Японският жерав

В японската религия има “статута” на полубожество

Фрапиращ пример в това отношение е японският град Кавасаки

Птицата няма преки неприятели, които да влияят за намаляване на числеността ѝ.

От няколко десетилетия вече е в активно действие руско-японската конвенция за охрана на птиците. Основната ѝ задача е да закриля крилатите същества на източен Сибир и Далечния изток и да се обезпечава защита на прелетните птици извън пределите на Русия. Главните направления за изследване са: изучаване на съвременното състояние на птичите популации, миграциите на птиците, общи за двете страни, вирусологическо обследване на масовите видове морски птици. Провеждат се наблюдения върху орнитофауната на слабоизучените райони на Далечния изток, преброяват се зимуващите в Приморието хищни и морски крилати същества.

Плод на тази конвенция е и закрилата на японския жерав. Една изключително интересна птица, която някои наричат перлата на Азия. Има ли основания за такова гръмко прозвище? Доста високата птица е с прекрасна осанка. Главата ѝ е гордо, величествено вдигната. Яркочервената и “шапчица” и пепелявочерната шия красиво контрастират на общото снежнобяло оперение на птицата. А освен това е и изключително чистоплътна. Местните хора наричат и с други имена това същество- усурийски жерав, манджурски жерав.

Десетина века преди да стане известна науката, “перлата на Азия” е възпявана от поети, изобразявана е от художници в Страната на изгряващото слънце. А в японската религия има “статута” на полубожество.

Сега японският жерав е включен в червените книги на Международния съюз за охрана на природата и природните ресурси, на Русия и на Япония. И това е съвсем естествено, като се има предвид, че общият им брой в свободните и природни местообитания “без зоологическите градини” е около три- четири стотици.

В Русия гнездят 20-40 двойки. Обитават предимно ограничени територии в Приморието, Амурската област и Хабаровския край. Зимуват главно в Япония /от там е и официалното наименование на птицата/. Отделни екземпляри прелитат и до централните части на Корейския полуостров. Първите сведения за обитаването на тази птица в Русия, дава изтъкнатия биолог и пътешественик Пржевалски, на чието име е наречен един от дивите коне, които все още живеят на планетата. По време на дългите си и смели пътувания из Далечния изток той се наттъква на какви ли не изненади /приятни и не приятни/, една от които е японският жерав.

По принцип птицата няма преки неприятели, които да влияят за намаляване на числеността ѝ. Както може да се предположи, причините са цивилизаторски - деградация на местообитанията в следстие на човешката дейност, пожарите. Въобще факторът безпокойство в случая е основен подтисник на една по-бурна жизненост в поселението на японските жерави.

Виждали ли сте бели животни с розоро-червени очи?

Необикновеното оцветяване на животните

Най-често това се забелязва за добро или за лошо при топлокръвните животни /зайците, мишките, котките, птиците/.

Таралежи - албиноси се срещат изключително рядко

Виждали ли сте бели животни с розоро-червени очи? Те са интересно явление сред природата. Наричат ги албиноси. В нашия език тази дума е дошла от испанския, а там е произлязла от латинското албус, което означава бял.

За албиносите е характерно отсъствието на пигмент /оцветител/ на кожата. Това е своего рода болест. Най-често това се забелязва за добро или за лошо при топлокръвните животни /зайците, мишките, котките, птиците/. Рибите и земноводните значително по-рядко се отличават с такова качество. Обикновено албинизмът е пълен или частичен. При първия обикновено космите са напълно бели, а при втория се откриват само отделни неоцветени места.

Биолозите твърдят, че таралежи - албиноси се срещат изключително рядко. Но неотдавна в гората край германския град Гьотинген случайно е намерен такъв екземпляр. Естествено, таралежът веднага е настанен в местната зоологическа градина.

Научни данни за албинизъм сред рибите почти няма. Но преди известно време руски риболовци са хванали сом албинос. Дължината му била 34 см, теглото му 680 грама, възрастта му 2 години. Наистина това е особена рядкост сред света на рибите. Удивляващият сом се намира в Уляновския областен музей.

Друго отклонение или аберация, както се изразят учените, при оцветяването е т. н. меланизъм. Името му идва от гръцката дума мелас, означаваща черен. Животни - меланисти, т. е. с черна козина обикновено са лисиците и вълците. Много отдавна е забелязана необичайната чернота на животните. Например своите писания знаменития историк от 16 в. Павел Йовий твърди, че в московска област има “необикновено едри мечки и странно големи черни вълци”.

Съществуват и животни- храмисти. При тях преобладава ръждивият, жълто-червеният цвят. Такива са предимно някои вълци и порове. Тук могат да бъдат пречислени животните с пъстри или оригинални окраски. Ето една от разбулените тайни на животинския свят. А колко много са скритите в загадъчност!