаче имат значително по-ограничени възможности в сравнение с по-новото семейство S-300PM, чиито първи версии влизат на въоръжение през 1992 г. Въпреки това Израел и редица държави от НАТО получават възможност да се запознаят и с по-модерни варианти на системата и да провеждат тренировъчни мисии срещу тях.

Такъв достъп е осигурен след като системи S-300PMU-1 са продадени на Кипър, а впоследствие придобити от Гърция. Гръцките въоръжени сили позволяват на съюзници от НАТО и на Израел да провеждат тренировъчни полети срещу цели, защитени от тези комплекси. Така западните пилоти се запознават с честотите на радарите, както и с различни тактики за електронна война срещу системата.

Освен това офицери от НАТО и Израел получават достъп до полигони, където се провеждат учения със S-300, а понякога са извършвани и реални пускове на ракети в рамките на тренировки. Паралелно с това американски и израелски делегации многократно посещават Украйна, за да изучават начина на работа на системата – включително радарните режими, командните процедури и потенциалните ѝ уязвимости.

Иранският вариант S-300PMU-2 е близък до използвания в Гърция S-300PMU-1, но е произведен около две десетилетия по-късно и е преминал през значителни модификации. Поради това остава неясно доколко е уязвим към електронни средства и тактики, разработени по време на тренировките със системите в Гърция.

Междувременно Военновъздушни сили на САЩ също събират разузнавателни данни за по-нови варианти на S-300 по време на Руско-украинската война. Още от 2022 г. изтребители F-35A Lightning II извършват полети в близост до украинския театър на военни действия с цел събиране на електронно разузнаване.

Командирът на 388-о изтребително крило полковник Крейг Андръл обяснява в интервю, че тези мисии позволяват събиране на нова информация за работата на системите. По думите му самолетът постоянно събира данни и може да засече различни режими на работа на комплексите, които не са били наблюдавани преди.

Интересът към противодействие на системите S-300 не се ограничава само до конфликта с Иран. Подобни комплекси се използват още от Виетнам, Китай, Русия и Алжир, което ги прави потенциална цел на бъдещи операции на западни държави.

През ноември 2025 г. Корпус на морската пехота на САЩ провежда учението Resolute Hunter 26-1 във военноморската авиобаза Naval Air Station Fallon, при което са използвани макети на системи, силно наподобяващи S-300, за симулация на реални бойни сценарии.

Очакваше се ефективността на иранските комплекси S-300 да бъде допълнително повишена през 2026 г., когато страната трябваше да получи първите си изтребители Su-35. Те биха могли да предоставят целеуказване и по-добра ситуационна осведоменост на системите за ПВО. Започването на военните действия преди доставката на самолетите обаче изключва тази възможност.