Четири хилядни от градуса

Във всеки момент възникват безбройно много паралелни вселени

Мина и третият опит за убийство на президента Доналд Тръмп, но не за това ще говорим сега. Известно е, че в хаотичните детерминистични системи малки изменения в условията могат да имат огромни последствия. Това не само е свойство на тези системи, а може да се приеме и за тяхна дефиниция. Известно е също, че почти всички системи на този свят са хаотични.

На 13 юли 2024 г. четири хилядни от градуса (припомням, че правият ъгъл е 90 градуса) промениха кардинално посоката на развитие на човешката история. На тази дата по време на предизборен митинг 20-годишният Томас Крук простреля в ухото бъдещия президент Доналд Тръмп от разстояние 130 метра, като същевременно уби един и рани тежко двама от присъстващите. Припомням тези факти, защото в момента разни полезни идиоти, както и обикновени дебили твърдят, че Тръмп сам си бил организирал атентатите, за да си го вдига. Рейтинга, да не помислите друго.

Ако куршумът беше минал само на сантиметър по-близо до главата му, Тръмп щеше да е мъртъв, а светът днес щеше да е много по-различен. Това щеше да се случи, ако Крук беше завъртял карабината си АР-15 на четири хилядни от градуса вдясно. За любителите на силни усещания ще споделя, че 0,01 метра, делено на 130, умножено по 180 градуса и делено на 3,14 дава онези 4 хилядни от градуса, упоменати в заглавието на тази дописка.

Тези 4 хилядни са толкова нищожно малки, че само пулсът на стрелеца е предизвиквал доста по-големи отклонения в посоката на карабината му. Изводът от всичко това е, че светът е изключително неустойчива конструкция, която в частност зависи от ударите на сърцето на някакъв побъркан 20-годишен американски наркоман.

И ако това е така (а то очевидно е така), как изобщо го има светът? Този свят, в който живеем в момента? Тук прекрасна работа ни върши хипотезата за паралелните вселени. Всеки път, когато правим някакъв избор, всеки път когато пулсът ни се забави или ускори, всеки път когато една елементарна частица се разпадне, възниква нова Вселена. Всъщност, във всеки момент възникват безбройно много паралелни вселени. Наши двойници отлитат в другите Вселени, а ние всеки път оставаме в една от тях, в нашата. В тази, която фатално зависи от биенето на сърцата ни.