ИПБ с доклад до Радев: Има картел в „Гражданска отговорност“, трябва държавна застрахователна компания

Организацията призовава и за спешна ревизия от НАП, ДАНС и КЗК върху финансовите потоци в сектора

Институтът за пътна безопасност (ИПБ) предупреждава за картелни практики на пазара на застраховка „Гражданска отговорност“ и обвинява Комисията за финансов надзор (КФН) в институционален отказ от контрол.

Това става ясно от позиция на организацията и доклад, адресиран до премиера Румен Радев. Според ИПБ регулаторът действа като „параван“ за застрахователния сектор и възпрепятства ключови реформи като системата „Бонус-Малус“.

В документа до Радев институтът предлага създаването на държавна застрахователна компания, която да разчупи пазарната концентрация и да предложи реални, математически обосновани цени.

Организацията настоява за незабавна смяна на ръководството на КФН и за стартиране на законодателна процедура за нов държавен оператор. ИПБ призовава и за спешна ревизия от НАП, ДАНС и КЗК върху финансовите потоци в сектора.

Ето и цялата позиция на пътните експерти:

ОТНОСНО: Картелизацията на пазара по застраховка „Гражданска отговорност“, превръщането на КФН в институционален параван и създаването на Държавна застрахователна компания като радикално решение на кризата

ДО: Министър-председателя на Република България г-н Румен Радев

ОТ: Институт за пътна безопасност

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Настоящият доклад предоставя синтезиран анализ за пазарния дефект, институционалния отказ от контрол и стратегическото решение за излизане от кризата.

1. ПРОБЛЕМЪТ: ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯТ КАРТЕЛ

Пазарът на „Гражданска отговорност“ в България не функционира на принципите на свободната конкуренция. Налице е класическо картелно споразумение:

• Синхронизиран ценови натиск: Застрахователните компании повишават премиите в пълен синхрон, без икономическа логика и без публична, доказана методика.

• Окупиране на системата: Над 80% от българските шофьори са изрядни. При справедлив пазарен модел техните цени трябва да спаднат драстично, което не съвпада с интереса на застрахователното лоби за генериране на свръхпечалби.

2. СЪУЧАСТНИКЪТ: РОЛЯТА НА КФН (ПАРАВАН И БУХАЛКА)

Комисията за финансов надзор (КФН) е провалена институция, която действа срещу обществения интерес чрез три механизма:

• Институционален параван: КФН осигурява пълно информационно затъмнение. Регулаторът не е извършил нито един публичен одит, който да докаже дали поскъпването на ГО отговаря на реалната щетимост.

• 15-годишен саботаж: КФН умишлено размива, отлага и блокира внедряването на системата „Бонус-Малнус“ чрез безкрайни козметични проекти и симулирани обществени обсъждания.

• Административна бухалка: Вместо да защитава потребителите, КФН се задейства извънредно срещу всеки пазарен субект, който се опита да наруши картелното статукво и да предложи по-ниски, конкурентни цени. Регулаторът смазва „непослушните“ с тенденциозни проверки и лицензионен натиск.

3. РЕШЕНИЕТО: ДЪРЖАВНА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ

След като държавата задължава гражданите по закон да купуват този продукт (квази-данък), тя е длъжна да осигури алтернатива на частния рекет чрез създаването на Държавна застрахователна компания (ДЗК).

Механизъм на действие и ползи:

• Разбиване на картела (Маркетмейкър): Държавната компания ще изчисли чистата математическа щетимост и ще предложи ГО на реална, справедлива цена без спекулативни надценки. Това ще принуди частния сектор или да свали цените, или да загуби клиентите си.

• Едностранно въвеждане на „Бонус-Малус“: Чрез директен, дигитален достъп до масивите на МВР и КАТ, ДЗК може да внедри системата за своите клиенти в рамките на месеци. Изрядните шофьори веднага ще получат до 50% отстъпка, което ще пренасочи масовия потребител към държавния оператор.

• Социален оборот на средствата: Вместо да изтичат в частни и офшорни сметки, натрупаните суми от премии (след изплащане на обезщетенията) ще се реинвестират обратно в държавния бюджет за пътна безопасност – линейки, камери, маркировка и ремонт на критична инфраструктура.

• Строг дигитален контрол: За да се избегнат грешките от миналото (напр. проекта за държавни бензиностанции) и рисковете от корупция, ДЗК трябва да оперира чрез изцяло дигитализирана платформа. Всяка полица, щета и плащане трябва да бъдат проследими в реално време, изключвайки човешкия фактор и субективните оценки.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И СПЕШНИ МЕРКИ

Времето на картелите изтича, а държавният регулаторен модел в лицето на КФН е официално компрометиран. Институтът за пътна безопасност настоява за Вашата решителна намеса чрез:

1. Персонално рестартиране на КФН: Незабавно прекратяване на мандата на настоящото ръководство на регулатора, което се явява закрилник на статуквото.

2. Стартиране на законова процедура за ДЗК: Подготовка на правна рамка за създаване на дигитална Държавна застрахователна компания.

3. Незабавна ревизия: Назначаване на проверка от НАП, ДАНС и КЗК над финансовите потоци в застрахователния сектор и картелните практики на пазара.
Времето за чиновнически оправдания изтече. Нужни са политическа воля и радикално разкъсване на зависимостите.

Най-четени