Шок на цените даже и според НСИ

Веригата на доставки до крайния потребител се характеризира с твърде големи надценки

Интересен феномен се наблюдава в поведението на потребителите

Публикуваната наскоро от Националния статистически институт експресна оценка за индексите на потребителските цени през април 2026 г. е източник на сериозни притеснения. Само за месец цените се повишават с 2%, колкото е годишната цел за инфлацията в еврозоната, а на годишна база - вече със 7.1%. За да се разберат истинските причини за това развитие, е необходимо да се разгледа взаимодействието между външни шокове, вътрешни макроикономически политики, пазарни несъвършенства и потенциални статистически аномалии.

Първият елемент в настоящата картина се отнася до качеството на статистическите данни. Предвид глобалната конюнктура е логично най-голямото нарастване на цените да се регистрира при транспортните услуги,. Подобна динамика обаче се отчита и при стоки като облекло и обувки. От икономическа гледна точка това е трудно обяснимо, тъй като при тази група стоки относителният дял на транспортните разходи в крайната цена е сравнително малък и не може да генерира толкова стръмен ценови скок в рамките на един месец.

Най-вероятното обяснение е свързано с вътрешните процедури по актуализиране на данните. Налице са индикации, че отчитането на цените при определени артикули не се е случвало ритмично във времето, а наведнъж. Подобен подход изкривява месечната картина на инфлацията и създава сериозни съмнения относно точността на измерването на общото ценово равнище. Шокът при цените на горивата, който е обективен и видим, на практика се използва като удобен повод, за да се разкрият и отчетат други, натрупани във времето данни за поскъпване. Предвид тази особеност може да се очаква, че и при други групи стоки и услуги ще се случи подобно коригиране на официалните данни по-нататък през годината.

Най-мощният външен фактор за текущото повишение на цените е кризата, ескалирала след нападението на Съединените щати и Израел срещу Иран, която предизвика мащабни сътресения на глобалните пазари на суровини. Последвалото блокиране на Ормузкия проток представлява сериозна пречка пред международните доставки на стратегически ресурси. Този маршрут е критичен за преноса на суров петрол, природен газ и редица други важни природни ресурси. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че военните действия доведоха до физическо разрушаване на ключова инфраструктура за добив, преработка и пренос в региона.

В резултат от намаленото предлагане, съчетано с високата премия за риск заради глобалната несигурност, цените на енергийните ресурси на международните пазари отбелязаха значителен растеж. Този първичен ценови шок се пренася чрез по-високите разходи за транспорт, логистика и дистрибуция, които влияят върху себестойността и съответно върху крайните цени на почти всички останали стоки и услуги в българската икономика.

Към този шок трябва да се добавят и по-дългосрочно действащите външни фактори, които поддържат по-висока базова инфлация, като един от тях са икономическите санкции срещу Русия, наложени вследствие на войната в Украйна. Те доведоха до трайно преструктуриране на веригите за доставки в Европа и премахнаха достъпа до традиционно по-евтини суровини.

С не по-малко значение за производствените разходи е ефектът от така наречения “зелен” преход. Общата рамка в Европейския съюз, която регулира този процес, се характеризира предимно със своето ограничаващо законодателство. Изискванията за покриване на нови екологични стандарти, въглеродните квоти и рестрикциите върху определени производствени процеси налагат на предприятията допълнителни разходи и даже ги принуждават да мигрират към региони с по-благоприятни условия. Разходите за съответствие се калкулират в крайните цени на произвежданите стоки, като създават постоянен инфлационен натиск от страната на предлагането.

Средата в България също генерира импулси, които подхранват инфлационните процеси. Един от тях е процесът по приемане на единната европейска валута. Повишаването на цените в България започна отчетливо при обявяването на положителните конвергентни доклади в средата на 2025 г. Търговците започнаха превантивно да повишават цените, като добавиха премия към разходите си по прехода и използваха ефекта на закръгляването далеч преди официалната дата. Процесът на ценова адаптация все още продължава и допринася за общия инфлационен фон.

Не по-маловажно значение има провежданата фискална политика. През последните години се поддържат нарастващи и структурно заложени бюджетни дефицити. Основен двигател е безпрецедентното нарастване на социалните разходи. Увеличенията на пенсиите, отпускането на повече инвалидни пенсии и лични асистенти, както и постоянно растящите разходи за здравеопазване създават огромна тежест върху държавния бюджет. Успоредно с това се провежда политика на агресивно повишаване на възнагражденията в бюджетния сектор. Капиталовите разходи също се увеличават макар и в по-малка степен. Немалка част от тези разходи са насочени към мащабни програми за въоръжаване, а не толкова към изграждане на производствена инфраструктура, която би повишила дългосрочния капацитет на икономиката.

Проблемът от гледна точка на инфлацията възниква от начина на финансиране на тези дефицити. Държавата разчита приоритетно на емисии на външен държавен дълг. Привличането на средства от външните пазари функционира като механизъм за внасяне на допълнителна, необезпечена със стоково покритие ликвидност в националната икономика. Тъй като тези средства се насочват най-вече към заплати в публичния сектор и към социални трансфери, те директно увеличават разполагаемите доходи на домакинствата. Тези групи потребители обикновено има висока склонност към потребление, което означава, че голяма част от средствата се насочват потребителски стоки и услуги, с което генерират инфлационен натиск от страната на търсенето. Натискът се подсилва от предоставените от банковата система рекордни обеми кредити както за жилищни нужди, така и за текущо потребление. Достъпното финансиране стимулира домакинствата да изтеглят бъдещото си потребление към настоящето. Това високо ниво на кредитна активност поддържа съвкупното търсене на нива, които надхвърлят капацитета на местната икономика да произвежда съответните блага и разширява дисбаланса между търсене и предлагане. Наблюдава се траен и обезпокоителен спад на производството на промишлени стоки.

Подобна е ситуацията и в аграрния сектор, където се отчита свиване на животновъдството и на част от растениевъдството. Икономическият растеж на страната става все по-зависим и се основава почти изцяло на сектора на услугите. Този структурен дефицит на местно производство означава, че повишеното вътрешно търсене, стимулирано от фискалната експанзия и кредитирането, трябва да се задоволява предимно чрез внос. Така високите международни цени и увеличените транспортни разходи внасят допълнителна инфлация в страната.

Картината се усложнява допълнително от спецификите на пазарната структура в България. Налице са ясно изразени олигополни, а в някои сегменти и монополни структури при определени пазари, което допринася за поддържането на по-високи цени на някои основни стоки в България, отколкото са средните равнища в целия Европейски съюз. Наличието на такива ценови диференциали при отворена икономика е явен признак за неефективност на местните пазари.

Местните производители системно са натискани от големите търговци относно изкупните цени, докато в същото време веригата на доставки до крайния потребител се характеризира с твърде големи надценки. Липсата на достатъчно ефективна конкуренция по цялата верига на доставки позволява на посредниците и търговците на дребно да абсорбират по-голямата част от добавената стойност и да пренасят всяко увеличение на разходите директно върху крайните цени, като същевременно задържат цените високи дори когато себестойността на международните пазари спада.

Интересен феномен се наблюдава от страна на поведението на потребителите, които като цяло не променят навиците си. Домакинствата не ограничават обемите на своите покупки и не се ориентират масово към стоки заместители от по-нисък ценови клас. Това поведение фактически показва фактическо психологическо приемане на постоянно нарастващите цени и по този начин не упражнява естествения пазарен натиск върху търговците да оптимизират своите маржове на печалба. Ниската ценова еластичност на потребителското търсене гарантира на предлагащите, че могат да продължат с възходящите корекции на цените без голям риск от сериозен спад в оборотите.

Прогнозирането на бъдещата инфлационна динамика в настоящия момент е трудно. Поради тежко разрушената инфраструктура дори при хипотетично бързо достигане на мирно споразумение между САЩ и Иран ще бъде необходимо значително технологично време за физическото възстановяване на доставките. Евентуален мир би успокоил пазарните очаквания, би намалил спекулативната премия за риск и логично би понижил цените на петрола и природния газ на световните борси. Въпреки това, поради щетите в региона, тези цени едва ли ще спаднат до предвоенните си нива в обозримо бъдеще. Цените на останалите стоки и услуги в България много трудно биха поели по пътя на трайно понижение. Местният пазар демонстрира трудност цените да поемат в посока надолу - веднъж увеличени, цените рядко се връщат до началните си позиции, дори когато факторите, предизвикали тяхното нарастване, отпаднат. Редки изключения от тази тенденция могат да бъдат някои частични корекции, дължащи се изцяло на традиционни сезонни фактори. Всички останали структурни фактори продължават да действат в посока на поддържане на по-високо общо ценово равнище в страната.

При тези обстоятелства възможностите за реакция не са големи. Наличието на видими мерки за консолидация в очаквания държавен бюджет за 2026 г. могат да повлияят успокояващо на очакванията за цените. От регулаторните органи не може да се очаква по-активна работа предвид факта, че са избрани от предходни мнозинства. Освен това ефективността на действията им до момента изглежда недостатъчна. Мнозинството от потребителите също не реагират с промяна на предпочитанията си.