Априлското въстание и четите в Първи Търновски революционен окръг

Крилатата фраза ”Продай си нивата, купи си пушка!” е на председателя на Севлиевския революционен комитет Стефан Пешев

Едно от първите съобщения за боевете при Дряновския манастир е на Христо Ботев в неговия последен вестник“Нова България"

В предишната статия от тази поредица разказахме за “Хвърковатата чета» на Бенковски и други бойни единици в Четвърти революционен окръг с център Панагюрище, в който Априлското въстание през 1876 г. достига своя връх. Продължаваме с четите в Първи Търновски окръг, чиято “главна квартира» по думите на апостола Стефан Стамболов е Горна Оряховица. От спомените на оцелели участници можем да се убедим, че подготовката в окръга напомня онази в Четвърти. Участници в нея са не по-малко от три хиляди души в над 200 селища и махали. За нещастие, в заключителната є част местните революционни сили понасят тежки удари, вкл. поради преждеврементото избухване на въстанието в Тракия. При това, за разлика от Средногорието, в Търново и района има силно полицейско и военно присъствие, а рисковете са далеч по-големи...
Въпреки краткото време и трудните условия, Стефан Стамболов и неговите съратници усилено обикалят немалката територия на окръга (дн. Великотърновска, Габровска, отчасти Ловешка и Русенска обл., а и Казанлъшко на юг от Балкана), подновяват комитетите от времето на Левски, набавят оръжие и т. н. Окръгът е разделен на райони, апостолите и техните сподвижници се заемат с военното обучение на бъдещите въстаници. Проведени са районни съвещания в Бяла черква, Михалци, Самоводене, Севлиево, Габрово и Трявна. Насрочено е Общо събрание, аналогично на онова в Оборище, което е проведено в условията на пълна конспирация на 25 април в Горна Оряховица. За дата на въстанието е определен 28 април. Като основен двигател на бъдещите действия се предвиждат няколко големи чети: Горооряховска, Долнооряховска, Лясковска, Белочерковска, Габровска, Тревненска, Троянска и др. Събирането на първите три е осуетено от арестите на Иван Панов Семерджиев (определен за войвода на Горнооряховската от около 200 души), Георги Измирлиев Македончето (военен командир) и други дейци в Горна Оряховица. Такава е съдбата и на Лясковската, чийто войвода Марин Станчев (съратник на Левски) също е арестуван. Планът предвижда трите чети и още сили от околните села да се съберат в местността Бабенец, близо до мястото на днешната гара Горна Оряховица. Вечерта на 28 април Стамболов с група въстаници е на сборния пункт, но след като не се явява никой, се завръща в Самоводене. Междувременно на 27 април изпраща поп Харитон в с. Мусина, където се събират 101 въстаници от Бяла черква начело с Бачо Киро (тук от почти всяка къща излиза бунтовник!), 29 от Мусина, 28 от Михалци, 14 от Дичин, 6 от Вишовград, 5 от Балван, двама от Русаля и още 17 от Търново, Русе и други места. За войвода е избран поп Харитон, втори войвода е Бачо Киро, военен командир - офицерът Петър Пармаков, знаменосец - Димитър Русчуклийчето, членове на щаба са апостолът Христо Караминков, Никола Червеноводеца, Христо Донев Тамбурата и Георги Тюфекчийчето. В редовете є са учителят Тодор Лефтеров, местни свещеници, най-будните младежи от изброените села. Днес знаем имената на 193-ма четници, но според някои известия четата достига 250-300 души. Отделни групи въстаници, например от Ново село, Търновско, и от Самоводене със самия Стамболов, не успяват да се присъединят към нея поради развитието на събитията.
Четата на поп Харитон и Бачо Киро привлича вниманието на редица автори - като се започне с отец Петко Шангов и други съвременници, през “История на деветте дни в Дряновския манастир” на Христо Марков (1912 г., преиздадена от Историческия музей в Дряново с коментари на Дянко Колев), до най-новата книга на Николай Теодосиев “Четата на Бачо Киро в Дряновския манастир. Енциклопедичен справочник” (2026 г.). Наскоро дисертационен труд за въстанието в Първи революционен окръг защити д-р Христо Калистерски, председател на Национално дружество “Традиция”.
Както е известно, четата достига Дряновския манастир, откъдето трябва да се снабди с допълни припаси и да продължи към Балкана. За нещастие, е обсадена от многохилядни вражески сили начело с генерал Фазлъ паша, командир на силния Шуменски гарнизон. Въпреки пушечния и артилерийски обстрел, въстаниците се отбраняват цели девет дни! При взрив на боеприпаси пострадват войводата и няколко четници. Както писахме в “Труд News” (в броя от 12 май 2023 г.), възможно е поп Харитон да е спасен от монасите и да завършва живота си в Зографския манастир. Злощастният инцидент не сломява бунтовниците, които отхвърлят искането на Фазлъ паша да се предадат. Напротив, част от тях, водени от Бачо Киро и Петър Пармаков, пробиват блокадата. При надмощието на потерите някои загиват, други са заловени. Осъден на смърт, преди екзекуцията си Бачо Киро произнася дръзка реч в стихове на турски, изразявайки несломимата си вяра в скорошната свобода.
Другата голяма чета в Първи окръг е от около 300 въстаници, като в определен момент достига дори 400! Формирана е в Габрово, а за неин войвода е избран младият и образован търговец Цанко Дюстабанов. Четата е наричана и “Габровска западна въстаническа дружина”. Знаем имената на 273-ма въстаници - не само от Габрово и Габровско, но и от Севлиевско, Троянско и други места. Сред по-известните участници са Георги Бочаров (секретар на четата и един от командирите на седемте є отделения), Цанко Кавалов (знаменосец), командирите на отделения Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров и др. Четата действа в помощ на въстаналите Кръвеник, Батошево и Ново село (дн. гр. Априлци) и други севлиевски села. След сражения, продължили цяла седмица, въпреки смелостта на водачите, бунтът е смазан. Дюстабанов с част от хората си се изтегля в Балкана, където четата е разпръсната от потерите. Войводата е пленен, осъден на смърт и обесен в Търново.
В Трявна пристигналите от Румъния Христо Патрев, Тодор Кирков и Станьо Гъдев с помощта на местните революционери събират чета от 120 души. Част от тях са участниците в четата на Христо Петров от Габрово, която е трябвало да се присъедини към “Западната дружина” на Цанко Дюстабанов. За войвода на Тревненската чета е избран Патрев, а Кирков и Гъдев са негови помощници. Знаменосец става зографът Симеон Цонев Латинеца, а в нейните редовете има и други зографи. Както изглежда, това е “Източната дружина” в района. Издирени са имената на 60 от четниците, основно от Трявна, Габрово и околните махали, както и неколцина участници в четите на поп Харитон и Цанко Дюстабанов. Христо Патрев и хората му вдигат на въстание Новата махала (дн. квартал на Габрово), но под натиска на противника част от тях начело с войводата потеглят към Сливен. Христо Патрев загива при с. Ченге (дн. Аспарухово), Провадийско.
Предводители на чети са и водачите на въстаналите Кръвеник, Батошево, Ново село и околните махали, където действията достигат размах, подобен на онзи в Четвърти революционен окръг. В Кръвеник и Батошево действа чета, водена от Фильо Радев и неговия син Христо. В Ново село четите са две - първата, водена от Йонко Карагьозов от Севлиево, брои 150 души, а 80 са под командването на Дончо Фесчията. Христо Иванов Големия, стар поборник и личен приятел на Васил Левски, е начело на Троянската чета от над 70 души. След няколко дни в Балкана Големия и хората му се включват в отбраната на Ново село, а на 11 май са разбити при връх Марагидик.
Макар и накратко, казаното дотук още веднъж показва важната роля на четите в Априлската епопея. На останалите четнически действия, вкл. на похода на Ботевата чета, ще се спрем по-нататък в нашата поредица.