Без такава над страната може да надвиснат „черните облаци“
Изборите произведоха две важни нови положения, които имат конституционно и общополитическо значение. Те не трябва да се подценяват, независимо от степента на критичност или симпатия към тази или онази политическа сила.
Първото е, че най-после след години на фрагментация имаме консолидиране на вота в самостоятелно еднопартийно мнозинство. Една от основните критики, които съм отправял в периода на фрагментация беше, че партиите в парламента не зачитаха коалиционния императив, който задаваха гражданите. Не зачитаха и електоралната тежест на отделните партии и създаваха тежко дебалансирани правителства. Стигна се дори до конституционни девиации като т. нар. „сглобка“, в която едно политическо малцинство получи цялата власт без гражданите да са гласували за това. Сега имаме ясен вот на гражданите за излъчване на еднопартийно управление. Това предполага и ясна политическа отговорност за случващото се в страната и за водената политика. Да се надяваме, че ще означава и по-висока политическа стабилност. Тази отговорност се възлага от избирателите на „Прогресивна България“.
Второто е свързано със структурата партийната система - остават в историята два партийни фактора, които дълги години имаха определяща роля след 1989 г. - БСП и Ахмед Доган.
Най-важното обаче е, че еднопартийното управление се нуждае от силна и решителна парламентарна и гражданска опозиция. Без такава над страната може да надвиснат „черните облаци“ на авторитарни тенденции и бързо обрастване на новото управление с корупция и произвол. Фундаментите за такава опозиция са поне два: геополитическата ориентация на България като член на ЕС и НАТО, и стратегически партньор на САЩ, както и борбата с корупцията.
Труд
