ЦСКА заблестя, когато трябва

Да заблести червената звезда! Десетилетия наред феновете на ЦСКА са я възпявали и продължават да я възпяват. По-старите са свикнали в България отборът им да е доминант без значение от опонента. За съжаление последните две десетилетия червената звезда избухваше и после бързо залязваше. Дори заспиваше зимен сън.

През този сезон „червените“ фенски сърца чакаха и чакаха голям мач. Като във време оно. И го дочакаха точно, когато трябва. И точно, срещу когото трябва. ЦСКА не просто победи Лудогорец с 2:1. Дори мачът да беше завършил 0:1, както вървеше почти до самия край, трудно можеше да се намери някой недоволен. Защото ЦСКА игра като в годините на своите най-истински легенди. Преса, положения, себераздаване, мачкане на съперника. В случая говорим за съперник, който години наред буквално тероризираше „червените“ с резултатите в директните мачове.

През зимата ръководството на ЦСКА не пожали средства, за да направи навреме отбор с две цели – да се завърне в евротурнирите и да подготви качествен тим за тях. Наред с огромните инвестиции на вече почти завършилия строеж на стадион „Българска армия“. Мачът в Разград не може да даде еднозначен отговор. В главите на феновете са все още загубата от Септември и разгромът в Разград за първенство. Съмненията, че футболистите не са достатъчно добри за марката ЦСКА умряха в полуфинала за купата. Някой ще каже, че Лудогорец не е силен като преди. Но друг ще му отвърне – същият тим победи с 3:0 преди месец. Няма точно мерило, за да покаже силата на един отбор или футболист.

Ако ЦСКА играеше като във вторник вечер, то едва ли щеше да е загубил и десет точки от началото на кампанията. Звездата на отбора изигра точно, когато трябва. Разбира се, двубоят не е завършил. Има реванш, а Лудогорец неведнъж е печелил в София. Изцяло самочувствието е на страната на ЦСКА. Колкото и да е абсурдно, за всички „червени“ вечното дерби в събота ще остане на заден план. Победа в този сблъсък винаги дава допълнителни сили и импулс, но титлата отдавна е безвъзвратно загубена. Дори скритата мисъл да се помага на Лудогорец със спъване на Левски вече най-вероятно е останала в някое ъгълче на армейския привърженик.

Победата в Разград е и за Христо Янев. Последните седмици и върху неговото бъдеще надвиснаха съмнения. И те ще виснат до края на сезона. Голям се става в големите мачове. Кампанията ще завърши само с дербита – кое от кое по-интересно. Янев ще има всички възможности на света, за да докаже, че е треньорът, който трябва да открие новата „Армия“. Бъдещето зависи и от него, и от футболистите му. Още докато играеше, Янев много добре знае колко тънка е линията между „червения“ голмайстор във вечните дерби и дразнещия прякор „джуджето“.

През 2016 година като съвсем млад треньор Христо спечели Купата на България, водейки третодивизионния ЦСКА само с българи. Сега командата му е интернационална. Още няма загуба в турнира. Извърви ли пътя до края, то той ще се узакони като треньор, който е заслужавал и заслужава доверието в ЦСКА.

Двубоят с Лудогорец изглежда като дежа вю. Първият сблъсък за купата на България през 2013-а започна с 1:0 на „зелените“ в Разград и завърши 2:1 за ЦСКА. Тогава „червените“ изстрадаха крайната победа с 0:1 в София. По тогавашния регламент беше достатъчно. Сега Янев и футболистите му трябва да демонстрират хладък ум и армейска дисциплина в реванша. Качества за това очевидно имат. Доказателство – тоталният погром над Лудогорец.