Груевски се връща в Скопие? Забравете!

Премиерът на Северна Македония наистина не иска неговият предшественик начело на ВМРО-ДПМНЕ да се връща в Скопие

С обещанията да държи страната си още дълги години извън ЕС Мицкоски има една единствена цел - да направи устойчива политиката си срещу България

Отдъхнах си и се успокоих. Кръвното ми влезе в нормата си, а и пулсът се нормализира. Нищо ми няма, разбира се. Бях се притеснил сериозно, ама много сериозно за неудобството и дискомфорта, в които премиерът на съседната ни Република Северна Македония Християн Мицкоски ще попадне, ако неговият предшественик начело на ВМРО-ДПМНЕ и също премиер Никола Груевски се върне обратно в страната. Хей така, от чисто човешка гледна точка се притеснявах, макар че е имало моменти, в които съм си казвал, че ако има човек на земята, комуто не бих помогнал в критичен за него момент най-вероятно това би бил тъкмо Християн Мицкоски. Не че ще има такава ситуация той да се нуждае от моята помощ, та и затова заканата ми винаги е изглеждала хипотетична, ама много хипотетична. И ако все пак подобни настроения са ме обхващали, те са били предизвикани от крайното ми възмущение от това как така се стигна до ситуация, в която точно той, Християн Мицкоски, да бъде олицетворението на всичко лошо, което територията около река Вардар може да роди и култивира по отношение на съседна България. Не са такива хората, повярвайте, дълги години живях и работих там, пък и семейната среда, в която съм израснал, е пълна с обратните примери. Не искам и не мога да приема лицето Християн Мицкоски да е „визитката“, лицето на едно поведение на държава, в която живеят и се трудят да оцелеят толкова много мили, симпатични, свестни и добри хора, чиято вина, може би, е, че в един момент са повярвали на този човек. И са гласували за него, макар че всичко това, което Мицкоски днес изговаря или върши, е напълно различно от това, което той обещаваше и бе „записал“ върху избирателната бюлетина. Той просто излъга своите симпатизанти.
Та, ако се върна в шеговития тон, с който започнах, отново ще кажа, че притесненията за комфорта на Мицкоски около евентуалното връщане на Никола Груевски от Будапеща в Скопие, вече паднаха. До голяма степен. Човекът, който през ноември 2018 г. избяга от правосъдието в Република Северна Македония си е опекъл яко работата. И докато оттатък, край Вардар власт и опозиция спорят дали и кога е пращано искане за екстрадиция на беглеца, дали управляващите са искрени в намерението си да го върнат и изправят пред правосъдието, за да лежи вече произнесена присъда, но и да му предявят още обвинения по други казуси, изведнъж стана ясно, че целият този ожесточен дебат няма никакъв смисъл. Още през 2022 г. Никола Груевски е станал пълноправен унгарски гражданин, като за това се е погрижил неговият домакин и приятел Виктор Орбан. Даже и аргумент са му намерили за това, солиден и помпозен - за заслуги и каквото там още се казва. Което, ако питате мен, означава, че цялата тежка и натруфена митология на ад хок бягството на Груевски, според която уж всичко станало набързо и човекът изведнъж се уплашил за своята дотогавашна репутация на политик и държавник, та си събрал на две, на три багажеца, мушнал си в джоба четката за зъби и хукнал. Как се организира операция да изведеш такава популярна личност с произнесена вече присъда през няколко граници, как се взема решение за логистична подкрепа от страна на унгарските специални служби, как така никой не го спира и не го засича по дългия път от Скопие през Албания, Черна гора и Сърбия до Унгария? Това не става само с едно щракване на пръстите, а със сериозна предварителна подготовка и организация на доста хора и структури. И с голяма доза политическо покровителство.
Още когато през 1998 г. в първото правителство на Любчо Георгиевски Груевски стана министър на търговията, бе сочен като експерт на прагматизма и разума. И за това бе вкаран в кабинета. За такъв минаваше и като министър на финансите, а пък после, когато стана и премиер и дълги години управляваше държавата - е, знаем какъв беше и какво се случи. Човекът очевидно се е готвил за подобно развитие на нещата, в което от върха изведнъж да се окаже в ситуация, в която да няма друг изход, освен да бяга. Но тъкмо понеже е прагматик и никак не е глупав, а само лаком, в Унгария си е опекъл работата по начин, който сега изправя властите в Скопие пред много неизвестни. Взел си е унгарско гражданство. Взел, уредил, купил, изнудил, дали са му, харизали са му, няма значение за формата - фактът е налице. Което най-малкото означава, че Груевски не е гледал на бягството си в Унгария като на краткосрочен епизод от своя живот, а като на дългосрочна перспектива, която да му дава лична сигурност по отношение на правосъдието в Северна Македония. Пък и по отношение на местните власти в Унгария.
В онези години неговият ментор Виктор Орбан изглеждаше непоклатим начело на управлението и като човек, който доживотно ще ръководи страната си. Е, и там се случи промяна, която ако не друго, създаде представата, че за хора като Никола Груевски повече място в Будапеща или където и да е там, няма да има. Доколкото разбрах, другите двама изгнаници и бегълци от правосъдието, двамата високопоставени поляци, вече са духнали отвъд океана в търсене на спокоен пристан. И за тях новият премиер Петер Магяр каза, че няма да ги търпи в Унгария. Но ето че Никола Груевски се оказва в ситуация, коренно различна от тяхната, която му позволява да остане.
Що се отнася до Скопие, лекотата, с която решаването на казуса с Никола Груевски на пръв поглед изглеждаше че може да бъде решен, изведнъж изчезна. Изпари се. Процедурата бе представяна проста като фасул -пускаш едно искане за връщане на беглеца, новите унгарски власти, които вече са дали заявка, че могат да го върнат, го одобряват и работата става опечена. Никола Груевски се връща в Скопие и се изправя пред правосъдието. Да, въпросът за това пращали ли са властите искане за екстрадицията му или не, знаели ли са, че има унгарско гражданство или сега са научили, остава като един от инструментите на опозицията да атакува правителството на Мицкоски. Но така или иначе всички признават, че ако до вчера, условно казано, казусът с връщането на беглеца и изправянето му пред правосъдието изглеждаше лесен, днес в светлината на новите събития и факти той се очертава като труден и почти нерешим. Защото процедурата за екстрадиция е далече по-сложна в случай, че става дума за гражданин на чужда държава. Чужда, чужда, колкото да е чужда Унгария на Северна Македония, при изнесените многобройни факти за нейното медийно и икономическо-финансово присъствие и влияние. Така че за Министерството на правосъдието в Скопие предстоят тежки и дълги работни дни и нощи да намери изход от ситуацията. Ако наистина желае да направи това, разбира се.
И нашият стар познайник Християн Мицкоски, за чийто удобство изведнъж се загрижихме, е доволен. Груевски най-вероятно остава в Будапеща и няма да му се мотае в Скопие около краката, за да се чуди какво да го прави и как да се отнася към него - като към претендент за властта в партията и в правителството, или като към човек „бита карта“, на която не бива да се обръща сериозно внимание. Че както чувам, доста хора от членовете и симпатизантите на ВМРО-ДПМНЕ пазят своята лоялност към Груевски. И без това им е дошло до гуша от патриотичните залитания на Мицкоски и обещанията му да държи държавата извън преговорни процес за ЕС от един чист инат. Бих го нарекъл български инат, само че в крайно уродлива форма. При това с изразена готовност да направи така, че обществото и държавата да платят високата цена за този политически каприз на премиера. От друга страна, Мицкоски отново е с развързани ръце да се кълне във върховенството на правото и на закона и да обещава екстрадицията на Груевски, с ясното съзнание, че процесът може да продължи дълго и предълго, докато най-накрая или той, Мицкоски ще слезе от властта, или Петер Магяр ще реши, че няма нищо против Никола да остане в Унгария. Или нещо трето, знае ли човек?
Е, не му ли е комфортно на Мицкоски? А аз се бях притеснил...