Данните чисто и просто показват, че търговските вериги имат надути маржове

Тези мерки в добрия случай ще имат ограничен ефект, защото не разрешават структурния проблем

Няколко неща за цените, надценките и мерките в тази връзка. От търговските вериги реагират отрицателно на обявените мерки и това е до голяма степен очаквано. Но би било добра идея да преосмислят комуникационната си стратегия.

За пореден път твърдят, че високите цени, конкретно на хранителни стоки, по никакъв начин не са тяхна вина. Честно казано ще ми се да го вярвам, но данните сочат в друга посока.

Не е необходимо дори да се ровим в особено подробни секторни анализи, достатъчно е да погледнем общата картина.

По данни на Евростат ценовото равнище при храните и безалкохолните напитки в България е около 90% от средноевропейското през 2024 (по паритет на покупателната способност). Същевременно, разходите за труд в търговията на дребно и едро у нас са едва 33% от нормата за ЕС.

Разликата между тези две променливи е индикация за много солиден марж за търговските вериги, които оперират в България. Трудно е да се направи аргумент, че нещо друго компенсира тази разлика, защото разходите за земя, капитал, данъци и лихви също са сравнително по-ниски в България.

Както и да го въртиш, както и да го сучеш, данните чисто и просто показват, че търговските вериги у нас имат много надути маржове. В сектора напоследък се наемат и все повече вносни работници от трети страни, очевидно с цел поддържане на ниските разходи за труд.

Тоест, от търговските вериги получаваме от една страна пълен отказ да се облекчи ценовото равнище, а от друга очевидни опити да се забави ръста на заплатите чрез внос на по-евтин труд. Няма да се разберем така.

Подчертавам, че това горе са данни за 2024-та, която беше годината със сравнително най-умерен темп на инфлация от 2022 г. насам. Години преди присъединяването към Еврозоната, години преди каквато и да е война в Иран, с която много икономисти и лобисти на сектора обичат да се аргументират в момента. Представете си сега какво е положението.

Напомням, че имаше и проучвания от КНСБ и КЗК наскоро, които показаха огромни дисбаланси в ценообразуването у нас, конкретно в сравнение с останалата част от ЕС. Надценки при основни хранителни стоки, които са В ПЪТИ по-високи в България, отколкото е нормата за ЕС. Не съм видял търговските вериги да са опровергали тази информация.

От данните е ясно, че проблем има и затова би било далеч по-разумно търговските вериги да предприемат конструктивен подход. Да се опитат да помогнат за разрешаването на проблема, вместо да надават вой до небесата за „произвол“ и „влошена бизнес среда“ всеки път когато някой посочи очевидното.

Не казвам, че мерките, които правителството предприема ще решат проблема. Но някои от тях според мен са в правилната посока, например разширяването на списъка с нелоялни търговски практики. В много други държави в ЕС има далеч по-стриктни правила в това отношение.

От разширяване на правомощията на регулаторите, особено аналитичната им работа също има нужда. И дори по отношение на спорната идея за въвеждането на концепции като „справедлива цена“ твърде много се говори наизуст, че било „марксизъм“ и тем подобни. Като цяло общи приказки от невежи хора. Ако не „несправедливи“ то нека поне се съгласим, че цените са „неадекватни“, особено спрямо нивата на заплащане у нас.

Но трябва да бъдем реалисти. Тези мерки в добрия случай ще имат ограничен ефект, защото сами по себе си не разрешават структурния проблем, който е липсата на достатъчно местно производство. В лошия случай ефектът ще е нулев, защото всичко зависи от качеството и капацитета на надзорните органи. И в двете направления са необходими още по-сериозни реформи.

Но що се касае производството на храни, може би повод за предпазлив оптимизъм са обявените намерения от новото земеделско министерство за реформа на подпомагането в сектора. Да видим.