Езикът ни сплотява като нация

Това, че от нас тръгват език и азбука, ни крепи, дори разединени и мразещи се

Преди два века и нещо не е съществувала държава „Германия“. Там хората са се определяли с регионалната си идентичност, градската, понякога етническа. Наполеон се възползва от новосъздадения национализъм във Франция и със своя сплотен народ минава през тях като товарен влак. Това отприщва едно движение на германците да се обединят подобно на французите. По думите на бащата на германския национализъм - „Разединените хора стават плячка за чужди сили“.

Тогава обаче философите се сблъскват със сериозен проблем - какво е Германия? Какво обединява всички тези общности, региони и места?

Стигат до категоричен и ясен отговор - езика. Според тях езика на една общност е повече от средство за комуникация, а служи за прозореца, през който разглеждат света. Например немския за тях е мъжествен, силен език и така германците виждат нещата по-практично, мъжко и дори агресивно. Техният аргумент е, че всеки, който говори езика споделя идентичност и може да се нарече „германец“ независимо дали е баварец или какъвто и да е.

Резултатът е, че за около век тези разединени, слаби племена се обединяват около своя език до такава степен, че започват война и избират за свой противник СВЕТА. Вместо обаче светът да ги разпердушини за две минути, германците почти успяват и след няколко години пробват пак и пак почти успяват.

България е държава, която също до огромна степен стъпва върху своя език като основа на идентичността. Езикът е това, което ни сплотява като нация и благодарение на което още съществуваме. Именно това, че от нас тръгват език и азбука ни дава толкова дълбоки и ясни корени. Това и до ден днешен ни крепи, дори разединени и мразещи се.

Та, на празника 24 май си заслужава човек да се замисли как приемаме езика за даденост, а всъщност какво богатство е.