Българите - трудолюбиви, но лошо управлявани!

Децата и внуците ще плащат сегашните дългове

Реалната икономика е вцепенена

За да не загине България, трябва да има като котките девет живота!

Няма да съм пророк, ако кажа че реалната икономика е замръзнала. Делът на индустрията (вкл. строителство) в БВП е под 25%; селското стопанство принадлежи на латифундисти; банките и транснационалните корпорации са масово чужда собственост; вносът системно надвишава износа; дълговете на държавата и на хората растат главоломно. Правителствата се сменят със скоростта на ресторантьорски салфетки, партийни партизани се настаняват удобно на високи заплати, държавни апартаменти и коли с шофьори и охрана; корупцията е гарнитурата на всяко управление.

И като допълнение - отдавна няма общество. Има общности по интереси, което не прави „гражданско общество“, а многочислена кохорта от НПО-та, фондации и „движения“ се конкурират като орда кърлежи/конски мухи/бълхи откъде да засмучат повече държавна и чужда пара, за да „помагат на хората и природата“. Една особена група по интереси - политиците в управлението, резонно обогатява силоваците, за да си гарантира прехраната в бъдеще; някои от най-ценните „представители на народа“ не смеят без 20-30 охранители да стъпят на тротоарите на този народ.

Богатите стават свръхбогати, свръхбогатите стават милиардери, а „долната класа“ се радва на съобщението че „потребителската кошница е с 1 евро по-евтина“. И всички го знаят, и всички си траят.

Защо е така? И дали може да се промени икономическият и обществения живот, ако се сменят двама-трима по „върховете“ с няколко „Нови надежди4 или с младежи, които за първи път посягат към самобръсначка или червило? Това са нови илюзии, но не и ефективни решения.

Впрочем, не за първи път България е в такова срамно положение, подобни катастрофи и заблуди са преживяли и дедите ни, и бащите и майките ни, а и ние, странно оцеляващите.

Великият българолюбец Емил Луи Виктор дьо Лавеле, белгийски политикономист, един от основателите на Института по международно право и защитник на освободителните стремежи на българския народ в Царство България,, Източна Румелия и Македония, също е бил втрещен от българското управление: „В течение на пет години са се сменили шест кабинета. Чиста дяволска политика! И за да не загине тази България, трябва да има като котките девет живота!“ Пророчески думи!

Същевременно той пише: „Българите притежават във висока степен онова качество, което е необходимо за благосъстоянието на нациите: те са удивително трудолюбиви, неуморими, интелигентни и икономични“. Същото го твърди и Иречек.

Но е отвратен от видимото навсякъде: „Младите чиновници тичат подир момите, мъкнат се по кафенетата, затъват в политиката - те са мухълът на народа и даже не са от народно потекло.“ По всичко изглежда, че този „мухъл“ и до днес намира благоприятна почва в българските „висини“! Разликата ли? Сега трябва да добавим:... и чиновнички тичат подир мъжете; мъже - подир други мъже, подир деца и т. н.

Още тогава дьо Лавеле е ужасен и от „правосъдието“: „Правосъдието се постига само с пари и това е естествено за всички. „Няма бакшиш, няма и съдии“. Въобще „законност“ и „право“ са тук празни думи, които не съдържат никакъв смисъл.“ достатъчно е да погледнем „знакови дела“ като чекмеджетата, смъртта на Сияна, нарязването на Дебора, жената в куфар и т. н. Царица е парицата!

Но дьо Лавеле, като мислещ и съвременен политикономист, се казва: „Ако бих имал някакво право да се обърна към българите“, бих им казал какво да променят.

Забравените препоръки на дьо Лавеле за българската икономика. Да чуем мъдрите му съвети.

Ако бих имал някакво право да се обърна към българите, аз бих им казал следното:

1. Карайте по-умерено в парламентарните разправии и в стремежите за министерски портфейли, като отнемете от министрите правото да се разпореждат с назначенията и да награждават с тях своите партизани. Ако всякаква промяна на кабинетите се придружава с многочислени премествания и нови назначения, то конституционният строй става източник на развращение. Сегашното състояние (2026 г.) е също развращаващо/корупционно - партийните партизани са се наместили и си наместват удобно задните части в НС, МС, бордове, комисии, комитети... всичко що дарява почести и благини.

2. Нека както във всички конституционни страни, никой да не бъде министър или да заема високо политическо положение, без да бъде българин по рождение или вследствие на натурализация. Сега (2026 г.) все още се търси „българинът от чужбина“ не само защото владее по-добре чуждите езици но и понеже българското висше образование е с намаляващо доверие (често - заслужено).

3. Отбягвайте като от чума всяка чуждестранна намеса във вашите вътрешни работи. Нека всеки политик, който за сваляне на своите противници разчита на чужденец, да бъде във вашите очи презрян, безчестен и нарочен като изменник. Сега всеки „политик“ е множествен ветропоказател - и към Брюксел, и към Вашингтон, и към Москва, и към... от където им покажат тояга или подадат моркови.

4. Продължавайте със сметка да изразходвате обществените суми, които събирате от платците, но не правете държавни заеми. Да не давате никога за обезпечение на заема никой от вашите доходи, защото така вашият свободен народ ще се превърне в роб на западните лихвари, които, за да си получат своите лихви, ще прибягнат до завладяване на вашата страна. През тази 2026 г. всеки български гражданин ще е длъжник на над 6 000 евро държавни и над 2 000 евро европейски дългове! Живков се смее от отвъдното, понеже даже направеното трудно може да се боядиса - без пореден заем.

. Пазете се от чуждестранните капитали - те ще ви развратят, ще ви разорят и ще ви поробят. Сега чуждите капитали навлизат при търсене на печалба и се възмущават от „скъпата“ работна сила. Много от „свободните трудещи се“ са на практика разорени и поробени.

. Благоприятствайте развитието сред народа на техническите знания и земеделските науки. Това е образованието тип STEM, но българите предпочитат да стават юристи и икономисти.

7. Запазете малката собственост. Не оставяйте да се развива латифундията. След глупавото „връщане на земята в реални граници“, малката собственост се раздроби, след това - уедри, а сега имаме латифундисти с монокултури.

8. Правете железни пътища и шосета, но ги правете добри и трайни като в Швейцария. Правят се. Като се направят - железните пътища се даряват в частна полза, а пътищата са често с асфалт с дебелина като общински вестник. Важното е да се пИчели трайно, като всичко се прави некачествено, тогава е „ремонт на ремонта“.

9. Сдобийте се със събирачи на данъците, които да бъдат под разпореждането на централната власт. Но когато събирачите на данъци са партийци, те „насочват финансовите потоци“ в свои ползи.

10. Предстои ви да направите много преобразования, но пристъпвайте към тях само след зряло размишление. „Зрялото размишление“ е често в полза на чекмеджетата, ден -година храни, а 4 годишен мандат - цяла фамилия.

Прочетете пак тези препоръки на дьо Лавале, за да проумеете какви ценни политикономически съвети за бъдещото устройство на страната ни са тези завети, които - странно защо, въпреки че се сещаме, остават нечути.

35 години след началото на поредния Преход, след членството в НАТО, ЕС, Шенген и еврозоната, въпросът за бъдещето на българската икономика и на обществото се поставя с още по-остра сила!