Глас народен, глас лъжовен

Изборите са прах в очите на вярващите

Мисията на вота е да легитимира властимащите. Ония в меките кресла с дебелите заплати и изкусните далавери

Изборите са златно време за така наречените „социолози“. Скачат като скакалци по медиите и преливат пустото в празното. Винаги завършват словоизлиянието с мантрата „Гласувайте, от вас зависи светлото бъдеще на отечеството!“ После прибират хонорара.

Българинът им вярва, защото помни древната поговорка „Глас народен, глас Божи!“. Прах в очите на вярващите. Аз вярвам на мъдреца Марк Твен с неговото право куме, та в очи: „Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят“. Навсякъде по широкия свят народният вот е манипулиран, тоест лъжовен. Неговата мисия е да легитимира властимащите. Ония в меките кресла с дебелите заплати и изкусните далавери. Социолозите са тяхната преторианска гвардия.

Ето основните предизборни хватки, които карат народа да се разхожда до урните. Те минават по хълмовете на времето и гарантират стопроцентова победа.

Демагогията и популизмът

Това са еднояйчни близнаци. Демагогията иде от древна Гърция. Изначално без негативно значение, демагозите били „народни трибуни“. Аристофан първи използва термина по адрес на атинския държавник Клеон. От плебейски произход, но природно талантлив оратор. Баламосвал тълпата с планина от хляб и вулкан от зрелища.

Американският журналист Хенри Луис Менкен дефинира демагога като човек, който проповядва доктрини, за които знае, че са неверни, на хора, за които знае, че са идиоти.

У нас Михаил Такев е бащата на политическия локум. Родом от Пещера, завършва Военното училище в София и право в Париж. От там се връща по последна европейска мода. С цилиндър, черен жакет, светла жилетка и райе панталон. Лачени обувки светят на нозете му.

Когато обаче тръгвал на предизборна обиколка сменял чепиците с цървули. Опинците го приобщавали към широките народни маси. Един съвременник свидетелства:

„Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата ù работа ще бъде да построи мост в селото.“

„Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?“, попитал внедрен в тълпата агент провокатор. „Тя е най-лесната работа, гражданино - ще ви прокараме и река!“, обещал ораторът с цилиндър и цървули.

След Такев демагозите ни бият с градушка от обещания. Класически е случаят със Симеон Сакскобургготски. Той се прекръсти, че ще „оправи“ татковината за осемстотин дни. Взе властта, оправи си головата разлика с имотите и вкара дузпа на народа.

Задължителното гласуване

Когато на някой му треперят гащите, въвежда задължително гласуване. Александър Стамболийски хваща държавното кормило и веднага прокарва закон, който подкарва народа като стадо говеда към урните. Ако не пуснеш бюлетина на изборите през 1919 г., отнасяш глоба от 20 до 500 лева. Нищо, че в Конституцията гласуването е право, а не задължение.

Рушвети и шашми допълват картината. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството: „Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40-50 лева за 1 глас. Вам лъжа мен истина, 10 хиляди лева отидоха“, тупа се в гърдите дружбашът.

„Ако ще правим избори скоро за народни представители, необходимо е да се разпореди: или да спрат бирниците временно събирането на данъци, или най-малко да им бъде заповядано да не прибягват до принудителното им събиране», съветва Стамболийски друг организационен работник.

През 2016 г. Обединените патриоти обединиха усилията си и изплагиатстваха иновацията на политика от Славовица. Обърнаха „правото“ в „задължение“. Българинът трябваше да ходи принудително да избира ония, които ненавижда.

Това издевателство със свободната воля още не е отменено. На 19 април след великденския махмурлук гласуваме задължително!

Мургавият електорат

Невъзможно е да се окупира властта без решаващата мургава бюлетина. Циганите отколе са най-активните избиратели. Първи използва този непреодолим стремеж към урните забравеният днес Никола Сукнаров. Добри Ганчев, хронист на политическите нрави, документира:

Интересен за времето общественик е този Н. Сукнаров. Дарби големи няма, нито красноречие. При все това води тълпите. Качества на демагог за времето големи. Едър, снажен, красив мъжага. Широко хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите.“

Сега само празни приказки не стигат. Пет лева също са жълти стотинки за ония с естествен загар на кожата. Мизата за бюлетината тръгва от петдесетачка евро нагоре.

През 1883 г. махалата издига Сукнаров за софийски кмет. Той не прави абсолютно нищо, само прибира дебелата заплата. Неговите следовници до днес го следват по петите. Никой не дръзва да посегне на Факултето, тази перла на столицата.

Винаги на тъмно

По нашенско изборите винаги са на окултно тъмно. Още от „Угасете свещите!“ на Алеко Константинов.
На изборите през 1990 г. комунистите разиграха впечатляващ епизод. С тъмна стаичка, която осигурява сталинградска победа. Място на действието беше село в Котленския балкан. В своите „Спомени за Прехода“ проф. Драгомир Драганов разказва:

„До селото се стигало трудно, а следователно и се пътувало дълго. Та кметът, стар комунист, решил въпроса „по ленински просто“. Пратил „авангард-съгледвач“ на два часа път и му заръчал в случай, че се появят „наблюдатели за честността на изборите“, той да ги изпревари по преки пътеки и да предупреди „ръководството“ за „опасността“. Защото то било измислило наистина гениална „тъмна стаичка“ за „таен вот“.

„Тя се състояла - обяснява Драганов - от четири колеца, плат, с който да бъдат евентуално оградени, тесла и дежурен дърводелец. Само че всичкото това си стояло около урната, а кметът лично контролирал „тайната и свободна волеизява“ на подопечните си избиратели. Но ако, недай си Боже, се зададат проверяващите, бързоногият съгледвач трябвало да дотърчи и да докладва за опасността. За 15 минути дърводелецът сръчно сглобява „тъмната стаичка“ и всичко е изрядно...“

Днес вземат драконовски мерки за първите в историята честни избори. „Глас народен, глас Божи!“ се завръща. „Този път няма да ни излъжат, Стефче“, увери жена си един приятел.