Ако искаме да сме добре със Скопие, ще трябва да извадим 4 май от календара

Всяка година около датата на гибелта на Гоце Делчев се завихря такава фалшива патетика и набор от лъжи, че на човек му се иска тази дата да не е идвала

Вместо да ни обединява годишнината ни разделя все повече

Абсурдно ли ви се струва това да извадим датата 4 май от календара? 

И то в името на това да имаме нормални добросъседски отношения със Северна Македония? Разбира се, че е напълно немислимо, а е и глупаво. Но всяка година тази дата ни дава поводи да се питаме защо вместо да ни приближава едни към други тя ни разделя с езика на омразата, който се ползва. Но какво ни е виновен календарът? Нали неговата задача е да ни служи да не забравяме къде сме във времето и дали то е в нас?

Хей такива мисли ме налягат всяка година в навечерието на годишнината от героичната гибел на Гоце Делчев. Да не вземе човек да отвори който и да е сайт от другата страна на границата. То са вопли, то са вертикали, около които се гради националната идентичност на днешните ни съседи, в основата на която седи кротко Гоце, то не са есета и параболи, които го определят като стожер, около който държавата край Вардар се крепи. И хората, които го правят са познати, и патетичните думи и словосъчетания - също. А и мотивите им са ясни. Сякаш са преписвали от предварително подготвян справочник, изваждан на бял свят и отварян около 4 май всяка година. Всичко това изречено с език, който никак не отговаря на правилата на добросъседството.

Но и около 4 февруари, когато е датата на раждането на Георги Делчев в Кукуш. Ама неговото идване на бял свят не е толкова примамливо за високопарните слова. Защото делото на Гоце е някъде напред във времето, а то, именно то, може да бъде ползвано и за публицистика, и за заклинания, и за обещания, и за каквото се сетите. Другото е станалото после с годините, а и героичната му гибел! Сюжет откъдето да го погледнеш. И всички писаници са насочени към едно - да докажат, че Делчев няма нищо общо с България. Ама не че няма нищо общо, а че едва ли не я мрази и се бори с нея през всичките години на великата битка за отхвърляне на османството. Такива неща. Да не говорим за съпътстващите годишнината събития, като забрана за поклонение пред останките му в църквата „Свети Спас“, да кажем, които само увеличават напрежението от двете страни на границата. Правихме опити да го отбележим заедно, както се полага, които често завършваха срамно и обидно за общата ни памет за Гоце. Вместо да се радвам, за пореден път ми става тъжно и обидно. А не бива.

Има един запис на изказване на академик Драги Георгиев, онзи, който дълго време бе съпредседател на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония. Човекът е сериозен изследовател, може би заради научната му кариера бе избран да ръководи експертите от Скопие във въпросната комисия. Но след идването на власт на ВМРО-ДПМНЕ с премиер Християн Мицкоски стана неудобен, пък може би и се умори да държи балансирана и по-близка до историческата истина позиция. Но така или иначе думата му се цени. Та, професор Драги Георгиев казва, че според всички писмени документи от онова време, няма никакво съмнение, че Гоце Делчев се е чувствал българин. Но че това не пречи неговите думи да бъдат интерпретирани така, както е удобно на съвременната историография в Скопие.

Имам един сюжет за Гоце, който по-кратко или по-подробно съм разказвал на много места. Но никога не е излишно да бъде преповтарян отново и отново, защото е емблематичен по своята същност за отношението към Делчев и за злоупотребата с него. И още по-важно - за начина, по който истината или лъжата се ползват за пропагандни и политически цели. Ето за какво става дума.

В столицата на Северна Македония Скопие има два паметника на Гоце Делчев. Първият по време е издигнат на входа на днешния Градски парк, като за фон му служи фасадата на южната трибуна на стадиона, на който представителният отбор на републиката играе своите мачове. По времето на моите първи кореспондентски години там той се наричаше простичко Градски стадион. После, когато стана онова залитане по античните корени на днешните македонци и премиер бе Никола Груевски, бе наречен „Арена Филип II Македонски“. След подписването на Преспанския договор с Гърция и поетото задължение да се изчистят всички названия, свързани с елинистичната култура на южната съседка, стадионът бе именован на името на Тоше Проески. Така и не разбрах, макар че търсих, каква е връзката на певеца с популярната игра, но когато и символните личности са ти малко, защо пък да не сложиш името на трагично загиналия Тоше на най-голямото си спортно съоръжение. Като митологията за миналото ти е спорна, защото да не утвърждаваш новата си такава. А Тоше наистина има място в нея.

Та, отиваш на мач или влизаш на разходка в парка и задължително минаваш покрай гранитната статуя на Гоце. Важен факт - статуята е изработена от българския скулптор Любомир Далчев, член на голямата фамилия Далчеви и брат на великолепния поет Атанас. На постамента виждаш един Гоце, който върви нанякъде пеша, облечен по начин, който напомня облеклото на Дякона Левски от една от картините, посветени на него. Знам ли, може да е случайност, но може и авторът Далчев да се е повлиял от представата, създавана от българските творци за битието на Апостола. Има някаква вътрешна духовна връзка, която може много лесно да се обясни, ако се сравни делото на Левски с това на Делчев за освобождението на българския народ с една разлика от около тридесетина години. Гоце е роден през 1872 г., а в началото на следващата, през февруари Дяконът увисва на бесилото. Но делото на единия е естественото продължение на другия в по-ново време. Тридесет години по-късно.

Вторият монумент се намира на централния площад в Скопие, на входа към Стария мост над реката Вардар. Там войводата е качен на кон, пременен с дрехи алафранга, като с дясната си ръка сочи някъде напред. Откъдето да го погледнеш, вожд и половина, че и нещо отгоре. На десетина метра от него, от другата страна на входа към моста, има паметник на Даме Груев. Също на кон. За Даме не съм сигурен, но за Гоце съм напълно наясно, че той никога през живота си, ама наистина никога не е сядал на седло на животно. Не кон, не магаре, или муле, или катър - на нищо. Просто Гоце е имал язва и всяко подрусване му е причинявало болка. В обиколките си из Македония така е организирал маршрутите си, че винаги да има наблизо някоя от възрастните жени, известни по селата със своите лечителски умения. Впрочем, всички възможни фотоси на Даме Груев, които са запазени до днес и са известни, го показват като един пешеходец. Правил съм документален филм за това. И няма начин как да бъде другояче, след като цялото националноосвободително движение из горите на Македония е пешо. Има само една снимка на бял кон на легендарния костурски войвода Васил Чекеларов, ама казват, че животното е било част от реквизита на фотостудиото, където той се е снимал. Хей така, за историята. Но и Чекеларов в своя паметник в Скопие е представен като терорист и насилник.

Помня деня и пресконференцията, на която двата паметника - на Гоце и на Даме бяха представени. Местен колега ме изпревари и попита защо и двамата са на кон, след като е известно това, за което по-горе говорихме. Такава била европейската традиция, според която видните военачалници, монарси и държавници били нарочно качвани на седлото, защото получавали по този начин от енергията, силата и жизнеността на животното. Дали било вярно с истината, нямало значение. И така я подкараха, та до днес. Харесват си повече фалшификата, отколкото достоверния. Може би защото е направен от българин, въпреки добронамереността на Далчев с подаръка. И защото обслужва напълно идеята за „вековната“ македонска идентичност на днешните граждани на Република Северна Македония.

Хич и не се питайте защо е този двойствен избирателен подход и към монументалния ландшафт край Вардар. Поне да се бяха поучили от своите съграждани албанците. На входа на Старата чаршия те вдигнаха паметник на Георг Кастриоти Скендер бег. Монументът е точно копие, от една и съща матрица с тези в Тирана и в Прищина. Така се създава чувството за единство на нацията, независимо къде живеят нейните представители. Знаят си хората историята и са ? верни. Границите нямат значение, има какво да ги сплотява.

Не прозвучават празнично тези думи. И на мене не ми е приятно да ги изричам. Съжалявам, ако съм бил груб и извън патоса на деня. Много съм далече от езика на омразата и винаги съм се борил против него. Отношенията ни с най-близките ни съседи на Балканите заслужават друго. Нещата, които ни свързват са много повече от тези, които ни разделят.
Затова да не пипаме календара, нека 4 май си стои там, където му е мястото.