17 март – най-великият ден на клубния ни футбол

Изминаха 44 години! 44 години от най-големия ден на българския клубен футбол! Естествено този ден завинаги ще е белязан с марката ЦСКА!
17 март е денят, в който най-големият клуб на България получи прозвището Убиец на шампиони.  За трети път в историята си ЦСКА детронира футболния крал на Европа.
Малко са отборите, за които се носят легенди. Малко са и тези, които са успявали да наложат дългогодишна доминация на европейската сцена. Един от най-харизматичните е Ливърпул. Именно краят на 70 и началото на 80-те години превръщат „червените“ от „Анфийлд“ в световен гранд. И го правят един от най-популярните отбори и до ден днешен. От българска страна ЦСКА вече беше станал най-именитият клуб на България. Вече беше детронирал два европейски шампиона в лицето на Аякс и Нотингам. И все пак Ливърпул беше нещо извънземно в най-популярната игра в този период.

Историята не е само за 17 март, а и за начина, по който се стигна до него. Година и половина по-рано са двата епични дуела срещу Нотингам, спечелени с по 1:0 от ЦСКА. През въпросния сезон българските „червени“ отново стигнаха до четвъртфинал в турнира на европейските шампиони, наричан тогава КЕШ. И съперник беше отново Ливърпул. Англичаните доста лесно стигнаха до финалното каре с две победи – 5:1 и 1:0. Може би точно те са и една от причините да получат завинаги звучния шамар от ЦСКА.
Походът на армейците до полуфинала през 1982 година е най-силното представяне на български клуб въобще в Европа. Жребият определи още в първия кръг ЦСКА да срещне испанския първенец Реал Сосиедад. Баските бяха препълнени с национали, които две години по-късно стигнаха до финал на Евро'84. Победа с 1:0 в София и 0:0 в Сан Себастиян осигуриха два сблъсъка на ЦСКА срещу Гленторан. Североирландският футбол по това време беше доста по-мощен, отколкото през новия век. За двата мача на „червените“ не се говори много, но победата с 2:0 в София беше последвана от загуба с 0:2 в Белфаст. Стигна се до продължения, в които „червените“ вкараха заветния гол – 1:2.
Съдбата си знаеше работата. Отново изпрати ЦСКА на Острова, за да довърши това, което не направи 12 месеца по-късно. В 32-ата минута ирландецът Рони Уилън вкара гол за Ливърпул и трибуните на „Анфийлд“ още повече повярваха, че отборът им отново е тръгнал към трона. ЦСКА обаче издържа само с този допуснат гол и загуби с 0:1.
И вече сме на 17 март. Всякакви истории са разказвани за броя на феновете на националния стадион „Васил Левски“. Какви ли не животни са продавани за безценния билет? Все едно всяко „червено“ сърце вярваше, че този ден ще остане в историята като №1.
Началото на мача със сигурност не бе по вкуса на ЦСКА. Великият Георги Велинов, който съвсем наскоро ни напусна, спаси чисто положение. А в Ливърпул станаха още по-сигурни, че София няма как да е пречка пред феноменалния им отбор. В последния половин час футболистите на ЦСКА се хвърлиха като на бой последен. В 77-ата минута нанесоха първия удар. Брус Гробелаар не разчете центриране и Стойчо Младенов вкара с глава. Целият стадион се превърна в огромен факел от запалените вестници – единственият пироатрибут, който се позволяваше в комунистическо време. Мачът завърши и общият резултат бе равен – 1:1. Започнаха продълженията и ЦСКА вярваше, вярваше и пак вярваше! Стотната минута! Мигът, в който Стойчо Младенов написа със златни букви своето прозвище – Екзекутора на Ливърпул. Паднал на земята, легендарният нападател вкара втория гол във вратата на Гробелаар. В кадрите от телевизионното излъчване по националната телевизия дълго време големият коментатор Никола Колев-Мичмана не можеше да разбере кой именно е героят. И повтаряше: „Няма значение! ЦСКА води с 2:0!“
Мачът обаче не беше свършил. Дойде ред Велинов отново да показва, че е вратар не от европейска, а от световна класа. Тук е моментът да кажем, че това не е мачът на Стойчо Младенов и Георги Велинов. Затова преди продължението на разказа, нека изброим имената на всички останали герои – Красимир Безински, Динко Димитров, Методи Томанов, Георги Димитров, Георги Илиев, Цветан Йончев, Радослав Здравков, Пламен Марков, Спас Джевизов, Никола Велков и Ружди Керимов. И техните треньори – Аспарух Никодимов и Димитър Пенев. Всички те са записани със златни букви в историята на ЦСКА и българския футбол.

Минути след края на мача световните агенции вряха и кипяха – европейският шампион е детрониран. Великият Ливърпул загуби от балканския убиец на шампиони. Ерата на тогавашния голям отбор от „Анфийлд“ реално завърши две години по-късно, когато си върна трона. После чакаше чак до 2005 година, за да седне на него и веднага след това отново да се падне с ЦСКА. И да загуби с 0:1 у дома.
Когато епопеята на 17 март завърши, футболистите се прибраха в съблекалнята. Докато Стойчо Младенов беше под душа, настана паника. Съотборниците му започнаха да крещят към него да излезе. Сложил на бързо хавлия, Екзекутора на Ливърпул почти се сблъска с генерал Добри Джуров. „Честито, капитан Младенов!“, каза митичният военен министър. „Но аз не съм капитан“, отвърна Стойчо. „Вече сте!“ отсече генерал Джуров. Още същата вечер всички футболисти на ЦСКА, които бяха военизирани, получиха по още една звезда на пагона.
Чакаха мачове с Байерн. Още един велик ден за ЦСКА, в който отборът поведе с 3:0 и спечели после с 4:3. За съжаление не стигна.
„Ако бяхме отстранили Байерн, със сигурност щяхме да победим Астън Вила на финала – спомня си и до днес Паро Никодимов. - Британците ни бяха станали клиенти...“
Накрая Астън Вила победи Байерн с 1:0 и стана европейски шампион. А за ЦСКА остана прозвището Убиец на шампиони!