Труд
Автор:
Емил Атанасов
Във Формула 2 се уча как да съм лидер в екипа
Нашето поколение не се страхува да мечтае
Българин във Формула 1 все още няма. Местата в „кралските гонки“ са 22 и много рядко някое от тях бива заемано от пилот от „случайна“ страна. А все пак България я няма на картата на световната автоиндустрия, нито е кой знае какъв пазар - повечето коли у нас са втора употреба. На този фон изглежда като чудо кариерата на Никола Цолов дори до ниво Формула 2. А стартът на сезона с триумф в Австралия го постави в списъка на водещите кандидати за „кралските гонки“, засега поне в медийните анализи.
За разлика от доста пилоти, 19-годишният българин не е лице на някоя световна компания, нито е милиардерски син. Затова вярва, че единственият път към голямата мечта е... в ръцете му - по собствените му думи се чувства удобно, когато знае, че е свършил повече работа от всички останали.
- Колко голяма стъпка е преминаването от Формула 3 към Формула 2?
- Преминаването от Формула 3 към Формула 2 е една от най-големите стъпки в кариерата на млад пилот. Отвън изглежда като логично следващо ниво в йерархията, но отвътре това е почти нов свят. Формула 2 е последната „учебна степен“ преди Формула 1. Тук вече не се изгражда само скоростта, а цялостният профил на пилота - начинът, по който мисли, управлява състезание, работи с инженерите и носи отговорност за резултата. Може да се каже, че във Формула 3 доказваш, че имаш талант и потенциал, а във Формула 2 трябва да покажеш, че можеш да бъдеш завършен професионалист.
- Какви са разликите отвътре - спортни, пилотски и технически?
- Разликите са сериозни във всяко отношение. От спортна гледна точка състезанията са по-сложни стратегически. Управлението на гумите, темпото в дълга дистанция и моментът на атака или защита играят много по-голяма роля. Вече не става дума само за това да си бърз в една обиколка, а да контролираш развитието на цялото състезание. От пилотска гледна точка колата е значително по-мощна и тежка, което изисква по-голяма физическа устойчивост и по-прецизна работа с педалите и волана. Натоварванията върху тялото са по-големи, а и динамиката на автомобила е по-чувствителна към грешки. От техническа гледна точка нивото на работа с данни е много по-високо. Анализът на телеметрията, подготовката за уикенда, настройките на автомобила - всичко това вече е много близо до стандартите във Формула 1. Пилотът трябва да бъде активна част от този процес, а не просто изпълнител на инструкции.
- Има ли разлика в работата вътре в отбора?
- Да, и тя е осезаема. Във Формула 2 ролята на пилота вътре в отбора става много по-значима. Очаква се да участваш активно в развитието на автомобила през уикенда, да даваш ясна и структурирана обратна връзка и да разбираш техническите решения. Работата е много по-интензивна и като комуникация, и като подготовка. Срещите с инженерите са по-подробни, анализите след сесиите са по-задълбочени, а всяко решение има по-голяма тежест за крайния резултат. С други думи, във Формула 2 вече започваш да се подготвяш за ролята на пилот във Формула 1, където от теб се очаква да бъдеш не само бърз, но и лидер в екипа.
- Какви нови умения и ниво на подготовка са необходими - „учебният материал“?
- Ако трябва да използвам метафора с образованието, бих казал, че Формула 3 е като последните години в гимназията, а Формула 2 е първият курс в университет. „Учебният материал“ тук включва няколко нови нива. Първо - стратегическото мислене. Трябва да можеш да планираш състезанието си в перспектива от десетки обиколки, а не само да реагираш моментно. Второ - техническата грамотност. Пилотът трябва да разбира в детайл поведението на колата и да комуникира това по начин, който помага на инженерите да вземат правилни решения. Трето - физическата и психическата устойчивост. Сезонът е дълъг, напрежението е по-голямо, а конкуренцията е на много високо ниво. И може би най-важното - постоянството. Във Формула 2 се учиш, че успехът идва не само от един силен уикенд, а от способността да поддържаш високо ниво през целия сезон.
- Каква е ролята на този първи успех във Формула 2 - победата в Австралия? Връх ли е или по-скоро жалон по пътя?
- Победата винаги носи емоция. Това е момент, в който усещаш, че всички усилия - тренировките, подготовката, анализите, работата с отбора - се събират в една точка. Но същевременно в моторните спортове много бързо разбираш, че този момент е кратък. За мен успехът не е нещо, което поставяш в рамка и оставяш зад себе си. По-скоро е част от процеса на израстване. Всеки силен резултат ти дава увереност, но и ново ниво на отговорност. Очакванията се повишават - както отвън, така и вътре в самия теб. Затова се старая да гледам на победите по-скоро като на ориентири по пътя. Те показват, че вървиш в правилната посока, но не означават, че си стигнал там, където искаш да бъдеш. В този спорт винаги има следващо ниво, следващо предизвикателство, следваща граница, която трябва да преминеш. Мисля, че най-голямото предизвикателство за един млад пилот не е само да стигне до успеха, а да запази яснота в мисленето си след него. Много е лесно да се увлечеш от моментната еуфория или от вниманието, което идва с добрите резултати. Но ако позволиш на това да определя начина, по който работиш, рискуваш да изгубиш основата, върху която се гради развитието ти. Затова за мен най-важното е да остана фокусиран върху ежедневната работа - върху детайлите, които не се виждат отвън. Постоянството е това, което превръща единичния успех в реално израстване. В крайна сметка се опитвам да мисля за кариерата си като за дълго пътуване. И всяка победа е важна спирка по този път, но не е крайната дестинация.
- Каква е ролята на Кампос Рейсинг и вашето място в отбора?
- Кампос Рейсинг има много специално място в кариерата ми. За мен това не е просто отбор, а среда, в която израснах като състезател и като човек. Работим заедно още от 2022 година, когато спечелих шампионата в испанската Формула 4. Тогава те бяха първите, които повярваха в потенциала ми и ми дадоха възможност да направя следващите стъпки. По-късно, в последния ми сезон във Формула 3, именно Кампос ми подадоха ръка в един много важен момент от кариерата ми. Заедно успяхме да изградим силен сезон, в който отборът спечели шампионската титла, а аз завърших като вицешампион. Тази обща история създава доверие, което не се изгражда за един уикенд или за един резултат. Затова и преходът ми към Формула 2 с тях беше естествена стъпка. Разбира се, когато започнеш сезона добре, очакванията към теб се увеличават и отборът постепенно започва да разчита повече на твоята обратна връзка и стабилност. Но аз го възприемам не като натиск, а като отговорност към хората, с които сме извървели този път заедно. В крайна сметка моторните спортове са колективно усилие. Пилотът може да бъде видимото лице на резултата, но истинската сила идва от доверието и синхрона вътре в отбора.
- А каква е ролята на пилотската академия на Ред Бул, от която също сте част?
- Да бъда част от пилотската академия на Ред Бул е огромна възможност и отговорност. Това е една от най-силните програми за развитие на млади пилоти в света. Те предоставят не само финансова подкрепа, но и цялостна система за развитие - работа със симулатори, физическа подготовка, анализи, менторство и постоянна оценка на представянето. Най-ценното е, че тази среда те поставя в постоянна конкуренция с други много талантливи пилоти. Това те принуждава да растеш бързо и да поддържаш високо ниво във всяка ситуация. До какъв етап може да те изведе една такава академия зависи в крайна сметка от самия пилот. Тя ти отваря врати и ти дава инструментите, но ти трябва да покажеш, че можеш да ги използваш. За мен това е ясна мотивация - да продължавам да се развивам и да доказвам, че заслужавам тази подкрепа.
- Има ли ниво, от което нагоре протекциите губят значение?
- Моторните спортове винаги ще бъдат комплексен свят, в който има много фактори - спортни, технически, финансови, стратегически. Това е реалността на този спорт. Но колкото по-високо се изкачваш, толкова по-важно става чистото представяне. На нивото на Формула 2 и особено във Формула 1 почти всички пилоти имат подкрепа от академии, партньори или структури. Разликата се прави от това кой може да бъде постоянен, да носи резултати и да развива отбора около себе си. В крайна сметка скоростта, професионализмът и способността да работиш в екип са нещата, които определят колко дълго ще останеш на върха.
- И все пак спортисти ли са автомобилните пилоти и колко важна е физическата подготовка? Също така истина ли е, че за по-високите състезатели е по-трудно в колата?
- Много хора възприемат моторните спортове основно като управление на автомобил, но в действителност физическата и менталната подготовка на един пилот е сравнима с тази на елитните атлети в най-интензивните спортове. Във Формула 2 натоварванията върху тялото са огромни. В завоите и при спиране организмът е подложен на сили, които могат да достигнат няколко пъти собственото тегло на пилота. Това означава, че издръжливостта на врата, гърба, коремната мускулатура и общата кардио форма са от ключово значение. Състезанието продължава дълго време и концентрацията трябва да се запази на максимум от първата до последната обиколка. По отношение на височината - в моторните спортове традиционно се смята, че по-леките и по-компактни пилоти имат известен конструктивен плюс, защото инженерите разполагат с повече свобода при разпределението на теглото и баланса на автомобила. В съвременните шампионати обаче има минимални теглови регулации, които до голяма степен изравняват тези фактори. В крайна сметка най-важно остава това как пилотът използва физическите си качества и как се подготвя. Диетата също е строго контролирана част от ежедневието. Тя не е само въпрос на поддържане на тегло, а и на оптимална енергия, бързо възстановяване и устойчивост на натоварване. Всеки детайл има значение - от хидратацията до времето на хранене преди състезание. Може би най-малко видимият, но изключително важен аспект е менталната подготовка. В един състезателен уикенд пилотът трябва да взима решения за части от секундата, да управлява риск, да остава спокоен под огромно напрежение и да се адаптира към постоянно променящи се условия. Това е умение, което е важно не само в спорта, но и във всяка лидерска роля. Способността да запазиш ясно мислене, когато залогът е висок, се изгражда с години. За мен работата с психическата устойчивост е също толкова важна, колкото и физическите тренировки. Ако трябва да направя сравнение с ежедневното шофиране, бих казал, че разликата е като между разходка в парка и състезание на олимпийско ниво. И двете включват движение, но интензитетът, концентрацията и отговорността са на съвсем различна степен. В крайна сметка пилотът трябва да бъде цялостен атлет - физически подготвен, технически грамотен и психически устойчив. Това е комбинацията, която позволява да бъдеш конкурентен на най-високо ниво.
- Изглежда ли пътят към Формула 1 по-дълъг, когато отправната точка е България?
- Пътят към Формула 1 е изключително труден и реално е невъзможно да бъде извървян сам. Това е спорт, който изисква огромен ресурс - не само като работа и отдаденост, но и като възможности. Аз съм израснал в нормално, средностатистическо семейство. Родителите ми нямат собствен бизнес и никога не са били част от автомобилния свят. Това, което винаги са ми давали, е вяра и безусловна подкрепа. Те са хората, които стояха зад мен още когато този път изглеждаше почти нереален. Също толкова важна е подкрепата на партньорите и спонсорите, които през годините повярваха в мен. Без тях развитието ми до този етап нямаше да бъде възможно. Особено ценя факта, че всички от тях са български компании, които виждат смисъл да инвестират в един дългосрочен спортен проект. България не е традиционна сила в моторните спортове и икономическият мащаб е различен от този на държави с дълга автомобилна индустрия. Но вярвам, че именно затова всеки успех има по-голяма стойност. Когато идваш от по-малка страна, трябва да бъдеш още по-подготвен, още по-последователен и още по-устойчив. Когато идваш от малка страна, мечтата ти трябва да бъде още по-голяма!
Мисля, че ако има ясна визия, доверие между всички страни и дългосрочен подход, е напълно възможно да се постигне ефект, който да изведе един пилот до Формула 1. Това не е кратък процес и не е индивидуално усилие - това е общ път. За мен най-голямата мотивация е именно тази - да оправдая доверието на хората, които стоят зад мен, и да покажа, че дори от държава без традиции в този спорт можеш да стигнеш до най-високото ниво.
- Вие сте част от едно поколение български спортисти, което печели все повече успехи в състезания от най-високо ниво. Има ли нещо специално в българското спортно „поколение Z“?
- Честно казано, за мен е много силно усещане да виждам колко млади български спортисти постигат успехи в последните години. Когато следя представянията на Карлос Насар, Александър Николов и толкова други талантливи състезатели, усещам, че всички ние по някакъв начин носим една обща мисия - да показваме на света, че България е малка като мащаб, но има огромен потенциал. Мисля, че когато идваш от държава, която не е традиционно в центъра на световния спорт или на глобалната индустрия, всяка победа има по-особена тежест. Тя не е само личен успех, а и знак, че тази страна съществува, че има талант, амбиция и хора, които са готови да работят много, за да стигнат до върха. Понякога, когато си на пистата и виждаш българското знаме или получаваш съобщения от хора у дома, разбираш колко голям смисъл има това, което правиш. Това те кара да се чувстваш част от нещо по-голямо от собствената си кариера. Може би именно това е силата на нашето поколение - че не се страхуваме да мечтаем на голямата сцена, дори когато пътят изглежда труден. И когато един от нас успее, това вдъхновява следващите. За мен е истинска чест да бъда част от това поколение. И ако с представянето си мога да накарам поне един млад човек в България да повярва, че и той може да стигне далеч - това е огромна победа сама по себе си.
- Пътят към върховете на моторните спортове вероятно не оставя време и място за друго. И все пак остава ли „гориво“ и за нещо извън колата?
- Наистина голяма част от ежедневието ми е изцяло подчинена на спорта. Сезонът е много интензивен - пътувания, състезания, тренировки, работа със симулатора, физическа подготовка. В този ритъм свободното време не е много и трябва да го използваш разумно. Но съм разбрал, че за да бъдеш максимално концентриран на пистата, е важно понякога да можеш и да се „изключиш“ от нея. За мен най-голямото презареждане идва от простите неща - време със семейството, разговори с близки приятели, моменти, в които можеш да бъдеш просто нормален човек, а не състезател. Обичам също да следя други спортове и да се вдъхновявам от начина, по който работят големи шампиони в различни дисциплини. Това ми помага да погледна на собственото си развитие от друга перспектива. Понякога дори кратка почивка или няколко часа далеч от шума на състезанията могат да върнат енергията и яснотата в мисленето. В крайна сметка този спорт изисква не само физическа форма, но и много психическа устойчивост. Може би именно балансът е това, което дава „гориво“ - способността да останеш фокусиран върху голямата цел, но и да запазиш връзката със себе си и с хората, които те правят силен.
Никола Цолов е роден в София на 21 декември 2006 г. Започва с участия на състезания по картинг още на 9-годишна възраст и става два пъти шампион на България в клас “мини”, преди да потърси развитие в чужбина. През 2021 г. Пправи впечатление на легендата от Формула 1 Фернандо Алонсо, който го кани в академията си и впоследствие дебютира в испанската Формула 4 с отбора на Кампос Рейсинг. През 2022 г. печели титлата и е поканен от френския отбор АРТ Гран при във Формула 3. През 2024 г. печели първата си победа на това ниво - в спринтовото състезание в Монако. Печели още един спринт - в Австрия, както и дългото състезание в Унгария. През 2025 г. се завръща в Кампос и печели две победи - в спринта в Бахрейн и в дългата гонка в Монако, а в края на сезона завършва на второ място в генералното класиране. Така се стига до поредното “повишение” - във Формула 2, която е втората по сила едноместна автомобилна надпревара след “кралските гонки”.
