Хенри VIII, който си направи църква заради една жена (Част 2)

Къса с Ватикана заради Ана Болейн, обезглавява я, когато тя не му ражда син

Тя е доста по-млада от кака си, образована е във Франция, била е придворна дама на кралицата там

Цял живот го преследва страхът да не би да остане без мъжки наследник

Парламентът одобрява нормативните актове, които узаконяват разрива с Ватикана през пролетта на 1534 г., като най-важен сред тях е “Актът за върховенството”

За разлика от френските крале, английските са нямали фаворитки, но това въобще не означава, че те са обичали жените по-малко. Просто не са имали нуждата, необходимостта или смелостта да превръщат поредната си любовница в институция, която в определени моменти да бъде за тях нещо повече от съпруга, не само в леглото, но също така в кралския двор и управлението на държавата. Според историците на Острова, за английските крале техните метреси са били конкубинки, тоест наложници или жени, които живеят с владетеля като съпруги, но без сключен брак. И обратно на кралете Отсам Ламанша, английските много рядко се впускали в авантюри с омъжени жени, като са предпочитали незадомени девойки, а ако можело те да бъдат девствени - още по-добре. И раждали тези английски моми на поразия челяд на похотливците с корона, естествено докато те си падали по тях, а после се примирявали със съдбата си на отхвърлени любими, сменени от нови конкубинки.

Продължение от миналата събота:

Миналата събота парчето от нашата “серия” за наложниците на английските крале завърши със загърбването от Хенри VIII на великата европейска куртизанка от началото на XVI-ти век Мари Болейн и избора на нейната по-малка сестра - Ана Болейн за фаворитка. Тя е доста по-млада от кака си, образована е във Франция, била е придворна дама на кралицата там, а след като се завръща в Лондон, става част от обкръжението на английската владетелка, клюката разнася нейна връзка и дори таен брак с влиятелния граф на Нортъмбърланд - Хенри Пърси. Годината е 1526-та, съпругата на Хенри VIII - Катерина Арагонска, навлиза в менопаузата, здравето є се разклаща, а блянът на нейния благоверен да се сдобие с мъжки наследник от собствената половинка остава химера.

Къде подкокоросан от нагона, къде обсебен от измъчващото го цял живот желание да има син, на когото да остави короната, монархът не само вкарва в чаршафите си Ана Болейн, но изведнъж си втълпява, че точно тя ще го дари с мъжка рожба. Ама за да се възкачи този евентуален наследник един ден на престола на Англия, той трябва да бъзе законно роден или иначе казано Хенри VIII и Ана Болейн трябва да са минали под венчило. За да се случи това обаче, кралица Катерина трябва да я няма и съпругът є започва да крои планове как да я разкара.

Ана Болейн

И не му трябва много време, за да “претопли” онова обвинение срещу кралицата, което преди четири десетилетия самият той е отхвърлил само и само за да се ожени за нея. Става дума за първото задомяване на Катерина Арагонска за неговия по-голям брат Артур и някогашен престолонаследник, който умира броени дни след сватбата и според многократните клетви на булката бракът им бил останал “неизконсумиран”. Значи не се били сношавали и тя си била все така девствена, но навремето мнозина придворни и религиозни водачи не вярват на подобно твърдение, което на практика прави възможен брака на Катерина с брата на починалия.

Въпреки одумките Хенри VIII се жени за испанската принцеса и негова снаха, а почти двайсет години по-късно той възлага “претоплянето на манджата” на лорд-канцлера, тоест на премиер-министъра кардинал Томас Уолси и на наместника на папата в Англия - архиепископа на Кентърбъри Уйлям Уорхам, още повече, че в младостта си те са били против брака на принца си с испанската принцеса.

Двамата започват поверително разследване на валидността на минаването под венчило на Катерина с Хенри, но след като почти двайсет години никой не е подхващал темата, казусът се оказва труден за оспорване на правно ниво. И тогава без да информира Уолси и Уорхам, Хенри се обръща директно към Светия престол, като изпраща личния си секретар Уилям Найт в Рим. Той трябва да убеди папа Климент VII, че даденото преди време от предшественика му Юлий II разрешение за женитба на Катерина с Хенри е било получено с измама и следователно е невалидно.

Освен анулирането на предишния брак, Хенри VIII изисква от папа Климент VII да обнародва специален документ, който би му позволил да се ожени за Ана Болейн. Без да иска или нарочно, папата не подкрепя анулирането на брака на Катерина с Хенри, но дава желаното от краля разрешение да се ожени за Ана, смятайки, че тази “отстъпка” няма да бъде от полза, докато английският владетел остава все така женен за испанката. Хенри VIII обаче усеща, че главата на римокатолическата църква го будалка и поставя ултиматум на Ватикана папската була -документът на Юлий II, който дава “карт бланш” на бракосъчетанието му с Катерина - да бъде анулиран.

Катерина Арагонска

Интересите на католическа Испания и на Свещената римска империя, чиито предводител Карл V e племенник на Катерина Арагонска, не допускат подобен акт и тогава се развихря тайната дипломация. В Рим като най-обикновен прелат е изпратен лично кардинал Уолси, който обявява пред Светия престол желанието на суверена си, като за кратко успява да спечели като съюзник посланика на Свещената римска империя. И папа Климент VII се съгласява да разгледат заедно случая, като дори вземат тайно решение - папската була, разрешаваща брака на Хенри с Катерина, да бъде обявена за невалидна.

Отприщилият се процес по анулирането обаче е блокиран от намесата на шпионите на испанската корона, а самата кралица Катерина се обръща за подкрепа към своя племенник Карл V. Влиянието на императора върху Светия престол принуждава Климент VII да не анулира документа на Юлий II, въпреки факта, че “де факто” той вече се е бил съгласил да го стори. Хенри VIII не приема отхвърлянето на молбите му от папата, обявява на всеослушание, че Ватикана повече не означава нищо за Англия, жени се за Ана Болейн, а Климент VII го отлъчва от църквата. Катерина е принудена да напусне кралския двор, губи титлата “кралица” и всички започват да я наричана както след смъртта на първия є съпруг Артур - “принцесата - вдовица на Уелс”.

В резултат на мощната интрига пък се ражда Англиканската църква, като Хенри VIII се самообявява за неин върховен духовен водач, като в същото време зачерква влиянието на Рим върху династичните дела на английската корона. Парламентът одобрява нормативните актове, които узаконяват разрива с Ватикана през пролетта на 1534 г., като най-важен сред тях е “Актът за върховенството”, който постановява, че кралят е «... единственият върховен глава на англиканската църква», а Законът за предателствата от 1534 г. приравнява отказа да се признае кралят за неин водач с държавна измяна, наказуема със смърт.

Джейн Сиймур

Одобрените нормативни актове освен това отказват каквото и да било финансиране на Светия престол в Рим, а цялата структура на английската католическа църква е подложена на свирепа атака. Така например през 1536 г. парламентът одобрява закон, който експроприира притежанията на манастирите - акт, донесъл огромни суми пари в английската държавна хазна. Законът за наследството от 1534 г. пък “премества” династичната линия от дъщерята на Катрин и Хенри - Мери, към потомците на Ана Болейн. Всички възрастни жители на кралството са задължени да приемат разпоредбите на тези закони и всеки, който откаже да го направи, е изправен пред сигурната опасност да бъде обвинен в държавна измяна и обезглавен.

Набързо е разрешено и едно чиста проба теологично противоречие - макар и да е скъсал с католическата църква, Хенри VIII е останал “католически крал”, но лека-полека той поема в “протестанска посока”. Историците-теолози приписват заслугата за промяната на назначения вече от него, а не от Ватикана, нов архиепископ на Кентърбъри - Томас Кранмър, но за преобладаващата част от учените глави т. нар. генрициански англиканизъм е политически разрив, а не доктринална реформа, той е по-скоро политически акт, а не религиозен.

По простата причина, че Хенри VIII скъсва с папата и с Римокатолическата църква, не защото иска да промени фундаментално християнската вяра, а за да получи развод с Катерина Арагонска и да консолидира властта си. Като неговата англиканска църква не копира напълно протестантството на Мартин Лутер, тъй като Хенри VIII не е съгласен с всички лутерански идеи, както и с всички лутерански ритуали. Ето защо според мнозинството познавачи на темата Англиканската религиозна доктрина и съответните обреди смесват, при това доста успешно, католически и лутерански елементи, защищавайки върховенството на цивилната, кралската власт.

Да, тази наистина епохална промяна на религиозното настояще и бъдеще на Англия е заради тръпката към една жена и по-специално заради разпалените покрай нея амбиции на краля да не се покори на какъвто и да било диктат, когато той противоречи на неговите лични щения и управленчески амбиции. Именно те - последните две, ще станат причина за отсвирването и жестоката разправа с Ана Болейн, за която Хенри VIII се жени през януари 1533 г. на пищна церемония и булката веднага е коронясана за кралица. В края на същата година тя ражда дъщеря, кръстена Елизабет, а както стана дума, първата щерка на монарха от Катерина Арагонска - принцеса Мери, е обявена за нелегитимна и за нов наследник на трона до раждането на мъжко отроче е посочено току що пръкналата се бебка.

Но идилията на младоженците е кратка, тъй като някъде през 1536 г. Анна започва да губи благоволението на Хенри, не само заради раздразнителния си характер, който е отчуждил от нея дори най-близките є придворни, но преди всичко защото тя не е успяла да му роди син, както той се е надявал. Наистина Ана Болейн прави всичко възможно това да се случи, след раждането на принцеса Елизабет тя забременява още няколко пъти, но всички тези бременности завършват със спонтанни аборти или мъртви раждания. Хроникьорите на времето са записали например как на 29 януари 1536 г. тя преживява спонтанен аборт на момченце и след тази дата докторите я обявяват за неспособна да забременее отново, както и да роди наследник.

Междувременно изглежда умореният от кралицата си Хенри VIII започва да се заглежда упорито в присъстващата в двора му благородничка Джейн Сиймор, която е придворна дама на Ана Болейн. Както пишат в спомените си някои близки до краля управници, Джейн е много по-малко очарователна от законната съпруга, която по онова време вече е била на двадесет и осем години - напреднала възраст по тогавашните стандарти. Но определено Джейн притежавала по-мек характер и изглеждала в очите на съвременниците си като жена със здрав разум, освен това произхождала не само от доста по-благородническо семейство от това на Ана, но и много по-голямо.

Като този, последният факт, изглежда навежда Хенри VIII на мисълта, че Джейн е много по-плодовита от благоверната му и той не се колебае да скъса с нея и да я замени с новата изгора, както в леглото, така и в трона до неговия, оня по-малкия. За елиминирането на Ана Болейн владетелят обаче избира метод, който избягва международните скандали - спретнат е процес за държавна измяна и магьосничество, който завършва с произнасянето на смъртна присъда за кралицата. Както твърдят историците, “архитектът” на тази брилянтна операция на оклеветяване и вменяване на водещи до бесило куп вини бил “премиерът” на Хенри VIII - Томас Кромуел.

Ами Ана е нарочена, че била използвала магьосничество, за да подтикне Хенри да се ожени за нея, че го обиждала непрекъснато пред придворните му, че заговорничила да го убие, че била стигнала до кръвосмешение, съвкупявайки се с нейния собствен брат Джордж Болейн, че кръшкала с много любовници, включително с придворния музикант от фламандски произход на име Марк Смитън, плюс красавците на английския кралски двор Хенри Норис, Франсис Уестън и Уилям Бреретън. За капак по време на процеса свидетели заявяват под клетва, че оказалата се изведнъж изключително палава кралица била доверила на различни придворни дами и благородници, че кралят всъщност бил импотентен, давайки ясно да се разбере, че малката Елизабет не е негова дъщеря.

Естествено съдът, председателстван по ирония на съдбата от чичото на Ана - Томас Хауърд и включващ нейния бивш ухажор и може би таен съпруг - Хенри Пърси, след изредените многобройни “престъпления”, признава кралицата за виновна и тя е осъдена на смърт, заедно с брат є Джордж и четирима нейни предполагаеми любовници.

Екзекуцията на всички е извършена на 19 май 1536 г., а два дни по-рано архиепископът на Кентърбъри Томас Кранмър обявява брака на Ана Болейн с Хенри XIII за невалиден./Краят следващата събота/