Чарлз II - „Веселият монарх“, който e безпардонен донжуан

Владетелят сменя бързо любовниците си, но ги обгрижва до живот

Съпругата му е бездетна, фаворитки му раждат дузина синове, но остава без наследник

Две години преди да я срещне, той бил спал за пръв път с жена, при това тайно

Катлийн Уинзор - авторката на всепризнатата библия на елитните жрици “Вечната Амбър”, не случайно праща главната си героиня да се вихри в Лондон от XVII-ти век и по-точно в годините на крал Чарлз II. Той е наричан от поданиците си “Веселият монарх”, защото след десетгодишното мрачно републиканско междуцарствие на Оливър Кромуел, успява бързо да върне радостта по улиците на английската столица, възражда науката, осигурява политическа стабилност, съживява старите културни традиции на Англия, отваря отново театрите и пръв допуска на сцената им актриси.

Освен това става радетел на свободната любов и здравия секс, малко или много превръща живота край Темза в безкраен празник. Точно това, което е било нужно на Америка и на Европа, за да загърбят с усмивка опустошителната Втора световна война, след чийто край излиза от печат “Вечната Амбър” и става световен бестселър. Нищо, че 14 щата в САЩ забраняват романа заради свободното поведение на Амбър и еротичните сцени - книгата и днес се преиздава постоянно и сигурно общият є тираж вече надхвърля поне милиард екземпляра, защото е заредена с оня оптимизъм, който е нужен за преодоляването на сполетяла човечеството голяма беда. Въобще импрегнирана е “Вечната Амбър” с жажда за живот, на която Чарлз II, волю - неволю, през близо четирите века след края на царуването му се е превърнал в неотразим паладин.

Според роялистите на Острова, на практика Чарлз става крал на 30 януари 1649 г., когато баща му Чарлз I Стюарт е обезглавен пред двореца “Уайтхол” заради вменяваната му държавна измяна. Парламентът обаче отказва да провъзгласи сина за монарх и така започва републиканският период на Англия начело с генералисимуса Оливър Кромуел, който става лорд-протектор на Британската общност. За разлика от английските депутати, тези на Шотландия обаче обявяват Чарлз за крал на страната си на 5 февруари 1649 г. в столицата Единбург, а на 1 януари 1651 г. той е коронясан в град Скоун. През септември същата година предвожданите от него шотландска войска, плюс английски роялисти, влизат в бой при град Уорчестър с добре обучената армия на републиканците начело с Кромуел, тя побеждава и Чарлз е принуден да напусне Острова.

През следващите девет години той намира убежище във Франция и в някогашната Република на Съединените провинции - пръснати по териториите на днешните Белгия и Нидерландия. Но когато през 1558 г. Оливър Кромуел умира и диктатурата-протекторат, управлявана от неговия син Ричард, пада, Чарлз е поканен от паникьосалия се парламент да се върне в родината си, за да я управлява като монарх. В унисон с отколешната лондонска традиция, на 23 април 1661 г. той е коронясан в Уестминстърското абатство за крал на Англия, Шотландия и Ирландия, а през 1679 г. премахва парламента и управлява като абсолютен суверен. Прави го чак до смъртта си на 6 февруари 1685 г. или след четвърт век на престола, през който е осигурил на поданиците си мир, радости и благополучие, нищо, че междувременно ги сполетява чума, а половин Лондон изгаря в небивал пожар.

Но говорехме си на тези страници за жените на английските крале и първата регистрирана от историците красавица - всепризната метреса на едва навършилия 18 години Чарлз, се казва Люси Уолтър. Запознават се през 1648 г. в Уелс, където Чарлз е принц, просто защото е престолонаследник, девойката обаче не била от някаква знатна фамилия, но външният є вид бил прелестен и синът на действащия крал си я харесал. По принцип се смята, че Луси е първата истинска любовница на синьокръвния младеж, но някои негови придворни са оставили за поколенията паметни записки, в които твърдят, че тя не първото обладано от него нежно създание.

Люси Уолтър

Ами две години преди да я срещне, той бил спал за пръв път с жена, при това тайно, което пък навежда някои историци на мисълта, че въпросната дама на име Мери Стафорд, е била или проститутка, или дащна придворна дама, накарана от крал Чарлз I да разкрие на момчето му тайните на съвкуплението. Що се отнася до Луси, то по-малкият брат на бъдещия крал - наследилият го след 1685 г. на трона Джеймс, - пише за нея в нещо като лексикон, че тя не била много образована, ама била изключително красива и остроумна - дарба, оценена от баткото.

Отговарящият за дневника пък на принца на Уелс списовател Джон Евелин веднъж пътувал с Люси в карета и я описва като много хубава, потайна и смела млада дама, но с доста лош вкус. През април 1649 г. тя ражда първото извънбрачно дете на Чарлз - син, когото кръщават Джеймс и през лятото двамата влюбени си спретват воаяж в Париж, където са настанени в луксозния замък “Сен Жермен ан Ле”. После продължават купона на приказния английски остров Джърси срещу бреговете на днешната френска област Бретан, но през есента ситуацията в Англия се влошава. републиканците на Оливър Кромуел арестуват крал Чарлз I, през януари 1649 г. го обезглавяват за държавна измяна, погват престолонаследника и той води любовницата и сина им при добри приятели в Хага.

След това още ненавършилият двайсет години мъж отива в Шотландия и както стана дума - там той е обявен за крал на страната. Но Чарлз още не се бил качил на кораба за родината на дедите си и Люси се хвърля в прегръдките на холандския граф Теобалд Таафе, като на бърза ръка му ражда дъщеричка и я нарича Мери. Младият крал на Шотландия научава за волния живот на възлюбената си в Нидерландия - след графа тя прекарва през леглото си поне половин дузина местни аристократ. И след като претърпява съкрушителното поражение в битката при Уорчестър, Чарлз бяга на континента, отива веднага при Люси и є казва, че връзката им е приключила.

Първоначално тя се опитва да убеди близкия до английския кралски двор епископ Джон Косин, че е спряла безразборните си похождения, че се е променила и моли духовника да се застъпи за нея пред височайшия є любовник, но безуспешно. И следващите четири години Люси ги прекарва в пътуване из континента, постоянно се забърква в секскандали, тъй като въобще не подбира партньорите си, причинявайки съответно много главоболия на английския двор в изгнание. В началото на юни 1656 г., докато е в Кьолн, приятели на владетеля отиват при нея, предлагат є годишна пенсия от 400 паунда, при условие, че се върне в Англия с децата си.

Люси приема и отплава за Острова и когато се завръща в Лондон, тя е настанена в хубава къща, но шпионите на лорд-протектора Кромуел я надушват, арестувана е и хвърлена зад решетките. Месец по-късно Люси е освободена, но веднага е натирена в Холандия и след като пристига там се отправя за Брюксел, където възобновява екстравагантния си начин на живот в перманентен разгул. Междувременно се опитва да използва сина си Джеймс, за да рекетира Чарлз преди всичко за пари, като изглежда успява, защото момчето е предадено на кралски настойник, който да го възпитава. И вероятно сдобила се с голяма сума пари, Луси се отправя за Париж, където започва отново да се вихри в разврат и пиянтсво, през есента на 1658 г. обаче прихваща тежка венерическа болест, умира бързо и е погребана във френската столица.

Казано накратко - Люси Уолтър се оказва не само първата известна метреса на Чарлз II, но също така първият му, слава Богу, единствен за него голям проблем в рокля. Отсвирва я бързо, но докато е жива тя го преследва и за да не си разбие имиджа на владетел на Шотландия и в очакване да си върне отново трона на Англия и Ирландия, според летописците той е принуден да угажда на всичките є капризи. И може би за това той никога повече не се е влюбвал до уши в следващите си любовници, особено в ония прелестни нежни създания от близо десетте му години на богаташко изгнание в родината на неговата майка Анриет Мари - Франция. Ами редица историци твърдят, че това време на “знатен емигрант” е най-безгрижното за Чарлз II, още повече, че той става пръв приятел с “Краля - Слънце” - митичния френски суверен Луи XIV, който неотдавна също бе представен на тези страници като безпардонен прелъстител.

Значи съвсем закономерно си е това, което пишат някогашните английски и френски хроникьори, раздухали мълвата за безброй тръпки на младия англичанин из Хексагона. Но в архивите в Лондон и Париж са запазени имената само на две от тези хубавици, тъй като са му родили деца и първата от тях се казва Елизабет Килигрю. Тя е с десет години е по-голяма от Чарлз, омъжена е, знойна, пищна и когато се присъединява към английския роялистки двор в изгнание на кралица Анриет-Мари, синът на последната веднага започва да я ухажва. От любовта им се ражда дъщерята Шарлот Анриет Мари, а когато през 1660 г. Чарлз е провъзгласен за крал на Англия, той прави съпруга-рогоносец виконт и го праща да управлява Ирландия. Другата запомнена метреса на донжуана в изгнание е благородната дама Катрин Пег, която родена някъде през 1635 г., тоест по-млада е от похотливеца с пет години.

По време на гражданската война в Англия в края на петдесетте години на XVII-ти век семейството є било емигрирало във фламандския град Брюж и точно там все още девствената Катрин се запознава с бродещия из западната част на Европа Чарлз. Неотлъчно са заедно може би три години, като на втората от тях - 1657-ма, се ражда синът им Чарлз ФицЧарлз, а няма и дванадесет месеца по-късно - дъщерята Катрин ФицЧарлз. Веднъж надянал короната, възлюбеният намира съпруг на Пег, присъжда му благородническа титла и им дарява имение, в което да отглеждат неговите две деца и техните бъдещи отрочета.

Когато сяда на английския престол през 1561 г. вече трийсет и една годишният Чарлз II e ерген, който има четири деца, но няма наследник на короната, тъй като макар двете момчета и двете момичета да са признати от него, те са незаконно родени. И веднъж грабнал кралския жезъл, монархът започва усилено да си търси съпруга, която да е от неговия ранг и да му роди приети от всички наследници. Всъщност тя отдавна била осигурена - намерил му я бил още неговият татко Чарлз I, дъщеря била на бъдещия крал на Португалия - Жуау IV, радвала се е на безгрижно детство в Лисабон, а името є е Катерина дe Браганса.

Катерина де Бриганса

Добре възпитана и образована, още момиченце я пожелават за булка на синовете им редица европейски монарси, включително родителите на “Краля-Слънце” - Луи XIV. Но предварителен брачен договор успява да сключи единствено Чарлз I, който гледал на брака на Катерина със сина му като на полезен ход с цел сключването на военен съюз на Англия с Португалия, за да се противопоставят заедно на развихрилата се по морета и океани Испания. “Сватбарските преговори” с Лисабон се възобновяват след възкачването на Чарлз II на престола в Лондон, като истинският брачен договор е подписан на 23 юни 1661 г. въпреки ожесточената съпротива на Испания.

Според него Англия получава португарската колония Танджер в северна Африка, острови покрай Индия, търговски привилегии с Бразилия и два милиона португалски крони, докато Лисабон си осигурява военноморска подкрепа срещу Мадрид, както и свобода на избор на религия от католичката Катрин.
А тя пристига в красивия крайбрежен английски град Портсмут вечерта на 13 срещу 14 май 1662 г., но Чарлз я вижда за пръв път едва на 20 май. На следващия ден двамата се женят на две церемонии - католическа, отпразнувана тайно, последвана от англиканска в параклиса на Портсмут - “Домус Деи”. А на 30 септември 1662 г. кралското семейство влиза в Лондон, последвано от голяма процесия, която включва и португалска делегация, като воденото от шотландски и португалски гайдари шествие преминава по голям мост над Темза, специално проектиран за случая.

Кралицата-майка Анриет Мари ги очаква пред двореца, където ще живеят, за да ги благослови, после се отприщват тридневни всенародни веселби. Но не минава много време и става ясно, че Катерина де Бриганса е ялова, значи не може да има деца и да роди наследник на английската корона...

/Следва идната събота/