Труд
Автор:
Росен Тахов
Американският журналист Хенри Луис Менкен дефинира демагога като човек, който проповядва доктрини, за които знае, че са неверни, на хора, за които знае, че са идиоти
Днес е първи април, денят на лъжата. Светъл ден за измъчения българин, защото богата черпня ще падне. Няма политик, който да не празнува. Колкото повече лъжеш, толкова повече печелиш народното доверие. Обещавай европейски стандарт и ще влезеш в парламента. При дебелите заплати и сочните кюфтета. Това е изкуството на демагогията, наречена още популизъм.
Американският журналист Хенри Луис Менкен дефинира демагога като човек, който проповядва доктрини, за които знае, че са неверни, на хора, за които знае, че са идиоти. Всесилната демагогия гарантира стопроцентово окупиране на властта.
Сега сме в предизборна кампания и не мога да изброя актуалните шарлатани. Освен това Библията предупреждава: „Името им е Легион“. Ще посоча само ония, които поставиха „камен уголний“ на политическия локум. Забравените апостоли на баламосването.
Спиро Гулабчев води колоната
Роден през 1856 г. в Лерин, той учи в Цариград, Одрин и Пловдив. Продължава да се образова в Москва и Киев. Първо е семинарист, после следва право и историко-филологически науки.
Спиро Гулабчев с вратовръзка, която забранява на своите последователи
Извън университетските банки Спиро се запознава с народничеството, руският вариант на световния популизъм. У нас го присажда като сиромахомилство - милеене за сиромасите. Спиро организира „Приятелски дружини“. Членовете полагат тайна клетва. В обществото се правят на непознати, контактуват с псевдоними, пароли и шифър.
Най-важното е да не носят вратовръзки, инструктира ги Гулабчев. Вратовръзката е символ на благоденствието, който ясно разграничава сиромасите от чорбаджийте. Също да ходят със запретнати крачоли. Да се види, че беднотията няма чорапи!
През 1887 г. Гулабчев минава през Казанлък. Тамошният социалист Константин Бозвелиев пише в спомените си:
„Изтъкваше ми как докато голяма част от обществото е поставено в условия тежки за живота, пресилена работа, малка заплата, лоша и недостатъчна храна, недостатъчна почивка, тясно и нехигиенично жилище и пр. - друга част от това общество почти нищо не работи, а се ползва с всички имотни и културни блага и плува в доволство, като бъбрек в лой. В заключение на всичко това Гулабчев сочеше нуждата от една дълбока обществена реформа, която би премахнала тези неправди в обществото и би дала възможност на всички хора да живеят щастливо в света.“
Това се случва преди 20 юли 1891 г., когато на Бузлуджа е основана Българската социалдемократическа партия. Димитър Благоев е бесен, защото Спиро Гулабчев краде популизма, върху който социалистите имат историческо право. Те милеят за народа, а не някой си Спиро, пледира Дядото.
Сиромахомилството обаче не е запазена марка на левицата. Всяка партия го крие в джоба си и го вади при нужда.
Ярък пример е Михаил Такев
Той е роден през 1864 г. в Пещера. Завършва Военното училище в София и право в Париж. Оттам се връща по последна европейска мода. В черен жакет, светла жилетка и райе панталон. Лачени обувки светят на нозете му. Цилиндър, връзка с диамантена карфица и ръкавици допълват портрета.
Под тази премяна Такев носи френския демократичен дух и закономерно се влива в редиците на Демократическата партия. Той разработва нова философия, която вади демагогията от конспирацията на Гулабчев. Елегантният изповядва:
„Някогашните побои, някогашните скандали, някогашните убийства, някогашните подкупи ще заменим с нашите два чифта цървули, па ще тръгнем от град на град, от село на село, от паланка на паланка. Ще свикваме народа - тук подчертавам моята мисъл - на публични мегдани; ще му открием неговия хал, неговото държавно управление от 25-30 години насам...“
Два чифта цървули са малко, преценява Такев. Купува четири и през 1908 г. тръгва на предизборна обиколка. Когато файтонът наближи селото, сменя лачените чепици с опинците. Така се приобщава към широките народни маси.
Михаил Такев произнася четиричасова реч в Севлиево. Само Фидел Кастро се е доближавал до този рекорд. В Сливен говори пред 15 000 маса народ. В Босилеград го посрещат 500 почитатели, начело с петима свещеници.
Журналистът Петър Карчев разказва: „Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата ù работа ще бъде да построи мост в селото.“ „Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?“, попитал внедрен в тълпата агент провокатор. „Тя е най-лесната работа - ще ви прокараме и река!“, хладнокръвно отвърнал ораторът с цилиндър и цървули.
Ето го и Димо Казасов
Роден е през 1886 г. в Трявна. Завършва гимназия в Русе и право в Софийския университет.
Димо Казасов имал под бомбето само един косъм, който сочел посоката на политическите ветрове.
Политическото му кръщение е през 1902 г., когато се влива в редовете на БРСДП. Следната година тя се цепи на тесни и широки социалисти. Казасов отива при широканците.
Димо имал на главата си само един косъм. Всяка сутрин го показвал през прозореца и това растение сочело накъде духа вятърът на промяната и в каква политическа посока трябва да поеме неговият стопанин. Следвайки метеорологическата обстановка, Казасов се превръща в най-хлъзгавият демагог. Името му лъщи в леви и крайно десни формации.
Димо е почти джудже, висок едва 152 сантиметра. Главата му едва се подавала от трибуната на парламента. Размерът не му пречи да демонстрира таланта си на пустословец. Изнася пламенни речи, задава неудобни въпроси, дава убедителни отговори.
Перла в кариерата на Казасов е политически кръг „Звено“, който участва във всички преврати от Деветоюнския насам. След Деветосептемврийския като независим депутат Димо се заклева във вярност към Народната република. „Заклевам се!“, подскача той, за да го види залата.
Освен народен представител, въжеиграчът е министър на пропагандата в първото ОФ-правителство. Във второто и третото е министър на информацията и изкуствата. През 1950 г. става главен директор на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения.
Димо Казасов умира като безпартиен през 1980 г. Народен деятел е на изкуството и културата, носител на орден „Георги Димитров“.
