Идва ли AI балон?

Един от структурните проблеми на финансовата система е, че тя е склонна към цикличност в кризите си

На какво прилича AI истерията в момента? Сещам се за поне две сходни ситуации в историята

Годината е 1907-ма. Уолстрийт се срива. Тази криза остава в историята на САЩ като „паниката от 1907 г.“ или „банкерската паника“. Няколко тръста са изправени пред шоковата възможност да фалират. Проблемът е, че фалитът на една банка може да повлече и други по себе си. Към онзи момент САЩ не разполага с „централна банка“, Федералният резерв все още не е създаден. Америка има хронично недоверие към всичко „централизирано“.

Щатите са място на свободата, което трудно приема държавен натиск „отгоре“. Хубаво, но липсата на такъв инструмент, който да осигури моментна ликвидност на банки в затруднение, създава структурни опасности. Банките са в огромна свързаност помежду си и фалитът на някоя по-важна би могъл да отключи верижни фалити. Следователно е необходимо банките в затруднение да бъдат спасени. Но като няма централна банка как да стане?

На сцената излиза Джон Пирпонт Морган. Джей Пи Морган, който към този момент е на близо 70 години, се ползва с огромно влияние в бизнеса и финансите. Той е един от архитектите не само на Позлатената епоха, както находчиво определя това време Марк Твен, но и сред създателите на съвременната банкова система. Джей Пи Морган е държава в държавата. Неговата банка, носеща името му, е един от най-големите финансови конгломерати на планетата, а след като купува „Карнеги стийл“ от Андрю Карнеги и го обединява с други металургични предприятия, той създава US Steel - към този момент най-голямата компания в света. Джей Пи Морган е човекът, който може да спаси Уолстрийт, а оттам и Америка, от кризата.

Късно вечерта на 23 октомври 1907 г., той събира десетки от най-влиятелните банкери в Америка в дома си на ъгъла на Медисън авеню и 36-та улица в Манхатън. Въвежда ги в библиотеката си и буквално заключва вратите и скрива ключовете. Тогава Джей Пи Морган разяснява на банкерите, че ще съберат съвместно пари да спасят закъсалите банки и докато не се разберат няма да им позволи да напуснат. Така и става. Към 5 сутринта е постигнато съгласие, банките са спасени, а финансовата система на САЩ оцелява. Само и единствено заради един титан на индустрията, който има авторитета да тропне по масата. За съжаление Джей Пи Морган вече го нямаше по време на Голямата депресия.

Но друг титан на индустрията помогна значително за преодоляването на следващата най-голяма криза след Голямата депресия - финансовата криза от 2008 г. Тогава, разбира се, ситуацията е различна. Америка разполага с Федерален резерв и мащабна регулаторна рамка. Но въпреки това паниката на пазарите е толкова гигантска, че има нужда от някой, който да вдъхне увереност на Уолстрийт, че въпреки краха все пак има надежда и светлината ще се види в края на тунела. Тази роля се изиграва тогава от моментния лидер в класацията „най-богат човек на планетата“ - Уорън Бъфет. Оракулът от Омаха, както често го наричат, изиграва ключова роля за овладяване на кризата.

На първо място той подсказва механизма, по който големите играчи на Уолстрийт могат да бъдат спасени - не чрез изкупуване на лоши активи на висока цена, а чрез директно държавно вливане на капитал в банките. Министерството на финансите и Федералният резерв се съгласяват и така успяват най-бързо и най-ефективно да инжектират ликвидност в закъсалите банки. Не само това, но Бъфет дори лично дава пример като налива от неговия инвестиционен фонд над 5 милиарда в почти фалиралата Голдман Сакс, както и към 3 милиарда в Дженеръл Електрик. Това вдъхва спокойствие на пазара и успява да преодолее първите силни вълни на кризата. Бъфет фактически е вълнолом, който предпазва мнозина от удавяне.

Днес светът е на прага на нов голям балон. Ако Голямата депресия шокира света с финансовия разгул на Уолстрийт (припомнете си само за ролята на Sunshine Чарли Мичъл, който тогава управлява National City, предтечата на днешната Citibank и най-голямата банка в света към онзи момент), ако дотком балонът от 2000 г. фалира множество интернет-гиганти, ако финансовата криза от 2008 г. срути имотния пазар, то сега светът изглежда е на прага на нова голяма криза. Един от структурните проблеми на финансовата система е, че тя е склонна към цикличност в кризите си. Отликата е, че нито една от кризите не се повтаря едно към едно. Д

опирни точки винаги има, но кризите не са идентични. Днес изглежда, че сме на прага на нов голям балон - този на изкуствения интелект. AI е изключително полезен, спор да няма. Технологичната иновация е от такъв характер, че може да се сравни само с реорганизацията на обществото, което донесе появата на интернет. И както интернетът беше нещо екстравагантно, но се превърна в ежедневие, същото можем да очакваме и от изкуствения интелект. Твърди го Бил Гейтс, не аз. Но тук все пак се появяват два исторически паралела, които не можем да пропуснем.

На какво прилича AI истерията в момента? Сещам се за поне две сходни ситуации в историята. Първата е паниката от 1893 г. Впрочем, отново решена по сходен начин от Джей Пи Морган. В този момент железниците са тогавашния „AI“ - инвестира се в тях с чудовищен темп. Свръхекспозициите на жп компаниите поставят под риск банковата система. Жп гигантите теглят огромни заеми, за да строят линии. В един момент обаче балонът се пука, следват фалити на жп компании, което повлича и банките. Втората е дотком балонът - с появата на интернет Уолстрийт полудява по инвестиции в новото лъскаво нещо. С пукането на балона трилиони долари изчезнаха във въздуха. Днес имаме комбинация между тези две обстоятелства. AI компаниите, по подобие на жп гигантите от края на XIX в., строят дата центрове с чудовищен темп.

За това се теглят огромни средства. Това оголва банките и поставя под риск не само финансовата система, но и борсите. А оттам и всичко останало. С едната разлика, че чиповете в дата центровете ще са остарели след пет години и трябва да се сменят (срещу нови гигантски инвестиции), докато жп линиите още си стоят. Допълнително имаме и истерия по новото технологично достижение, което има риск да имитира дотком балона от началото на хилядолетието.

Проблемът е, че днес нямаме Джей Пи Морган. Оракулът от Омаха е на 95 г. Кой ще изиграе тяхната роля? Дали би могъл да е Илън Мъск? Не знам, но едва ли. Спасението, драги приятели, както са казали Илф и Петров, е ръцете на самите давещи се. Необходимо е да се охлади AI секторът, защото иначе ще започне твърде много да прилича на балон. А основна характеристика на балона е, че в един момент неминуемо се пука. И тогава повлича целия свят към собственото си дъно.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.