Диванните борци за евроатлантическата кауза

Същата некомпетентност цари и по повод събитията в ивицата Газа

 Често съм казвала, че в главите на диванните ни поборници за евроатлантическата кауза е такава вкиснала боза, че я си разклатил шишето, я е гръмнало. И все така не спирам да се удивлявам на примитивната вселена, която обитават. Тя се отличава със зашеметяващо невежество: лигаво-захаросано добро срещу злокобно зло; покъртителни комсомолски клишета; мъчителни мисловни напъни; непростима липса на базисни исторически и геополитически познания; абсолютна неспособност да бъдат открити връзките между фактите; истерични припадъци при среща с неудобната истина. Всичко това залято щедро със соса на елитарната претенция, вдъхновена от преписаните заглавия от “Дневник”.
Спомням си потната възбуда и треперливото вълнение, когато Израел удари Хамас. Ех, какво щастие беше, какво радостно оживление и какъв сарказъм спрямо “асадистите”. По-глупавите сред нас дори не знаеха, че същите тези Хамас навремето официално подкрепиха “умерената опозиция” и “силите на доброто” в Сирия, които нашите диванни борци също поддържаха страстно години наред в борбата им срещу “кръволока Асад”. Тоест, Хамас и родните евроатлантици бяха от една и съща страна на барикадата, срещу Асад.
Същата некомпетентност цари и по повод събитията в ивицата Газа. Примитивните опити набързо да бъдат посочени “добрите” и “лошите” в този наистина безкраен и кървав конфликт ме вкарват в пълно недоумение. По никакъв начин не мога да приема аргументите, според които нападението на ислямистите от Хамас, в което бяха изнасилени и заклани момичета, избити бебета, взети заложници, може да бъде оправдано и обяснено с политиката на Израел, непозволяваща създаването на реална палестинска държава. Нито мога да гледам спокойно кадри на избити и обезобразени палестински деца.
Регионът има наистина сложна и драматична история и ако човек желае да се ориентира за дълбоките причини, довели до сегашната ситуация, трябва да се върне назад минимум до времето на Първата световна война. Да прочете за излъганите надежди на арабското въстание, допринесло за поражението на Османската империя. Да се запознае с периода на началната еврейска имиграция, преди Втората световна война, когато в разгара на Голямата депресия новопристигналите изкупуват на безценица земите на разоряващите се местни арабски селяни. Да се опита да си обясни причините за избухналите още тогава кървави сблъсъци. От Втората световна война и до днес хората живеещи в този регион, както израелци, така и палестинци са превърнати в политически заложници на “Голямата игра”.
Както и да завършат военните действия в Газа, конфликтът няма да бъде разрешен, както и натрупаните, вече вековни, недоверие и омраза. Просто защото базисните причини за сегашната ситуация няма да бъдат отстранени. Този исторически гордиев възел е сплетен твърде отдавна.
Аз съм дълбоко убедена в две неща: 1) че Палестина трябва един ден да има собствена държава; 2) че Хамас и всички ислямистки метастази трябва да бъдат прочистени (нещо, което Асад старши и младши опитаха в Сирия).