Европа, Русия и тежестта на времето

Войната в Украйна е продължителна, „пулсираща“ по Карл фон Клаузевиц

Промяната в курса на Вашингтон само на пръв поглед изглежда радикална

Геополитическата сцена в края на 2026 г. прилича на огромен, зловещ театър. Декорите в него хаотично се сменят под натиска на времето, актьорите изглеждат изтощени и все по- неубедителни в ролите си. Пиесата с много тревожния си сюжет и драматични обрати все по-често стряска публиката, води все повече зрители до изживявания на раздразнение, нервност, неудовлетвореност, провал или несправедливост.

Продължителна война е тази в Украйна, „пулсираща“ по Карл фон Клаузевиц. Почти всички войни на Русия са такива, главно по обективни причини. „Труд news“ още в началото ù писа, че Москва не се е забързала да превзема Украйна. На Наполен се приписва изразът „Географията е съдба“, но и той в началото на XIX век се е подвел да я нападне, считайки я за колос на глинени крака. Преди него на блицкриг поема шведският крал Карл XII, след него и Хитлер. С все същия успех. Та и сега с фон дер Лайен начело наново към нанасяне на стратегическо поражение. За няколко месеца до последния украинец, докато руснаците не свалят и последните чипове от пералните си, за да ги монтират на последните си ракети.

С Швеция Русия воюва 21 година. След едно съкрушително поражение и няколко по-малки, след години на стратегическо изчакване и изтощение на шведската армия се стига до края на „пулсиращата“ война с окончателния разгром на Карл XII при Полтава. Русия става империя. След няколко успешни „пулсации“ и превземане на Москва Наполеон, тръгнал с армия с 620 000 бойци от цяла Европа, се връща в Париж с 30 000 гвардейци. През 1814 г. казаците влизат в Париж.

Първата световна продължава 1567 дни, Втората световна - 2076 дни, Отечествената за СССР от 22 юни 1941 г. - 1418 дни. Към 22 октомври т. г. пълномащабният конфликт в Украйна прескочи психологическата граница от 1700 дни. Пулсирането по бойните полета и на геополитическия фронт все така продължава. Със своя класически исторически код - дълго и изтощително водене на война, тестващо лимитите на своя и на враговете човешки и материален ресурс.

В геостратегическата война развитията не се диктуват само от окопите в Донбас или логистичните линии зад Урал. Завърнал се в Белия дом, Доналд Тръмп започна да пренарежда картите наглед с фриволна артистичност, всъщност с брутална прагматичност. По-добре от много други разбира как работят съвременните медии и социалните мрежи за поддържане на обществен интерес. Той е дългогодишен продуцент и водещ на риалити шоу „Стажантът“. Близо 20 години притежава правата за конкурсите „Мис Вселена“, „Мис САЩ“ и „Мис Тийн САЩ“, превръщайки ги в мащабни глобални зрелища. В The Apprentice 14 сезона показва перфектно владеене на екранното присъствие. Политически митинги с него протичат като рок концерти или развлекателни събития.

Тръмп два пъти уместно сравни Зеленски с П. Т. Барнъм - един от бащите на съвременния цирк. Барнъм не би се обидил от думата „циркаджия“, а понятието „мошеник“ (Humbug) е било в основата на неговия бизнес модел. Наричан е от съвременниците си „Царят на мошениците“. Самият той е предпочитал думата „humbug“, на български „шашмаджия“. А какъв да е, според Тръмп, щом американските и европейските данъкоплатци и политици му дава милиарди, увлечени от разказваните от него истории за успехи срещу Русия.

Промяната в курса на Вашингтон само на първо четене изглежда радикална. Нито е придружена с рязко спиране на голямата военна, разузнавателна и информационно-психологическа подкрепа за Украйна, нито е към споделяне на разбирането на Москва за край на войната. Щатите спокойно могат да минат и без дизел от Русия. Ползите за нея са тактически, макар и много неприятни за ЕС и Украйна в политически и психологически план.
Особено болезнено за тях е най-новата идя на Тръмп - готовността му да обсъди руско-украинската криза с председателя на КНР Си Дзинпин, както и на тристранни преговори с президента Путин и китайския лидер. Кои бяха Брюксел и Киев? Кой налага правилата на световните игри? Този, който заедно с големите играчи прави МАGА!

Какво става тогава с НАТО, със западния съюз, който всъщност се пука по шевовете и неговата устойчивост в голяма степен се крепи на помощта за Украйна? За Зеленски натискът от Вашингтон е екзистенциален капан. Всички негови досегашни политически залози - от „Формулата за мир“ до „Плана за победа“ - се основаваха на безалтернативната западна подкрепа и възстановяването на границите от 1991 г. Отказът от окупираните територии, гарниран с евентуален мораториум върху членството в НАТО, звучи в Киев като капитулация. Зеленски едновременно е отчаян и гневен, защото от него искат да направи онова, което той отдавна ясно им е обяснил, повторил и потретил, че не може да стори.

Брюксел наблюдава този процес с ужас. Евробюрократите виждат в американския натиск не просто изоставяне на съюзник, а директна заплаха за сигурността на самия ЕС. Но Вашингтон е глух за морални аргументи, гони своите интереси, Шоуменът търси бързи тактически резултати. Мечтаният Голям дипломатически квадрат Вашингтон, Москва, Пекин и Брюксел с Киев под мишница пропада. Но все още се надяват на чудо във Вашингтон и на непостоянството на Тръмп.

Швейцарският Die Weltwoche цитира американския икономист Джефри Сакс по време на изказване в Европейския парламент в Брюксел: „Европа убива Украйна“. Според него санкциите срещу Русия са нанесли щети преди всичко на Европа.

Киев ще трябва да приеме реалносите на бойното поле. ЕС ще бъде е принуден да поеме огромната финансова сметка по възстановяването на остатъчна Украйна и гарантирането на нейната неясно дефинирана сигурност. А докато Вашингтон чертае новите сфери на влияние, на Стария континент се разиграва истинска политическа драма. Европа вече не е онази предишната, вече са най-малко две. Истинската от поне 30 г. не е представена убедително във властта в Брюксел и в повечето европейски столици, затова тя се управлява във вреда на европейците и техните държави.

Досегашният геополитически консенсус се е пропукал по няколко линии, твърдият евроатлантически блок се разпада на фракции. Вълни на недоволство и умора заливат Париж, Берлин, Рим, Мадрид и още редица градове, достигат и Източна Европа.

В Лимож гори историческото кметство. Както и през 1370 г., когато по време на стогодишната война при обсадата му от англичаните, предвождани от Едуард Черния принц са били подпалени наред с него и много други сградите. Прочутата местна индустрия за производство на емайл е била напълно унищожена. Сега подпалвачи са мигрантите с все същата омраза. Има и разлика - срещу насилието на нашественика е имало люта съпротива, днес то среща безсилието на властта. В Париж и другаде бунтуващите се не носят плакати с надписи „Рrotestation“ или „Rйbellion“ на френски, а злобно крещят „Intifada“ - „бунт“ на арабски...

Le Figaro в „Изкривена Франция“: „В пламъците цяла система от ценности се превърна в дим. Държавата е унизена. Французите са уплашени и доведени до отчаяние от яростта, която изкривява страната им със своето отвратително насилие. Правосъдие, снизходително към престъпника и безпощадно към законотърпеливите граждани. Неконтролируем приток на мигранти, част от които са против страната, която ги приема.“

В крайна сметка, балансът на силите показва, че Клаузевицовите пулсации са на път да навлязат в своята опасна финална фаза - дипломатическата кулминация. Европа демонстрира колективно самоубийство. Русия използва своята география и военния си потенциал, за да изчака момента, в който западното общество ще се пречупи под тежестта на времето. И този момент изглежда наближава неотвратимо.