Честванията по повод 50 години от основаването на Националния литературен музей започнаха с изложба

 През цялата 2026 г. предстоят няколко инициативи, посветени на юбилея на Националния литературен музей. Всички събития ще са под патронажа на президента на Република България Илияна Йотова. Първото събитие от тази поредица се състоя на 11 май 2026 г. и включваше откриване на представителна юбилейна изложба „Слово и памет“ в Галерия „Средец“ на Министерство на културата.

 Като се обърна към министър Евтим Милошев и към зам.-министър Пламен Славов, Атанас Капралов – директор на музея – очерта етапите на възникване на НЛМ и неговия принос за културното наследство: „Да припомня, че в старобългарски думата ЕЗИК значи и НАРОД! А кои други, ако не българските писатели играят ключова роля като езикотворци, оформяйки и развивайки българския книжовен език през различните епохи! Те са моторът на духовното и културно въздигане на страната. Нещо повече: писателят в България е не само творец, той почти винаги е обществена фигура, ангажирана със съдбата на своя народ, той е неподкупната съвест на нацията и не на последно място – посредник между българската и световната култура. Ето защо е повече от логично решението на Министерския съвет преди половин век за създаването на Национален музей на българската литература. С основна задача: да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществените и документалните паметници, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на нашата държава до наши дни и в бъдеще. Т.е. запазването на паметта за най-видните ни словотворци през вековете. Длъжен съм да отдам заслуженото за положената здрава основа при управлението на Михаил Райчев и продължението ù при Георги Свежин, Надежда Александрова, Йордан Каменов, Любка Крумова, Румяна Пашалийска, Катя Зографова… Обръщам се с признателност и благодарност към тях и към всеки един от служителите ни, оставили през годините сърцата си в къщите музеи „Петко и Пенчо Славейкови“, „Иван Вазов“, „Пейо Яворов“, „Елин Пелин“, „Христо Смирненски“, „Никола Вапцаров“, „Димитър Димов“, „Емилиян Станев“, в мемориалните кабинети „Стилиян Чилингиров“, „Иван Богданов“, „Владимир Башев“, в отдел „Фондове и литературно наследство, в чиято сбирка „Архив“ само документите са 420 000, организирани в над 9000 инвентарни единици.

Нашите къщи музеи са своеобразна „машина на времето“. С прекрачването на прага им посетителят се потапя в миналото и това се дължи на оригиналните интериори, които са запазили не само духовното наследство на българските класици, но и носят атмосферата на съответното време. Излишно е да дообяснявам смисъла на тази памет...“.

Последва слово на министър Евтим Милошев, който даде висока оценка на дейността на НЛМ. Той отбеляза, че това е ден, в който словото събира нас, българите, паметта ни обединява, а културата ни напомня кои сме. „Литературната ни памет не трябва да остава затворена единствено в архивите – тя трябва да бъде жива, видима и споделена“. По думите му именно така България може достойно да представя своята литература и култура пред света като част от европейското духовно наследство. 

От името на УниБИТ проф. д.ик.н. Стоян Денчев поднесе на Атанас Капралов Почетна грамота и Почетен знак.

От своя страна, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, връчи на Атанас Капралов поздравителен адрес, в който се казва: „Културната идентичност на всяка държава се крепи на  нейния език и литература.  Националният литературен музей е призван да събира, съхранява и популяризира литературното наследство. Похвални са многобройните инициативи, които Вие като директор провеждате по повод годишнини на български писатели. Всички музеи на наши изтъкнати поети и белетристи увеличиха своите колекции и станаха разпознаваеми на културната карта на България благодарение на Вашето умело ръководство!  Поздравявам Ви най-сърдечно и за откриването на Юбилейната изложба „Слово и памет“ в Министерство на културата, която ще обогати нашите познания за развитието на българския език, книгопечатането и литературното творчество през вековете; ще ни запознае със заветите на  класиците; ще видим техни съкровени предмети и уникални издания от архивния фонд на Музея. Благодарни сме, че вратите на Вашата институция са отворени за нас, за да имаме възможност да почерпим вдъхновение от силата на Словото, която е непреходна“.

На финала на вечерта думата беше предоставена на Соня Кирицова, която е основен организатор на честванията по повод 50 години Национален литературен музей. Тя отдаде дължимото на колегите си с думите: „Имам честта и удоволствието да ви представя тази изящна експозиция, която подготвихме с моя екип – с незаменимия художник на музея Ивелина Велинова, литературния историк Катя Зографова и Радослава Манова – литератор и художник, уредник на Славейковия музей. Благодаря на всички колеги от Националния литературен музей, благодаря на МК, което повярва в нашата идея и ни предостави галерия „Средец“ за начало на честванията на нашия музеен юбилей. „Словото е нашата най-истинска родина“ – тези думи на проф. Светлозар Игов се превърнаха в сърцето на идейната концепция, в която поставихме Словото и неговия създател и призван рицар – Писателят – на заслужен пиедестал, за да отдадем почит на поколенията български творци, съградили националната ни литература. Избрахме един по-различен концептуален подход, в който Словото – като родоначалие, съзидание, завет, откровение и вечност –  е свързващото звено между уникалните литературни реликви от съкровищницата на НЛМ. Това е изложба, в която няма самоцелно представени експонати. 
    В пет тематични раздела се проследяват различни литературно-исторически сюжетни линии чрез емблематични художествени творби, безценни ръкописи, лични вещи на писателите класици и непреходни послания на знакови имена от литературния пантеон на България. 

Първата тема „В началото бе словото“ поставя на преден план духовното пробуждане и делото на възрожденските ни дейци, които първи чрез силата на словото и вярата водят нашия народ към духовната свобода. „Рибният буквар“ на д-р Петър Берон, първата печатна книга на новобългарски език – Неделникът на Софроний Врачански, семейната икона на Вазовия род, Славейковата библия – първото пълно издание на Стар и нов завет на говорим български език, са сред знаковите експонати.  

Втората тема „Словото завет“ е заръката на предците към идните поколения –  да продължат святото им дело. То е свещеният дълг и към нас днес да пазим писателя и неговия талант. Тук са Яворов с последните му поправки върху антологията „Подир сенките на облаците“, тук са Гео Милев, Алеко Константинов – който губим точно на днешната дата, тук е Вечният Юноша на българската поезия Смирненски – с последното му желание – да пише, тук е Димчо Дебелянов с ръкописа на „На раздяла“ и последната му снимка от фронта, тук е Вапцаров със заветното стихотворение „История“ и последните записи на „Прощално“ и „Предсмъртно“. 

В темата „Пантеон на словото“ събираме обичта и преклонението на писателя пред родината, и обратната връзка – признателността и всенародната почит към неговата личност и талант. Тук е не само Вазов, макар че той е поставен като символичен център. Тук е цяла плеяда творци, на които дължим нашата днешната литературна България.

Темата „Словото – съкровение и споделеност“ е лирично отклонение към вдъхновението от най-свидното чувство – любовта. Акценти са сътрудничеството между  Пенчо Славейков и Мара Белчева, „Сказката за Бретан“ на „Вечната и святата“ Багряна, подаръците-реликви от Мина Тодорова за Яворов, ръкописът на драмата „В полите на Витоша“.

В последната тема „Словото незабрава“ напомняме, че мисията на НЛМ да пази стойностната литература независимо от конюктурните уклони е успешно изпълнявана през годините и че истинското слово и талантливото перо не могат да бъде изтрити от културната памет. В темата представяме Фани Попова-Мутафова, Яна Язова, Змей Горянин, Асен Христофоров, Борис Шивачев.  

В изложбата показваме и малка част и най-новото и голямо дарение на НЛМ – литературен кабинет Иван Симеонов, който предстои да отвори врати през настоящата година.

Със експозицията „Слово и памет“ отдаваме почит не само към имената от музейната съкровищница, но и към делото на колегите, събрали и опазили това внушително богатство. Благодарим ви, че сте тук днес!“.

В края на официалното откриване Атанас Капралов сподели и свое стихотворение – „Славата на поета“. За празничната атмосфера и доброто настроение на гостите в галерия „Средец“ се погрижиха Мария Русева (пиано) и Йосиф Йосифов (цигулка).