Хенри VIII, който си направи църква заради една жена

Цял живот го преследва страхът да не би да остане без мъжки наследник

Владетелят се жени шест пъти, наложниците му са безброй

Значи желаел е да се влюби като тийнейджър, безпаметно и сладко, а не да си ляга с жена, която просто трябва да му осигури наследник

Ватикана го окичва с титлата “Върховен пазител на вярата”, задето се опълчва на отцепниците-протестанти на Мартин Лутер

За разлика от френските крале, английските са нямали фаворитки, но това въобще не означава, че те са обичали жените по-малко. Просто не са имали нуждата, необходимостта или смелостта да превръщат поредната си любовница в институция, която в определени моменти да бъде за тях нещо повече от съпруга, не само в леглото, но също така в кралския двор и управлението на държавата.

Според историците на Острова, за английските крале техните метреси са били конкубинки, тоест наложници или жени, които живеят с владетеля като съпруги, но без сключен брак. И обратно на кралете Отсам Ламанша, английските много рядко се впускали в авантюри с омъжени жени, като са предпочитали незадомени девойки, а ако можело те да бъдат девствени - още по-добре. И раждали тези английски моми на поразия челяд на похотливците с корона, естествено докато те си падали по тях, а после се примирявали със съдбата си на отхвърлени любими, сменени от нови конкубинки.

Мари Болейн

Прехвърляйки набързо всичко онова, което е писано за краля на Англия между 1509 и 1547 г. Хенри VIII, човек остава с убуждението, че той е фустогонец №1 в ония години както на Острова, така и в цяла Европа. Само жените, с които е минал съвсем официално под венчило, тоест били са сто процента законни, са шест на брой. Наложниците му пък са десетина, сред които четири са се ползвали с привилегиите на фаворитките на френските монарси, значи почитани са били като кралици, а никой не може да каже колко са преминалите през леглото му мимолетни метреси.

Малко или много тези неща са известни, томове са изписани за тях, да не говорим за оная пикантно-политическа подробност, че за да може да се ожени за поредната си любовница, Хенри VIII загърбва Католическата църква и предводителя ѝ - папата. Ами създава си собствената Англиканска църква, на която става началник, нищо, че няколко години преди това Ватикана го окичва с титлата “Върховен пазител на вярата”, задето се опълчва на отцепниците-протестанти на Мартин Лутер.

Не е, определено не е нагонът моторът на едва ли не патологичните сексуални напъни на великия английски крал, нито пък някаква негова свръх вирилност е направлявала набезите му по нежния пол, не е бил той и царстващ бройкаджия с девиз: “Колкото повече в чаршафите, толкова по-добре!” Внимателният преглед на всяка една от връзките му и съответно на нейния край, навежда на мисълта, че през целия си живот Хенри VIII е бил обсебен изцяло от две желания.

Ан Стафорд

Първото е било да върне позагубеното величие на английската корона чрез външни и вътрешни съюзи, които през средновековието често са били осигурявани с бракове. А второто - да си осигури законен наследник и приемник на трона, който да утвърди вдигнатата на крака от бащат му голяма държава. И преследвайки тези цели кралят-многоженец понякога се превръща даже в комичен герой, но по-често е трагичен. Защото дори законната съпруга, заради която той преобръща наопаки едновремешния свят, му изневерява и той я екзекутира.

Но между редовете на хилядите страници, посветени на тръпките на английския владетел-многоженец, се чете и нещо друго - като че ли той винаги е търсил истинската любов. Значи желаел е да се влюби като тийнейджър, безпаметно и сладко, а не да си ляга с жена, която просто трябва да му осигури наследник. И според хроникьорите, през целия си живот Хенри VIII един единствен път се обяснява в любов. За съжаления нейният обект умира при раждане, но кралят изрично нарежда, когато той напусне този свят, да бъде погребан до тази жена, за да спят заедно вечния си сън.

Когато е на 10 години, през март 1502 г., Хенри присъства на сватбата на по-големия си брат - петнадесет годишня престолонаследник Артур с шестнайсетгодишната испанска принцеса Катерина Арагонска. Но само двайсет дни по-късно Артур умира от жестока инфекция, а бащата на покойника - крал Хенри VII иска да запази договорения чрез брака военен съюз между Англия и Испания срещу Франция. И таткото на починалия принц предлага на свата си Фердинанд II младата вдовица да сe омъжи за очерталия се нов престолонаследник - Хенри.

Катрин Арагонска

Но по силата на предишния ѝ брак Катрин Арагонска е смятана от Църквата направо за сестра на бъдещия крал, а католицизмът изрично забранява бракосъчетание между членовете на едно и също семейство. Историята се превръща в сложен правен казус и пред краля Хенри VII се очертават само две възможности за неговото решаване. Първата е да се докаже, че бракът на Артур и Катерина не е бил изконсумиран, но това означава цялата ѝ огромна зестра да бъде върната обратно на Испания. Другата възможност е да се поиска разрешение от папата за брак на Катерина с Хенри Младши, но там се появява непреодолим възрастов проблем - той е десетгодишен и може да премине под венчило, когато навърши пълнолетие, тоест да стане според тогавашните закони на 14 години.

В същото време, за да не върне зестрата, Англия е склонна да признае, че бракът на Катерина с Артур е изконсумиран, ама испанската страна се доверява на придворната ѝ дама, която твърди, че през двайсетината дни, когато са били заедно, младоженикът не бил докосвал булката. В края на краищата двамата бащи се споразумяват да бъде поискано папско разрешение за сватба на Хенри с Катерина, то е дадено, но бракосъчетанието може да стане чак след 4 години поради младостта на бъдещия жених, за капак умира и майката на вдовицата и нещата се запичат. А някъде през 1505 г. или три години по-късно, Хенри VII загубва интерес от стратегическия съюз с Испания, отношенията му с Фердинанд II се влошават и той се замисля дали да не натири Катерина обратно вкъщи. Да, ама сватът предприема хитър ход, който позволява на живеещата вече уединено в Англия негова дъщеря да остане за неопределено време в Лондон - назначава я за негов извънреден и пълномощен посланик.

След смъртта на баща му през април 1509 г. от туберкулоза, престолонаследникът се възкачва на трона с името Хенри VIII. Новият суверен веднага се заема да укрепи кралството, като намалява властта на високопоставените аристократи, залагайки така на подкрепата на дребното провинциално благородство и на земевладелците, които, въпреки че не принадлежат към феодалния елит, са носители на прерогативи и привилегии, типични за аристократите. Дори на бърза глава осемнадесетгодишният крал обезглавява двама министри на баща си, които са обвинени в подкупи и в злоупотреба с дадената им власт.

Два месеца по-късно - през юни, под натиска на Испания, желаеща все така съюз с Англия, който според Хенри VIII може да утвърди кралството му като важен играч на европейската сцена, той се жени за Катерина. Работата става бързо, тъй като момата отдавна е негова годеница поради предишните сватбарски ангажименти на бащите на двамата. Но Папа Юлий II и архиепископът на Кентърбъри Уилям Уорхам, който е наместник на Ватикана на Острова, изведнъж започват да се съмняват във валидността на брака им. Няма значение, че той е одобрен със споменатото папско разрешение, от друга страна го правят възможен и клетвите на Катерина, че бракът ѝ с принц Артур не е бил “изконсумиран”, иначе казано тя все още си била девствена, макар и на 24 години.

И ядосан от църковните увъртания, въпреки католическата си вяра, Хенри VIII не само принуждава високопоставен прелат да го венчае с Катерина, но и организира пищна коронация и на двамата в Уестминстърското абатство. За беда обаче, още в началото на следващата 1510 г. започват проблемите с така желаното от краля осигуряване на наследство на короната - първата бременност на кралица Катерина приключва с мъртво дете. След мъката, причинена от загубата на първото им детенце, двойката се зарадва неимоверно на втората си рожба - родения на 1 януари 1511 г. син, кръстен на баща си Хенри. Щастливият татко спретва тържества в цялата страна, а в Лондон организира зрелищни рицарски турнири, но за нещастие момченцето оцелява само два месеца. И обсебен от страх, че съпругата му няма да му роди читав наследник, защото според краля тя е прокълната от църквата, той започва да се оглежда за по-трайна връзка с хубави, млади и здрави жени.

Нямал е никакви проблеми да ги намери, не само защото е притежавал най-мощния афродизиак - властта, но и защото според съвременниците му той е бил изключително привлекателен мъж, висок към 185 сантиметра, русоляв и атлетичен, наричали са го дори “най-красивия принц на християнството”. Бил е също така весел, кавалер, притежавал е обширна хуманистична култура, освен родния си език владеел добре латински, испански и френски, надарен бил и със забележителен музикален талант. Имал е също така неподправен интерес към теологията поради солидното религиозно образование, което получава в детството, когато като втори кралски син е бил предопределен за църковна кариера.

Въобще поне през първите петнайсетина години с короната Хенри VIII е бил далеч от последващия негов образ на тираничен, затлъстял и безмилостен крал, предаден на потомството от иначе талантливи художници и писатели. Естествено в първия си - “младежкия вариант”, той е бил непрекъснато заобиколен от готови на всичко красавици, а особено след поредния си спонтанен аборт, случил се година след кончината на бебето Хенри, кралицата си затваря очите, когато вижда някоя от тях да напуска сутрин боса и разголена апартамента на благоверния. Катерина обаче започва да се тревожи когато по-задълго покрай краля се задържа хубавата сестра на херцога на Бъкингам Едуард Стафорд - Ан и малко ядосана, тя разгласява извънбрачната връзка на съпруга си чрез придворните дами.

Гръмва скандал, а тъй като сексапилната дама била омъжена за състоятелен благородник, той я изпраща на часа в манастир, откъдето тя бяга често в обятията на коронования си възлюбен, чак докато му омръзне. За съжаление на Катерина ѝ се случва още един спонтанен аборт през 1514 г., а през февруари 1516 г. тя ражда дъщерята Мери - първото дете на кралската двойка, което оцелява и което в известна степен укрепва вече седемгодишния брак.

Но получилата се идилия продължава само до прелъстяването от краля през същата година на известната в цяла Англия с хубостта си Елизабет Блаунт, която е от благородническо семейство и още момиче става прислужница на кралица Катерина. И когато пъпката разцъфтява в прекрасно цвете, Хенри VIII не се колебае да го гушне, като го полива на приливи и отливи осем години. Тоест тази му тръпка е изключително дълготрайна в сравнение с другите негови приключения до оня момент, като Ан е първата наложница, която се превръща във фаворитка от “френски тертип” - значи почитана е като законната съпруга. За нещастие Катерина Арагонска ражда в края на 1518 г. мъртво момиченце, а шест месеца по-късно Елизабет дарява краля със син, кръстен Хенри Фрицрой/казват, че второто име означавало “кралски син” - бел. кор./, владетелят е безкрайно щастлив, признава официално отрочето и го прави херцог.

Но точно тогава на хоризонта се появява изкусителната Мери Болейн, Хенри VIII се влюбва в нея и напъжда Елизабет от двора, пращайки я все пак в разкошно имение, където да възпитава сина им. А на новата кралска любов вече ѝ се носела из половин Европа славата на умопомрачителна куртизанка, която преди да се озове в Лондон, доста време е била метреса на френския крал Франсоа I и вероятно този факт също е разпалил страстта на владетеля на Англия.

А Мери се озовава във Франция като компаньонка на прицеса Мери Тюдор - сестрата на Хенри VIII, която се омъжва за френския крал Луи XII. Английската принцеса е третата, последна негова съпруга, като след смъртта му през 1515 г. тя се завръща в родината. Мери обаче е поканена да остане в парижкия кралски двор, приема с охота и става фаворитка на възкачилия се на престоля на Франция - Франсоа I, който по-късно я описва в спомените си като “страхотна курва, най-скандалната от всички курви на Париж”. След връзката си с краля, момата англичавка вероятно е имала няколко сантиментални афери все с благородници, като накрая е изправена на съд за неморално поведение и е осъдена да се завърне в Англия.

Там ръка ѝ подава вече завърналата се Мери Тюдор, въвежда я в кралския двор, като една година след завръщането си в Англия Мери се омъжва за богатия придворен лъв Уйлям Кери, който е един от партньорите на краля в лудориите му и владетелят е поканен на сватбата. Ама не минава и месец и започва аферата ѝ с Хенри VIII, от когото казват имала син, удивително приличащ на него, но монархът не го признава, тъй като за негов баща в свидетелството за раждане бил вписан аверът му Уйлям Кери. В същото време палавата Мери е държана в сянка и никога не става фаворитка, за разлика от сестра ѝ Ана Болейн, която я придружава и в Париж, и в Лондон. И заради която кралят ще се скара толкова жестоко с Ватикана, че ще бъде отлъчен от католическата църква, след което той ще си направи собствена - Англиканската. /Продлжава следващата събота/