Труд
Автор:
Емил Атанасов
Децата ми имат цветен живот и няма как да затънат в субкултури
Анатолий Замфиров е баща и треньор на Тервел и Малена, които са най-добрите ни млади състезатели в сноуборда. Освен треньор на националния отбор, той е ветеринарен лекар и предприемач. Това не му пречи да изведе националния отбор на България до най-високите спортни върхове - 21-годишният Тервел е световен шампион в парелния слалом за мъже и бронзов медалист от зимните олимпийски игри в Милано-Кортина в паралелния гигантски слалом. Тервел е четирикратен младежки световен шампион и световен шампион при студентите. А Малена, още на 16 г., бе част от отборната световна титла за младежи с брат си и вече има няколко класирания на подиума в Световната купа при жените. А следващото ù най-голямо предизвикателство е да се завърне на пистата след ужасния инцидент в Чехия, при който бе блъсната от невнимателен скиор и получи травми, застрашили живота ù...
- Каква е равносметката на семейство Замфирови от изминалия сезон?
- Щеше да е прекрасна, ако не се беше случил инцидентът с Малена на финала. В емоционален план той унищожи всички позитиви от целия сезон. Нашето семейство се чувстваше ужасно полезно и ужасно успешно до този момент. За няколко дни претърпяхме страхотен удар. Сега нещата вече са различни, Малена се оправя и можем да направим равносметка в работен план. Фокусите на двамата през сезона бяха различни. Целите на Тервел бяха Световната купа в Банско, където спечели и показа, че в този момент е най-добрият състезател в света. Този успех се допълни от третото място на Радо Янков - имахме двама българи в топ 3. На тези състезания Малена зае четвърто и пето място, показа също много високо ниво. Представихме се повече от добре. Другият фокус беше олимпиадата, която беше първа и за Тери, и за Малена. Там също отборът се представи добре - медалът беше първи за България от 20 години на зимни олимпийски игри и първи за ски федерацията от 46 години. Тервел си свърши работата, въпреки че можеше да се справи и по-добре и медалът да бъде с друг цвят. Малена за малко не успя да се пребори за по-предно класиране. Ако трасето беше с десет метра по-дълго, Малена щеше да спечели своята гонка, но Тервел щеше да загуби медала... Тази беда, в края на сезона, ни отне възможността да караме на световното първенство за юноши и девойки, където можеше да спечелим медали.
- Тервел досега беше „пълен отличник“ и медалите му от големи първенства бяха само златни, а олимпийският е бронзов. Нямахте ли амбиции за ново злато?
- Не, ние нямаме никакви амбиции. Знам, че българите щяха да са по-щастливи от злато, хората обичат победителите. Ние в чисто семеен план обичаме ежедневния напредък, в личен план ние отдавна - аз като баща и те като деца - сме си свършили работата. Много лесно преглъщаме факта, че десет човека на планетата карат сноуборд по-добре от нас този ден. Но се опитваме да изпълним очакванията към нас - на хората, федерацията, министерството. И тогава няма място за отстъпление.
- И Тервел, и Радослав Янков, обичат да казват, че нямат никакви очаквания за успехи преди състезание. Как може спортист без големи очаквания и амбиции да постигне големи резултати?
- В нашия отбор, лагер и семейство това е политика, която е наложена от мен като треньор. Големите очаквания много често не се сбъдват и това е реалността, защото в Световната купа карат най-добрите в света, понякога има странични фактори - моментна форма, грешен избор на трасе, едно подхлъзване. Да си поставяш за цел победа или подиум във всеки старт е самоубийствено в емоционален план. При нас се кара шест пъти в едно състезание и може да се случи всичко. Спортистът трябва да има къса памет, трябва да приема загубите и да продължава напред. Треньор, който е „налял“ състезателя си с очаквания, му причинява емоционални щети.
- Може ли да сравняваме вас и децата ви с двамата Петър Попангелов - старши и младши? Вие също толкова строг ли сте с вашите деца, които освен шампиони в спорта са и отличници в училище?
- Имаме победа в Световна купа, имаме медал от олимпиада, а Тервел е и световен шампион, какъвто ски федерацията не е имала никога за 100 годишната си история. Мисля, че можем да се сравняваме с Попангелови. Те дадоха много на ските, а ние на сноуборда - създаваме школа и даваме пример на много млади състезатели... Колкото до училището - спортът е временно занимание. Колкото и спортното дълголетие да се увеличава в последно време, трябва да имаш професия за времето, след като станеш на 40 години. Затова аз държа Тервел и Малена да учат, при това сериозни професии. В нашето семейство се финансира образование в няколко насоки - медицина, право, архитектура, инженерни науки. Ако искат да се занимават с нещо друго, трябва да си го финансират сами. Не подкрепям занимания с абстрактни неща или за личната им душевност. Ако искат да се занимават с изкуство или да учат философия - може да им е хоби. Държа моите деца да имат професии, с които да са полезни и с ръцете си да свършат работа на останалите членове на обществото. И да им бъде платено за това, за да могат после да отидат до магазина. А спортът наистина е до време, дори само ако използваме за пример това, което се случи с Малена. Тя е с два счупени прешлена - ако не се беше завъртяла настрани в последната секунда, за да изложи дясната половина на тялото си, другият скиор щеше да я удари в гръб и да ù прекъсне гръбначния стълб. Затова професия, в която гаранция за твоята реализация е сто процента здраво тяло, е рискова. Колкото до това дали съм строг - нашата система „Замфирови“ не е методът на Попангелов или на Андре Агаси (за който известният тенисист разказва в автобиографията си, б. ред.). Той е познат и като „норвежки“ модел - Норвегия е петмилионна нация, която взе най-много медали на зимната олимпиада. Там насърчават децата да се занимават с много различни спортове като игра. И те спортуват, а не стоят на телефоните. Едва след 15-годишна възраст може да изберат в кой спорт да се профилират. Така е и при големите спортисти в световен мащаб - Новак Джокович е бил скиор, Яник Синер е шампион по ски на Южен Тирол, където нивото е много високо. Аз предлагам на децата много спортове, те практикуват около десет - Малена се занимава и с мотокрос, сега братята ù отиват на състезание. Спортът не трябва да омръзва, не трябва да се приема като работа. Той учи на дисциплина, изисква да полагаш усилия и да се развиваш, играе възпитателна роля за бъдещия трудов процес, но трябва да се приема като игра. Децата спортуват много и с желание, а ако случайно някое от тях е талантиво в един определен спорт, можем да опитаме професионална кариера. Но те са играли десет спорта и сме избрали сноуборда по ред причини. Едната е, че са горе-долу талантливи, а също така е и само пет месеца годишно и не пречи на другите занимания. Но целта никога не е била професионална реализация, а възпитание, здраве, забавление, правилен начин на живот, уважение и дисциплина за тялото и духа, също и на хранене и дневен режим - кога си лягаш и ставаш, колко килограма тежиш. Отделно всеки нов спорт вади детето от зоната на комфорт. Най-младият член на фамилията Никола Замфиров е доста приличен състезател по ски за неговата възраст - 9 години, е в топ 5 на децата в България. А сега започва да се учи на сноуборд. Връзваме му краката и той, който иначе лети по пистите, изпитва огромното унижение да не може нищо, да е целият мокър, вратът му да е пълен със сняг... Но той иска да го направи, защото знае, че когато полагаш усилия, после ще береш плодовете. Много деца не смеят да излязат от зоната си на комфорт, дори да са добри спортисти, си знаят едно и правят само това. А усещането за прогрес от точка „нула“ е много по-голямо...
- Затова ли Тервел се занимава и с бойни спортове?
- Да. Уменията от един спорт се пренасят в друг. Ако трасето не е перфектно и удари дупка, един „чист“ сноубордист ще падне или най-малкото ще се забави. Тервел обаче има черен колан по джудо и вестибуларният му апарат е развит, защото десет години в залата друг жив човек се е опитвал да го извади от равновесие, а той - да го запази. И тази верига от нервно-мускулни събития го спасява на пистата за сноуборд - идва дупката, другите падат, а той не. Както казвам аз - измаймунява се и продължава към финала. Мотокросът развива мислене за състезателна линия при много по-висока скорост от тази, която можем да стигнем със сноуборда. Също и поглед как да се държиш върху неравности, защото там няма равно трасе. Естер Ледецка доминира в сноуборда, но тя също така кара сърф и играе тенис на много високо ниво - баща ù е бил на същата „вълна“ като мен. Знае се, че състезава и на ски - в спускане и супер-г. Тя влиза в „слепи“ участъци с много висока скорост, трябва да е много смела и да умее да нагласи тялото си много бързо към условията. Тези умения тя пренася в сноуборда и това ù носи огромно предимство пред останалите. Ако иска да се конкурира с нея, Малена е длъжна да кара супер-г на ски и мотокрос.
- На повечето спортистите им е забранено да карат ски заради риска от контузии, а бойните спортове също биха могли да са опасни. Не се ли притеснявате за децата си?
- Ами след това, което се случи с Малена... и да се притесняваш, не можеш да го избегнеш. Тя беше на равното пред ресторанта, нищо свързано със спорта, беше на разходка... Нещастието не пита. Всички тези рискове човек трябва да ги приеме, ако иска да живее пълноценно. Ако искаш да избегнеш всички рискове, рискуваш да загубиш инстиктни, имунитет, качества, които би могъл да придобиеш, поемайки рисковете. Това е като да започнеш частен бизнес или да ходиш на работа. В единия случай си сигурен - отиваш от 8 до 5 и получаваш толкова. В другия - опасно е, може да фалираш, но може и да спечелиш и да станеш истински победител и шампион. Аз съм точно бащата, който тласка децата си към риск. В мотокроса моите деца, казвам го директно, поемат риск за живота си. И така изграждат инстикти, които после са им полезни. Когато поемеш риск да качиш шестгодишното хлапе на мотор, избягваш риск при 26-годишния младеж, който току-що е взел книжка и се е качил на мощна кола, за да излезе на пътя без необходимите умения. А и в моторните спортове детето се научава, че адреналинът се случва в контролирана среда - кубиците, трасето, треньорът му казва как да вземе завоя. При това децата ми са ходили на джудо и знаят как да падат - взел съм всички възможни мерки да се пребият възможно най-малко. И приемам този риск да го „прехвърля“ на шестгодишното дете, за да спася 26-годишния млад мъж. И затова, когато сме на писта, ние караме много по-обрано. А на инцидента в Чехия Малена я блъсна турист, който караше много бързо... Затова нашите спортове са добро решение и за цялостна грамотност на обществото. Състезателите по ски никога не карат бързо на туристическа писта, вместо това си намират забавни линии. Ние сме се накарали на висока скорост и сме си взели своето като риск и сме стигали до ръба твърде често, за да го правим и извън състезание.
- А децата ви имунизирани ли са към субкултури? Сноубордистите, сърфистите и скейтърите се славят като общност, която толерира дори употребата на леки наркотици, а в бойните спортове се шири модата на „батките“...
- Точно това е хубавото с този метод с много спортове, че ти се чувстваш добре навсякъде. Те са добри кайтисти и карат на високо ниво и се забавляват. Но не може да са част от тази субкултура, защото са и борци, и мотористи, и в животът им е много по-цветен. Когато животът ти е монотонен и се изживяваш като скейтър или като бабаит, ти потъваш в тази посока. В бойните спортове - вдигаш щанги, носиш различни тенистки, качулки и започваш да се вживяваш и да го демонстрираш. А когато го правиш наистина на високо ниво, при това за себе си, а не за да изглеждаш някакъв пред хората, няма никакъв шанс да забегнеш в някаква субкултура. В моите младежки години съм прекарал много време на една вила „Академика“ в Банско, където карахме ски. Видях много младежи, които започнаха да пият алкохол за първи път покрай ските, защото цял ден бяхме на пистата, а вечер в дискотеката. Но видях и хора, които бяха дошли да пият и покрай пиенето започнаха да карат ски.
- А няма ли сблъсъци на поколенията във вашето семейство?
- Не. Нашето семейство е много обединено и всички вървим в една посока. Слава Богу, децата ми вярват и виждат, че моите съвети работят. Предложенията, които съм им направил още в най-ранна възраст в спорта и науката, им доставят удоволствие. Всяка свободна минута им е запълнена с нещо, което харесват. Те почти не правят нещо, което не им е по вкуса - това са атракциони, забавни спортове. Децата нямат причини да не ми се доверят и за това какво да учат, за професионалното си развитие. Аз вървя пред тях в живота, анализирал съм кои неща са ценни и непреходни и съм им ги предложил. Например заменил съм детските филмчета и видеоигрите с истински мотори. Но тези мотори те могат да ги карат до 70-годишна възраст, защото играчките свършват с детството и след това трябва да започваш наново.
- Възрастта на Тервел съвпада с т. нар поколение Z, както и много от тази своеобразна нова вълна в българския спорт. Има ли нещо различно в това поколение в сравнение с предишните според вас?
- Има нещо специално и това е нашето поколение Х, което премина пред 90-е години, които бяха на крайна бедност. Много от родителите свързахме двата края и 80 процента от успехите на това поколение сега се дължат на нашето. Ние успяхме да вдигнем България отново на крака след краха на комунизма. Колкото и политиците да разказват истории колко сме бедни, България е по-богата от всякога. В момента в българските домакинства има над 105 милиарда лева спестявания, има над половин милион сметки от над 100 000 лв., които са излишни, спестени. Ако искаш да видиш в какво общество живееш, гледай медалите от олимпиадата. Те показват колко свободно време имаме да се занимаваме със спорт, а не с непосредствено изкарване на хляба. Поколението Х си свършихме работата в голяма степен и затова можем да водим децата си дори на такива скъпи спортове като тенис, мотокрос, автомобилизъм или зимните. Всичко се случва без помощта на държавата, но когато покажеш резултати на световно ниво, държавата си е на мястото. Самият аз съм бил състезател по сноуборд, но нямах никакви финасови възможности, трябваше и да работя. Бях на 16 години, когато имаше купони за хляб, през цялото си студентство съм работил... Този шанс ми беше отнет поради бедност и сега го предлагам на децата си. Това е тайната на поколението Z - не, че са по-добри от нас, просто ние нямахме никакъв шанс...
- Казахте, че приемате като лична задача изграждането на спортна зала за зимни спортове. Значи като много други смятате, че спортната инфраструктура не е адекватна на обществените нужди...
- От спортна зала за зимни спортове има нужда не София, а България. Ще се борим за финансиране от страна на държавата, а коя община ще я приеме зависи от решенията на общините. В момента водим разговори със София и Банско. Това трябва да е ангажимент на обществото към зимните спортове, защото ако се направи оценка на спортната база за олимпийски спортове, ще стане ясно, че ските и сноубордът не разполагат никаква национална спортна база. А и ние от БФ Ски, и биатлонът, донесохме олимпийски медали. Затова ще се борим за промяна на това положение. Защото държавата в последните години не е похарчила и една стотинка за база за зимни спортове.
Анатолий Замфиров всъщност е ветеринарен лекар, основател на Централна ветеринарна клиника. Също така е и сред първите състезатели по сноуборд у нас. Освен това Замфиров е главен треньор на младежкия национален отбор, който под негово ръководство донесе на България 16 медала от световни първенства. Прави фурор на световното първенство в Банско през 2023 г. Тогава Тервел печели титлата в едната дисцилина, докато в другата триумфира Петър Гергьовски. Александър Кръшняк тогава е сребърен медалист и в двете, а Кристиян Георгиев и Гергьовски записват четвърти места. Така се ражда новата българска вълна в алпийския сноуборд, която вече жъне успехи и при мъжете наред със славния ветеран Радослав Янков.
