Бегълци се връщат в Скопие

Някогашният първи вицепремиер в правителството на Зоран Заев - Артан Груби, се прибра доброволно в Северна Македония и се предаде на властите

Подготвя ли се почвата за връщането и на Никола Груевски?

Историята, която искам да разкажа,  започна в едно февруарско утро на тази година, в 6,20 часа сутринта, когато на граничния пункт Блаце между Северна Македония и Косово се появи мъж и заяви на македонските гранични полицаи, че се казва Артан Груби и иска да се предаде. Полицаите не бяха изненадани, познаха го лесно, защото въпросният мъж, облечен със зимно яке и с качулка на главата, беше някогашният първи вицепремиер в правителствата на премиера Зоран Заев и след това – при неговия наследник Димитър Ковачевски. 

При смяната на властта през месец май 2024 г. Груби изчезна безследно, властите започнаха да го търсят, прокуратурата предяви към него сериозни обвинения за злоупотреба със служебното положение, след което очевидно следваше процес, присъда и съответното наказание. Публична тайна бе, че Груби се крие някъде в Косово, но така или иначе властите от Скопие не успяха да го открият. Те бяха поискали и от Интерпол да включи Груби в издирваните с международна заповед лица.

И ето, че в този понеделник в мъглявата утрин на 23 февруари въпросното издирвано лице цъфна при македонските граничари на пункта Блаце. Както веднага обаче се разбра, никой не е бил изненадан от неговото появяване, а и много скоро стана ясно, че цялата драматична и еуфорична история всъщност е резултат на договореност Артан Груби да се върне в Северна Македония и да се предаде. Най-сериозният аргумент в подкрепа на подобна версия стана фактът, че Груби не бе задържан и не бе вкаран в предварителния арест. С разрешение на прокуратурата той се прибра у дома си с определението „домашен арест“.

И вместо всичко това да внесе успокоение, че най-после дълго търсеният бивш първи вицепремиер вече е у дома и ще бъде изправен пред правосъдието да отговаря за зулумите, причинени по време на неговото участие във върховете на управлението в Скопие, случаят с „домашния затворник“ се превърна в една от най-острите и горещи теми на вътрешната политика край Вардар. От една страна, стана безпощадно ясно, че местната полиция няма никаква причина да надува перки, че е намерила, задържала и предала на правосъдните органи един дълго издирван престъпник. Човекът просто се е договорил и се е върнал.

Второ, кой реши, че Груби няма да бъде третиран по обичайната процедура, а че ще получи особен и то доста комфортен статут? „Да си спи в своята постеля“, както битовизираха медиите домашния арест на Груби.
Премиерът Мицкоски отхвърли обвиненията, че това е работа на неговото правителство. Това било акт на правосъдните органи, които са независими от властта, те били взели това решение и ако имате въпроси, питайте тях. Независими, ама друг път! Сагата продължава, не слиза от дневния ред на обществото и на медиите, които настояват да получат отговор на въпроса каква всъщност е цената на договорката, заради която Артан Груби реши да се върне.

Май тук ще трябва да кажем нещо повече за този човек. Първото е достатъчно любопитно, още повече, че същата сценка се появи и у нас, когато в социалните мрежи се пуснаха клипове, на които Митко Бербатов учи на футбол служебния премиер Андрей Гюров. Още преди да изчезне, когато беше в управленската си сила като първи вицепремиер, Артан Груби заедно с някои свои приятели министри албанци бяха спипани да играят футбол на малки вратички в кабинета му в правителствената сграда. Ако за нас Бербатов и Гюров биха могли да прозвучат дори симпатично, тогава в Скопие се разрази истинска медийна и обществена буря. Всичко бе приписано на нахалството, високомерието и демонстративното незачитане на правилата, с които министрите албанци от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети участват и консумирлат властта. У-у-у, долу!

Да, Артан Груби бе първи вицепремиер в правителствата на Заев и Ковачевски според коалиционното споразумение на социалдемократите с ДСИ на Али Ахмети. ДСИ се роди през 2002 г. като производна на политическото крило на Армията за национално освобождение (АНО), която предизвика въоръжения конфликт в страната през пролетта и лятото на 2001 г. Груби бе една от младите фигури, на които се възлагаха големи надежди да пренесе в бъдещето наследството на АНО и заветите на лидера Али Ахмети, някогашният бунтовнически командир. Ахмети го държеше близо до себе си и в партията, за да свикват членовете и симпатизантите с близостта им, макар че има и други примери. Някога лидерът на Демократичната партия на албанците, философът Арбен Джафери също бе събрал около себе си млади лъвчета, на които искаше да остави своето политическо наследство. Те бяха трима - Мендух Тачи, Алайдин Демири и Руфи Османи. Последните двама тръгнаха по своя път, Демири почина, Османи стана преподавател, а партията остана в ръцете на Тачи. В момента тя вече напълно затихна, просто угасна заради многобройните компромиси, които лидерът ù направи в името да бъде на всяка цена във властта. А и защото ДСИ на Ахмети изсмукваше влиянието на ДПА заради по-радикалната си политика на защита на правата на албанския етнос в Северна Македония.

След Охридския договор от 2001 г. за албанците в Северна Македония Ахмети бе мит, който обаче с течение на времето взе да избледнява. Колко години минаха оттогава? ДСИ почти неизменно бе във властта, при това при премиери от двете основни партии на македонците - и при Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ, и при Зоран Заев и Димитър Ковачевски от СДСМ. Ловкост на ръката, както се казва, или умело ползване на ситуацията, при която присъствието на албанци във властта се счита като неписан закон. Даже се стигна до там основни министерски постове да бъдат получавани тъкмо от ДСИ на Ахмети, без обаче той лично да има претенция да заеме място сред тях. Беше му добре да бъде настрани, но оттам, от централата на партията в Мала речица край Тетово, или от дома си в кичевското село Заяс да дърпа конците. Дори и на заседанията на парламента, където бе депутат, не ходеше редовно.

Каквото имаше да се свърши във властта и чрез властта, го правеше Артан Груби, или Буяр Османи, или някой друг от министрите му, всички те част от най-близкото обкръжение на Ахмети. Някак си се създаде впечатлението, че основната партийна работа е в това да се ползват ресурсите на управлението за целите на ДСИ и за увеличаване на нейното влияние сред албанската етническа общност. Груби бе инструментът за това, а присъствието му като пръв заместник на премиера - бил той Заев или Ковачевски, му даваше силата да ги ползва по начин, както после се разбра, недотам легален и законен. Това даде основание Груби да бъде включен в „черния списък“ на САЩ. Според експертни източници от Тирана, например, причините американците да си го „харесат“ били две - участието му в разформироването на Специалната прокуратура за борба с корупцията, на която във Вашингтон държат, и второ, отказа му да подкрепи кандидатурата на Стево Пендаровски за втори мандат за президент чрез издигането на Буяр Османи като номинация на ДСИ. Това помогнало в Скопие да се създаде управленската конструкция на най-високо ниво, каквато имаме в момента.

По много причини - политически, етнически и лични, след победата си на изборите Християн Мицкоски отказа да покани Ахмети да участва в коалиция, с която да споделят управлението на държавата. Вече година и десет месеца премиерът и екипът му чрез контролираните от тях медии атакуват под път и над път политиката и поведението на Али Ахмети. Няма за тях по-голям вътрешен неприятел и дори враг от някогашния бунтовнически командир. А и Ахмети не остава по назад в поддържането на своя публичен образ, който едва ли не е решил да минира стабилността в държавата. Повече от сигурен съм, че Мицкоски има за цел освен изритването му от политиката, да изправи Ахмети пред вътрешното или международно правосъдие.

Съзнавайки, че Ахмети въпреки всичко не е лесен за присъда, никак не бих се учудил, ако като част от въпросната договореност Артан Груби не е обещал да сътрудничи на разследването против своя покровител и благодетел срещу снизхождението на прокуратурата по обвиненията, които има. Просто хипотеза.
Така че, Артан Груби вече си е у дома. Да се готви Никола Груевски? Защо не? Прецедент вече има. Макар че и разлика в двата казуса има - Груевски вече е с издадена присъда, докато на Груби му предстои тепърва да я чуе.