БСП пак ще възкръсне от пепелта

Рано е гробокопачите на столетницата да злорадстват

Невероятни метаморфози спасяват партията по хълмовете на времето

Ехиден кикот се чу след последните избори. Българската социалистическа партия остана извън парламента и хвърли във възторг своите гробокопачи. Рано е обаче да злорадстват, защото столетницата пак ще възкръсне от пепелта. Възходи и падения са вградени в нейната история. Невероятни метаморфози я спасяват по хълмовете на времето.

Спиро Гулабчев е първият апостол на червената идея. Роден през 1856 г. в Лерин, той расте и възмъжава с класическите „Метаморфози“ на Овидий. Оръфано томче в библиотеката на баща му, който е свещеник. Впечатлен от умението на земните твари да се превъплъщават, Спиро решава да приложи това изкуство върху себе си. Той не е бедняк, но влиза в ролята на сиромах.

Гулабчев полага основите на „сиромахомилството“, което милее за сиромасите. Членовете на организацията полагат тайна клетва. В обществото се правят на непознати, контактуват с псевдоними, пароли и шифър. Най-важното е да не носят вратовръзки, инструктира ги Спиро. Вратовръзката е символ на благоденствието, който ясно разграничава сиромасите от богаташите. Освен това да се ходи без чорапи със запретнати крачоли. Да се види, че беднотията няма чорапи!

Крум Зарков е свалил вратовръзката като сиромахомила Спиро Гулабчев.

Димитър Благоев, който не е чел Овидий, е бесен. Спиро Гулабчев краде сиромахомилството, върху което социалистите имат запазено право. Те милеят за народа, а не някой си Спиро, трепери от гняв брадата на Дядото. За да даде отпор на тази неправда, на 20 юли 1891 г., той полага темелите на Българската социалдемократическа партия. През 1894 г. е префасонирана в Българска работническа социалдемократическа партия.

Следващата трансформация е през 1903 г., когато се разделя на „тесни“ и „широки“ социалисти. Тесняците крачат със запретнати крачоли, а широканците връзват вратовръзки. В тази премяна са до 1919 г., когато БРСДП (т. с.) мутира в Българска комунистическа партия (т. с.).

На изборите същата година комунистите получават 18 процента от гласовете и 47 места в парламента. Отказват обаче коалиция с Българския замеделски народен съюз. Нещо повече - наричат селячеството „аграр-фашисти“. Защото Александър Стамболийски носи копринени чорапи, лачени чепици и дори цилиндър.

По време на Деветоюнския преврат през 1923 г. и Юнското въстание БКП обявява „неутралитет“. Коминтернът е недоволен, пуска директивата за въоръжен конфликт. Георги Димитров и Васил Коларов организират Септемврийския метеж. След разгрома двамата си плюят на петите и бягат през Югославската граница.

През април 1924 г. Върховният касационен съд закрива партията и свързаните с нея организации. Назначена е Ликвидационна комисия за техните имоти. БКП обаче далеч не е мъртва, само е ранена. На нелегалната Витошка конференция през май е избрано ново ръководство, което да вдигне партията на крака. Политическият отдел оглавява Станке Димитров, а новосъздадена Военна организация майор Коста Янков.

По същото време във Виена действа Задграничен комитет на партията, начело с Георги Димитров. На този мутант също му се пие кръв. Планира контрабандно пренасяне в страната на 10 000 пушки, 200 картечници и муниции. Готви се нов въоръжен метеж!

Прелюдията е атентатът в храма „Св. Неделя“. Душегубците планират да обезглавят

военния и политическия елит на нацията воглаве с царя. На 16 април 1925 г. жертвите са около 150, включително жени и деца. Мнозина други издъхват по-късно от раните. Започват така наречените Априлски събития, в които са ликвидирани видни комунисти. Като цяло обаче партията оцелява и доживява по-добри дни.

В началото на 1926 г. управляващите се ориентират към либерализация. Министър-председателят Александър Цанков е сменен с Андрей Ляпчев. Обявена е амнистия за над 1000 политически затворници. В тези условия БКП отново мимикрира като хамелеон. Под вънкашност чужда и име ново излиза от нелегалност. През 1927 г. е създадена Работническа партия със сателити Работнически младежки съюз и Независими работнически професионални съюзи.

Прах в очите на вярващите!

Иде следващият удар с Деветнайстомайския преврат през 1934 г. Разпуснато е Народното събрание, забранени са всички партии, имуществото им е конфискувано в полза на държавата. Комунистите попадат в „Метаморфозата“ на Кафка. Неговият герой се събужда насекомо, а те в нелегалност.

Погнусени, Димитров и Коларов организират чистка. В поредица пленуми през 1935 и 1936 г. неудобните кадри са обвинени във фракционерство и троцкизъм. Няколкостотин, които пребивават в Страната на съветите, са изправени пред два показни процеса.

Комунистите са атеисти, но канонично следват Преображението господне. Тогава Исус разкрива божествената си същност пред учениците Петър, Яков и Йоан. Лицето му засиява като слънце, одеждите стават бели като светлина. Пророците Моисей и Илия са до него, а от небето се чува глас: „Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте“.

През 1938 г. Централният комитет облича бяла премяна и осведомява членската маса: „Вашата партия вече се нарича Българска работническа партия (комунисти). Нея слушайте.“

На 1 март 1941 г. се присъединяваме към Тристранния пакт до Германия, Италия и Япония. Нашите социалисти веднага мутират в националсоциалисти. „Да живее другарят Сталин! Да живее другарят Хитлер!“, скандират хамелеоните. Когато обаче Германия напада Съветския съюз, панически сменят разцветката. Българската работническа партия (к) обявява курс на въоръжена борба.

БРП (к) влиза в Отечествения фронт. На 9 септември 1944 г. ОФ сваля правителството на Константин Муравиев. Съставено е ново, начело с професионалния превратаджия Кимон Георгиев.

На Петия конгрес през 1948 г. червените еквилибристи връщат автентичния етикет Българска комунистическа партия. Такава остана до последната метаморфоза на 3 април 1990 г. „Вашата партия вече се нарича Българска социалистическа партия. Нея слушайте“, обяви кръстникът Александър Лилов.

Сега Крум Зарков е свалил вратовръзката като Спиро Гулабчев. Шета из сиромашията, която ще спаси столетницата от гибел.