Хенри VIII, който си направи църква заради една жена (Част 3)

Кралят дълго жалее най-обичаната си трета съпруга, после обезглавява петата

Владетелят се сдобива с мечтания син след години очакване, но той е с хилаво здраве

През последните си години суверенът тежал приблизително 180 кг, а бил висок 1,85 м.

За разлика от френските крале, английските са нямали фаворитки, но това въобще не означава, че те са обичали жените по-малко. Просто не са имали нуждата, необходимостта или смелостта да превръщат поредната си любовница в институция, която в определени моменти да бъде за тях нещо повече от съпруга, не само в леглото, но също така в кралския двор и управлението на държавата. Според историците на Острова, за английските крале техните метреси са били конкубинки, тоест наложници или жени, които живеят с владетеля като съпруги, но без сключен брак. И обратно на кралете Отсам Ламанша, английските много рядко се впускали в авантюри с омъжени жени, като са предпочитали незадомени девойки, а ако можело те да бъдат девствени - още по-добре. И раждали тези английски моми на поразия челяд на похотливците с корона, естествено докато те си падали по тях, а после се примирявали със съдбата си на отхвърлени любими, сменени от нови конкубинки.

В очите на потомците лейди Джейн Сиймор се извисява като божество, истинско подобие на ангел

Продължение от миналата събота...

Миналата събота разказът за жените и наложниците на великия английски крал Хенри VIII завърши с екзекуцията на 19 май 1536 г. на неговата втора съпруга Ана Болейн, осъдена на смърт за прелюбодеяние, кръвосмешателство и магьосничество. Два дни по-рано архиепископът на Кентърбъри – Томас Кранмър, който е принципал на основаната от владетеля и вече утвърждаваща се на Острова Англиканска църква,  обявява за невалиден брака на суверена с подготвяната да увисне на бесилото жена.

А след като това се случва, на следващия ден 20 май е отпразнуван тайно, но в подобаващ дворцов разкош, годежът на Хенри VIII с вече завладялата сърцето му Джейн Сеймур, десет дни по-късно двамата вдигат и пищна сватба. През същата онази 1536-та година по настояване на суверена парламентът променя закона за престолонаследниците и обявява, че децата на младоженците ще бъдат първи в линията за наследяване на короната на Англия. И че лейди Мери от брака на краля с Катерина Арагонска, и лейди Елизабет – от този с Ана Болейн, нямат право на каквито и да било претенции към престола.  

Джейн Сеймур.

Естествено Хенри VIII продължава неистово да желае син и е безкрайно радостен, когато в началото на 1537 г. бременността на кралицата става известна в двора и подвизаващите се там гадатели и врачки предсказват раждането на момче. Някои историци твърдят, че въпросната бременност не е първата за Джейн Сеймур и че интимната й близост с монарха датира далеч преди обезглавяването на Ана Болейн. Дори според тези информации тя била бременна в петия месец още по време на сватбата си с Хенри, но изгубила детето след неочакван спонтанен аборт.

Както и да е – на 12 октомври 1537 г. това, което действащият английски крал желаел цял живот, най-накрая се случва – той има момче, наследник, бъдещият крал Едуард VI. Раждането обаче било тежко,  продължило два дни, знатният бебчо проплакал в петък, а във вторника на следващата седмица Джейн Сиймор се разболяла лошо. Все пак дори и болна, кралицата събира сили, за да присъства на кръщенето на детето си, но на 24 октомври или 12 дни след раждането, тя предала Богу дух. Според тогавашните доктори причината за смъртта й била следродилна треска, но съвременни изследователи смятат, че е умряла от ??белодробна емболия или от сепсис, тоест от „натравяне на кръвта“.

Младата аристократка Катрин Хауърд.

Погребана била в параклиса "Свети Георги" в замъка Уиндзор, като Хенри VIII веднага се разпореждил до нейния гроб да бъде оставено място и за неговия. Оправдал кралят това си желание с безмерната любов, която изпитвал към напусналата го жена, на която пък често казвал приживе, че иска да завърши земнтите си дни с нея. Благодарение на тези негови твърдения, записани грижливо от дворцовите хроникьори,  в очите на потомците лейди Джейн Сиймор се извисява като божество, истинско подобие на ангел, тихо убежище след разрушителна буря.

Кралицата била заподозряна в повече от една извънбрачна връзка, по-специално с двама други мъже

А обхванат от тъга, владетелят се затворил в покоите си и с дни не приемал никого, в резултат на тежката загуба го връхлетяла депресия, която според съвременниците влошила и без това неговите тежки здравословни проблеми.  През 1537 г. Хенри бил вече надхвърлил четиридесет и пет години - възраст, смятана навремето за доста напреднала - и благодарение на прекомерното хранене, съвсем обичайно за английската аристокрация, той започнал да затлъстява. В същото време болезнените рани по краката му най-вероятно поради подагра или диабет му пречели да ходи нормално и го измъчвали с кръвоизливи и инфекции. 

Катрин Пар успяла да осигури спокойни последни години на съпруга си.

Но въпреки тъгата и болежките, не след дълго Хенри XVIII решил да започне да търси следващата си съпруга и я намерил в лицето на издънката на стар аристократичен английски род – Анна  от Клевс. За нея се сетил неговият премиер-министър между 1532 и 1540 г. Томас Кромуел, може би и защото този управник бил силно обезпокоен от изглежда продължаващия династически проблем -  здравето на единствения наследник на короната принц Едуард не било никак добро, най-вероятно поради липсата на майчина кърма и грижа.

И Томас Кромуел се въодушевил от идеята да направи кралица за Анна от Кливс, която била сестра на протестантския херцог на Кливс, а на него пък се гледало като на важен съюзник в случай на католическа атака срещу Англия. След като видял ласкателния портрет на младата жена, нарисуван от маестрото на XVI-ти век Ханс Холбайн Младши, Хенри VIII решил да се ожени за нея и сватбата била отпразнувана на 6 януари 1540 г. Съюзът обаче продължил само до юли или иначе казано шест месеца. До скоростната разлъка се стигнало поради две причини - младата Анна била отгледана според немските традиции и значи била лишена от изтънчената култура, характерна за трите предишни кралски съпруга, като тя се оказала и много по-малко привлекателна, отколкото била на картината на Ханс Холбайн.

Освен това се появили и силни политически съображения за разтрогването на брака - херцогът на Клевс всъщност бил ангажиран в жесток спор с владетеля на силната тогава Свещена римска империя, тоест днешната Германия плюс  още няколко европейски страни,  а английският крал не искал да бъде замесен в разпрата. Кралицата Ана се съгласила с искането на Хенри VIII да анулира брака им и дори заявила пред нарочно свикан трибунал, че той въобще не бил „изконсумиран“ и тя можела да си ходи вкъщи без угризения на съвестта.  Като награда Анна получила странната благородническа титла „Възлюбена сестра на краля“, но също така щедър годишен доход, плюс няколко имения, включително изящния замъка „Хевър“, който преди това принадлежал на семейството на Ана Болейн. Казват, че Анна от Клевс била живяла доста щастливо и волно чак до 1557 г., когато предала Богу дух. 

За съжаление заради активната си роля в шашавата афера със сбърканата венчавка премиер-министърът Томас Кромуел загубил благоволението на владетеля и бил осъден на смърт с мотив:  държавна измяна. Екзекутиран бил на 28 юли 1540 г., като точно в този ден Хенри VIII  се оженил за отдавна харесваната от него млада аристократка Катрин Хауърд - бивша придворна дама на Ана от Кливс, първа братовчедка на Ана Болейн и потомка на благородния род Хауърд.  На сватбата Катрин била току-що навършила седемнадесет години и ако се вярва на дворцовите хроникьори - тя въобще не била девствена, както искал кралят и за каквато най-вероятно са я били обявили пред него шпионките му сред придворните дами. Вероятно поради тази причина бракът не продължил дълго, още повече, че кралицата била заподозряна в повече от една извънбрачна връзка, по-специално с двама други мъже.

Единият от тях твърдял, че бил законен съпруг на Катрин Хауърд и те били минали тайно под венчило, докато другият, известен от историческите хроники като Томас Кълпепър, бил един от любимите придворни шутове на краля. Томас Кранмър – архиепископът на Кентърбъри и примат на Англиканската църква, но не и неин глава, какъвто бил кралят, бил яростен противник на могъщата католическа фамилия Хауърд и „снесъл“ на владетеля  доказателства за държавно предателство на някои от най-изтъкнатите нейни представители.

Последвали разследвания, които доказали не само въпросното предателство, но също така безброй изневери на младата кралица освен с двамата й любовници – самохвалковци, също така и с други знатни похотливци. Стигнало се до процес, който се състоял между декември 1541 г. и февруари 1542 г., като на смърт били осъдени Катрин и двамата й доказани извънбрачни секс-партньори, докато други трима или четирима креватни палавници били хвърлени задълго в тъмница. Когато повели към бесилото още ненавършилата и 20 години кралица, тя била толкова изнемощяла вероятно от секс за последно с пазванти от тъмницата, че повелите я към края й двама палачи едва ли не трябвало да я носят на ръце...

Анна от Клевс била живяла доста щастливо и волно чак до 1557 г.

Не след дълго, през 1543 г., Хенри VIII се оженил за шестата си и последна съпруга, която се казвала пак Катрин – четвъртата негова законна половинка с това име – сякаш поличба, докато другите две са се казвали Ана. Фамилното й име било Пар, била изключително богата вдовица, но и жена със завидна за времето си култура и със силен волеви характер. И тя въобще не се поколебала да влезе веднага в конфликт с благоверния, но по религиозни причини – Катрин била върла протестантка, прегърнала идеите и обредите на новородената самостоятелна англиканска църква, докато Хенри VIII малко или много бил останал дълбоко в себе си католик, възпитаван като такъв от малък.  

Честите спорове между двамата съпрузи почти довели до раздяла, в религиозните среди се зашушукало дори за процес и за обвинения срещу кралицата във вече станалата някак традиционна за онова време държавна измяна. Но Слава Богу, архиепископът на Кентърбъри – Томас Кранмър, й подсказал, че аргументите й в пререканията с монарха били отишли твърде далеч. И видиш ли ти, един ден Катрин отишла при краля, за да му обясни, че ако спорела толкова оживено с него, то било само защото искала единствено да се убеди в неговите риторични умения.

Той сложил доволен ръце на раменете й, прегърнал я и се помирили веднъж завинаги, А тъй като спечелилата си отново височайшето благоволение съпруга вече не можела да дари краля с дете, то тя направила всичко възможно да го помири с първите му две дъщери – Мери и Елизабет. След ранната смърт на Едуард VI  втората от тях се качила на трона с името Елизабет I и останала в историята като една от най-великите кралици, наред с владетелите – мъже, управлявали някога Англия. Иначе Катрин Пар успяла да осигури спокойни последни години на съпруга си, който междувременно укрепил кралството, прикачвайки към него веднъж завинаги непокорния Уелс. 

През 1544 г., въпреки затлъстяването, влошаващите се подагра и диабет, както и сигурния скорбут поради нездравословно хранене - през последните си години суверенът тежал приблизително 180 кг, а бил висок 1,85 м,  - Хенри VIII участвал в обсадата на  френския град Булон, влизайки победоносно в него след повече от два месеца обсада. Това бил последният му успех на държавник, когото англичаните споменават и днес с възторг, особлено когато  си пожелават да имат „топки“ като неговите - значи да са силни, непоколебими и непримирими с враговете.

Последните години на този владетел, който си спретнал собствена църква, за да може да сключи брак с пожеланата жена, били белязани от неудържим физически крах. Имал кралят и остри психически пристъпи, като кулминицията им било обвинението в ерес и предателство, повдигнато срещу неговата съпруга №6 - Катрин Пар, която едва се спасила от арест, но го отнесъл брат й, който бил обезглавен. Малко след това – на 28 януари 1547 г., Хенри VIII склопил завинаги очи след няколко дни на агония и бил погребан в параклиса „Свети Георги“ в замъка Уиндзор до любимата си съпруга Джейн Сиймор. Така, както той пожелал според историците – до най-обичаната по думите му жена.