Народознанието определя характеровата революция като „способността на интелигенцията да открива появата на нови, благоприятни условия за живота, които позволяват, да се преодолее стария начин на мислене в обществото, така че да се осигури ново възходящо развитие на народноста, с ориентирир към най-добрите постижения на новото време“.
При българите този процес протича за пръв път през Възраждането. В 18 век, османската феодална система навлиза в дълбока криза. Сръбската и гръцката нация се възползват и със съдействието на Русия възстановяват своите държави. В тази обстановка напредва и формирането на българската нация. За да реши и тя собствените си стратегически въпроси в бъдеще, беше наложително да се извърши коренна промяна и обогатяване в мисленето на народа. Тази потребност е осъзната от възникващата светска интелигенция. И тя полагат системни усилия, за да се извърши качествен скок в народното мислене, за да се анализират мъдро и решават ефективно проблемите на новото време.
В резултат българската народност прераства в модерна, европейски тип нация. Тя си формира онова политическо мислена, което роди поколението, организирало Априлското въстание от 1876 г., отприщило пътя и за българското освобождение.
Основите на процеса за модернизиране на българската народностна мисловност постави Паисий Хилендарски. В „История славянобългарска“ той пръв посочи, че ако българите искат да са възползват от упадъка на Османската империя те трябва да направят поне пет качествени промени в собственото си мислене и дейност. Най-напред да станат „политични“. Тоест, да се научат да мислят, върху собствените си проблеми по правилата на модерното политическо теория и практика. За да провеждат полезна за себе си политика обаче, българите трябва да станат и „мъдри“. А източниците на мъдростта за всеки народ са главно два. Първият е свързан с познаване опита на предците: как те са създавали силна и свободна държава? На второ място трябва да се овладее научното знание. За примери Паисий сочи гърците. С умелото си политическо мислене и развитието на светското образование, те си запазват повече позиции, дори в границите на Османската империя.
Като трети нов елемент в българското мислене Паисий сочи необходимостта, те да се интересуват преди всички от собствените си проблеми. Да не се гърчеят! А за да стане това, те трябва да преодолеят ниското си самочувствие и да наложат самоуважението като основа на народностното мислене. Поради това той заклеймява отцеругателите: „О о о неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин...?“ Паисии обяснява, че българите могат бързо да издигнат народното си самочувствие. Ако то се базира върху естествените им добродетели. Защото българите са по трудолюбиви от гърците, пише Паисий. По малко горделиви са от тях. На всекиго помощ оказват. Ако реализират тези пет нови крачки в народностното си мислене, българите ще се изявяват вече като самостоятелен политически фактор в границите на Османската империя. Като цивилизован народ и ще си гарантират едно по светло бъдеще.
Идеята за провеждането на характеровата революция в съзнанието на българската нация е доразвита от идеолога на национално освободителното движение Г. С. Раковски. Той полага научните основи на този нов цивилизаторски процес. В брошури и в статиите, по страниците на издаваните вестници, Раковски доказва, че по ред причини, обикновения - трудов българин не може да осъзнае и да си вгради сам новите цивилизационни потребности свързани с политиката, пред които е изправен формиращия се български национален характер.
Качественото обогатяване на новото българско, национални политическо мислене е задача на вече оформената светска интелигенция. Тя трябва да намери и пътищата, и начините, чрез които да надгражда политическата култура на своите съвременници. Друг не може да реализира това дело. Раковски пръв обосновава тезата, че характерът на всеки народ, през отделните етапи от неговото развитие, изпитва влиянието на конкретни, сложно преплетени - стари и нови, обективни и субективни, вредни, но и полезни фактори и обстоятелства. Поради това, обяснението на актуалните потребности и при българският национален характер, трябва да се търси винаги, чрез откриване и обяснение, точно на тези фактори. Само така може да навреме да се използва важното за българите. Освен това - пише Раковски, в характеровата еволюция на нациите, няма вечни и непроменими комбинации, от едни и същи фактори. Така че, те да влияят еднакво през всички периоди от народната еволюция. Това, което формира и дефектите, и добродетелите в българския народностен характер, подлежи на непрестанни промени и еволюция. Затова българската интелигенция трябва да открива и осмисля главното: какви нови, и най-вече благоприятни фактори, се появяват, за стабилизиране на модерния български национален характер. Но и кои фактори могат и да пречат за утвърждаването на това задължително ново политическо мислене. А онова, което трябва да се вгради най-трайно в българското национално мислене в новото време е необходимостта, да се организира успешна, национално освободителна революция със силата на оръжието. И Раковски разработва няколко планове за нейното практическо провеждане.
Безспорният връх, в цялостната еволюция на българската характерова революция през Възраждането, е творчеството на Христо Ботев. В своите текстове той използва по най-въздействащ начин жигосващата сатира, за да заклейми алчността на чорбаджиите туркофили, наричайки ги „изедниците на народа“. Ботев дамгосва лъжепатриотите, които пеят своите революционни песни из влашките кафенета, но нямат куража да се явят с пушка в ръка на Балкана. Ботев осъжда безпощадно шпионите, които предават на власта, борците за народна свобода.
За разлика от Раковски Ботев смята, че българите нямат време, да провеждат една „постепенна характерова еволюция“ в мисленето на нацията. Защото те и без това са изостанали в сравнение с останалите народи. Затова Ботев настоява категорично да се обяви „незабавната характерова революция“. Само внезапната и пълната ампутация на дефектите в българския народностен характер, може да позволи на българската нация да реализира своите задачи в новото време. Затова Христо Ботев обрисува като примери за подражание и характеровите върхове, постигнати от българите през Възраждането в стихотворенията „Дякона Васил Левски“, „Моята молитва“, „Борба“, „В памет на Хаджи Димитър“. Там е представен вече новият, български национален характер, формиран през Възраждането. Точно той изгради онова поколение от млади хора, които имаха пълна вяра в правотата на своето дело, ясна цел, и безрезервна готовност, да пожертват себе си, за да има свободна България. Това поколение написа златните страници през април 1876 година защото то четеше, анализираше, дискутираше, но и вграждаше новите постижения на националната мисловност, в своя житейски стил за практическа дейност.
Можеше ли Георги Бенковски да поведе своята дружина, за да вдига народа на въстание, ако той не носеше в себе си новоизградения български национален характер. Щяха ли селяните от пазарджишките села да напуснат домовете си и да изградят най-големия въстанически лагер на връх Еледжик, ако и те не мислеха по същия начин. Бачо Киро Петров и Поп Харитон можеха ли девет дни да водят бой с два табора редовна турска войска, ако не носеха постиженията на характеровата революция у себе си. Щяха ли Кочо Честименски и Спас Гинев, след като стана ясно че в Баташката черква всички ще бъдат изклани, да извадят револверите си и първо да застрелят своите съпруги, за да не гледат. А след това да убият собствените си деца и накрая и да се самоубият. За да докажат на света, че българите не искат да живеят, ако не са свободни.
Щяха ли Скайлер и Макгахан да напишат своите знамените статии в световните вестници, ако не беше резултатът от характеровата революция на българите. Дали Виктор Юго, Гладстон и Тургенев също щяха да настоят Европа, да помогне за освобождението на България?
Историята е учителка на народите! Поради това 150-годишнината от Априлското въстание е отличен повод, за да се постави началото на една нова - модерна, характерова революция сред съвременните българи. Защото през последния век процесът беше преустановен. След двете национални катастрофи, четвърт век дясна авторитарна власт, след това половин век лява диктатура, българите се отучиха да мислят ефективно политически по съвременната си проблематика.
Поради това нашият народ се оказа едно истинско „политическо дете“, когато на 10 ноември 1989 година падна Желязната завеса. И вече четвърто десетилетие то не може да формулира поне 10 национални приоритета, които да се превърнат в консенсусна основа, за всички управляващи. За да тръгнем уверено към новите, блестящи върхове в народната си история. А какво може и трябва да даде съвременната характерова революция сред българите - това е тема за други размисли.
Труд
