Труд
Автор:
Веселин Киров
Миналото десетилетие показа, че колапсът на държави в Близкия изток винаги води до огромни мигрантски потоци
Иран има и друга особеност - той е домакин на 1,6 милиона бежанци, предимно афганистанци и иракчани
Войната, която пламна между САЩ, Израел и режима в Иран след смъртта на аятолах Али Хаменей, остава далеч от Европа като география, но политическият и човешкият ù отзвук може да достигне до границите на България. Когато в Близкия изток избухва война, светът бързо научава, че разрушените домове и пречупените икономики раждат бежански вълни. Така беше след нападението на Ирак през 2003 г., след либийската интервенция от 2011 г., след сирийската гражданска война и изтеглянето на САЩ от Афганистан. Тези конфликти издигнаха невидими мостове между Близкия изток и Европа - милиони хора поеха към Стария континент и смениха хода на европейската политика. Сега, когато разривът около Иран придобива все по опасни размери, европейците си задават същия въпрос: дали отново ще видим бежански поток, който може да дестабилизира Съюза.
Иран е страна с около 92 милиона жители, което я прави по голяма от Сирия (предвоенно население около 22 милиона) и Либия (около 6 милиона). Според евродепутата Елена Йончева, при най тежкия сценарий между 5 и 10% от населението може да напусне страната. Това означава потенциал за бежански поток от 5 до 9 милиона души - десет пъти повече от сирийската вълна от 2015 г. Агенцията на ЕС за убежището (EUAA) също предупреждава, че дори частична дестабилизация на Иран може да предизвика миграционни потоци към Европа с „потенциално безпрецедентен мащаб“. В момента едва 8 000 иранци годишно подават молби за убежище, но при война числата могат да скочат лавинообразно. Историята от региона показа, че първите потоци са вътрешни, но бързо се преливат отвъд границите. При сирийския конфликт по малко от година беше необходима, за да потърсят убежище близо 1 милион души в Европа, от които половината бяха сирийци, а останалите - афганистанци и иракчани.
Иран има и друга особеност - той е домакин на 1,6 милиона бежанци, предимно афганистанци и иракчани. Те се намират в нова военна зона и при разширяване на конфликта могат да бъдат принудени да бягат втори път. Според репортажи на Асошиейтед прес и БТА, турско иранската граница е една от малкото възможности за напускане на страната. В момента на пункта Капъкьой се отчита малък брой иранци, които преминават, но турските власти наблюдават ситуацията и изготвят планове за палаткови лагери и буферни зони. Турция вече е изградила 380 км бетонни стени, 203 наблюдателни кули и 43 кули с асансьори по 560 километровата граница. Ако настъпи масово движение, тези съоръжения вероятно ще задържат мигрантите в югоизточната част на Турция.
Миналото десетилетие показа, че колапсът на държави в Близкия изток винаги води до огромни мигрантски потоци. Сирийската гражданска война разсели над 6 милиона души, а през 2015 г. около 972 500 души прекосиха Средиземно море, за да стигнат до Европа. От тези хора 50% бяха сирийци, 20% афганистанци и 7% иракчани. Либия - страна с по малко население и по къса морска граница - се превърна в главен канал за трафик; през 2016 г. почти 171 000 души пристигнаха в Италия през централния Средиземноморски маршрут.
В хаоса на либийската война отсъствието на ефективен контрол позволи на каналджийски мрежи да процъфтяват. Иракската война от 2003 г. създаде дългосрочна нестабилност - милиони иракчани потърсиха убежище в Сирия, Йордания, Турция и Европа. Афганистан е друг пример - след връщането на талибаните към властта почти 3,6 милиона афганистанци избягаха между 2021 и 2022 г., а над 100 000 са подали молби за убежище в ЕС. Европа се научи, че когато една държава се разпадне, бежанците идват не само от самата страна, а и от съседните региони, където те вече са намерили временно убежище.
Подобен сценарий в Иран може да бъде по мащабен. Ливан, Ирак и Пакистан - традиционни места, където иранци работят и учат - ще станат първите дестинации. В Ливан вече над 800 000 души са напуснали домовете си заради сблъсъци между израелската армия и Хизбула. Ирак приютява над 340 000 бежанци и е изтощен от икономически и политически кризи. Пакистан разполага с ограничени средства и е претоварен с афганистански бежанци. Ако турско иранската граница се превърне в коридор, то България, като външна граница на ЕС, може да се окаже първата входна точка. Мигрантите от Иран вероятно ще се насочат към Южна България чрез Турция, където ги очаква граница, подсилена със стени, камери и патрули.
Европейският съюз прие Пакт за миграция и убежище, който трябва да започне да се прилага от 12 юни 2026 г. Този комплексен пакет от десет регламента и директиви създава ясни правила за отговорността за разглеждане на молби за убежище и същевременно въвежда солидарност между държавите членки. За 2026 г. Съветът създаде солидарен пул - всяка държава трябва да участва чрез релокация на общо **21 000 кандидати за убежище или да направи финансов принос от 420 млн. евро. Страните могат да избират дали да пренасочат определен брой кандидати, да платят или да предложат други мерки. Комисията определи, че Кипър, Гърция, Италия и Испания са под най голям миграционен натиск, а държави като Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония и Полша могат да искат пълно или частично намаляване на своите вноски заради продължителен натиск през предходни години. Новият пакт въвежда и концепцията за „сигурни трети държави“. Списъкът включва страни като Бангладеш, Египет, Индия, Косово, Мароко и Тунис; ако кандидатът за убежище идва от такава държава или е преминал през нея, молбата му може да бъде обработена бързо и върната. Регламентът предвижда възможност бежанците, които не сътрудничат, да бъдат задържани. Организации като Amnesty International критикуват, че мерките са порицателни и нечовешки. Друг спорен елемент е, че държавите, които откажат да приемат мигранти, ще плащат 20 000 евро за човек в рамките на солидарния пул. България, като страна с достатъчно голяма граница с Турция и традиционно висок натиск, получава правото на намаления, но все пак ще бъде длъжна да демонстрира „солидарност“. От гледна точка на българския национален интерес, задължителната солидарност поставя страната пред дилема. България вече е вложила значителни ресурси в защита на границата - издигане на 161 километрова ограда с Турция, оборудвана със сензори и камери, което доведе до частично намаляване на незаконните преминавания. Ако новият пакт принуждава държави, които успешно защитават границите си, да приемат мигранти или да плащат глоби, това създава морален риск - онези, които имат стабилна защита, ще субсидират държавите, които по политически или административни причини допускат разселването на незаконни мигранти.
За България евентуалната бежанска вълна от Иран представлява тройна заплаха. Първо, географското положение на страната я превръща във външна граница на ЕС, което означава, че съгласно правилата именно тя ще бъде отговорна за регистрацията и първоначалната преценка на молбите за убежище. Второ, заплахата от радикални елементи, свързани с режима в Техеран и поддържани от „Хизбула“, не може да бъде подценявана - масов поток може да бъде използван за проникване на терористични клетки. Трето, икономическият натиск - както предупреди Йончева, една такава криза може да отклони огромни средства от планираните инвестиции и реформи към спешни разходи за отбрана и управление на миграцията.
В този контекст е крайно недопустимо държавите да бъдат изнудвани да плащат глоби, ако не желаят да приемат мигранти. Солидарността не трябва да означава наказание; държавите, които защитават своите граници ефективно, трябва да бъдат подкрепяни, а не санкционирани. Вместо квоти и парични глоби, ЕС може да създаде фонд за защита на границите, който да финансира изграждането на стени, системи за наблюдение и допълнителни патрули. Така Съюзът ще покаже, че е решен да защити своите граждани и да предотврати нова мигрантска катастрофа.
Войната в Иран е поредното напомняне, че стабилността в Близкия изток е жизненоважна за сигурността на Европа. Ако конфликтът се задълбочи, милиони хора могат да потърсят спасение и безопасност на нашия континент. Историята с бежанските вълни от Сирия, Либия, Ирак и Афганистан показва, че това не е предположение, а вероятна хипотеза. България и останалата част от ЕС трябва да бъдат готови да реагират с твърд граничен контрол, точкови системи, отказ на нелегалните мигранти и засилено присъствие по морските маршрути. Примерът на Унгария доказва, че решителната физическа граница и ясните закони могат да спрат мигрантската вълна. Но успехът на една държава няма да бъде достатъчен, ако Европейският съюз не осъзнае, че солидарността не се измерва в квоти и глоби, а в общи усилия за защита на външните граници и стабилизирането на кризисните региони. Това означава и промяна на пакта за миграция и убежище, така че да се избегне изнудването на държавите членки.
