Хенри III, Едуард I - безумно влюбените в съпругите си крале

Едуард I овдовява, не не желае да има метреси и минава пак под венчило на 60 години

Французи се натискат за потомци на копеле на Хенри III, Албионът не иска да чуе

Крал Джон се разболява от жестока дизентерия и умира съвсем близо до бойното поле

За разлика от френските крале, английските са нямали фаворитки, но това въобще не означава, че те са обичали жените по-малко. Просто не са имали нуждата, необходимостта или смелостта да превръщат поредната си любовница в институция, която в определени моменти да бъде за тях нещо повече от съпруга, не само в леглото, но също така в кралския двор и управлението на държавата. Според историците на Острова, за английските крале техните метреси са били конкубинки, тоест наложници или жени, които живеят с владетеля като съпруги, но без сключен брак. И обратно на кралете Отсам Ламанша, английските много рядко се впускали в авантюри с омъжени жени, като са предпочитали незадомени девойки, а ако можело те да бъдат девствени - още по-добре. И раждали тези английски моми на поразия челяд на похотливците с корона, естествено докато те си падали по тях, а после се примирявали със съдбата си на отхвърлени любими, сменени от нови конкубинки.

Царедворци и кардинали се опитват да сватосат краля за всевъзможни знатни хубавици

Когато английският крал Джон Безземни умира през 1216 г., неговият син и съответно наследник на короната Хенри е на девет години. А само десет години преди това Англия е била истинска империя, в чиито граници са влизали днешните френски региони Нормандия, Бретан, Мейн, Анжу, Гаскония и Поату, но ги е загубила почти всичките и на Острова недоволството е огромно. Разбунтуват се местните благородници - барони, които са бесни заради увеличаваните непрекъснато данъци с цел да се финансират все неуспешни войни. Освен за драстично намаляване на налозите, бунтовниците настояват също така за ограничаване на злоупотребите с кралска власт, както и за споразумение с монарха за разделение на властите.

Крал Джон по принцип се съгласява, подписва нарочен документ с разбунените аристократи, но подкокоросван от верните му благородници, изглежда въобще не спазва споразумението. И избухва т. нар. Първа баронска война, като се стига дори до там през юни 1216 г. бунтовниците да се обърнат за помощ към френския крал Филип Август и да провъзгласят сина му Луи за техен предводител и крал на Англия. Не закъсняват лютите битки между заформилите се две армии - на лоялните на Джон Безземни благородници и на бунтовниците, но никоя от двете страни не успява да спечели надмощие и ситуацията в държавата се оказва патова. Крал Джон пък се разболява от жестока дизентерия и умира в източна Англия, съвсем близо до бойното поле.

Английският крал Джон Безземни.

В оня злощастен ден синът Хенри и неговата майка - кралица Изабел, обаче са в безопасност - владетелят ги е изпратил в замъка “Кроф” в разположения в Югозападната част на острова град Дорсет. Придворните, които са с тях, започват да оплакват съдбата им, щом научават за смъртта но Джон, още повече, че се понасят слухове, че той бил отровен от врага с бира и печени сливи. Но пристига вестоносец с добра новина и духовете се успокояват - на смъртния си одър бащата е назначил тринадесетчленен регентски съвет, който да помогне на деветгодишния му наследник да си възвърне контрола над кралството. Освен това крал Джон бил заповядал синът му да бъде поставен под настойничеството на един от най-известните рицари на Англия и негов верен поддръжник - Уилям Маршал.

Веднага след като монархът предава Богу дух, лоялните му благородници решават да коронясат Хенри незабавно, за да утвърдят правото му на трона, който бунтовниците-барони вече били определили за Луи Френски. И процедурата по коронясването тръгва с бясна скорост - първо Уилям Маршал посвещава момчето в рицарски сан, после то е помазано от епископите на Уорчестър и Ексетър, а церемонията в катедралата на град Глостър ръководи лично апостолическия нунций в Англия - кардинал Гуала Бикиери. Короната пък е поставена на главата на сина на Джон Безземни от главния юстиций на Англия, тоест от върховния съдия в държавата - архиепископ Питър де Рош.

Всъщност то не било корона, тъй като истинската, бащината, била изгубена или открадната по време на избухналата гражданска война и за церемонията била използвана обикновена златна диадема, принадлежаща на кралицата майка Изабел. Няма значение - важното е, че от амвона на катедралата в Глостър прелатът-висш съдия Питър де Рош провъзгласява новия крал на Англия, който ще я управлява цели 56 години с името Хенри III. Като първо благодарение на заобиколилте го предани мъже той ще успее да усмири бунтовниците, давайки им правата, които таткото им бил отказал, но принуждавайки ги да се закълнат във вечна вярност. След това ще предприеме реформи, които ще укрепят кралската власт, няма да вкара нови територии в границите на държавата, но няма и да загуби стари, годините в мир ще бъдат много повече от тези във война. И най-важното за мнозина историци - през целия си живот кралят ще остане верен на своята съпруга.

През 1239 г. ражда син, който естествено е кръстен Едуард, на Едуард Изповедник.

Регентите, освен да управляват държавата и да възпитават малолетния владетел, били длъжни също така да му намерят съпруга с добра зестра, тоест обширни земи, а също така и лоялност към Англия на нейната родина. Хенри III бил наясно, че бракът му трябвало да бъде подчинен на интересите на вътрешната и международната политика на Англия, като през младостта му били разглеждани на нарочни дворцови съвети кандидатурите на няколко принцеси, но те били отхвърляни, тъй като никога не било постигано нужното по важния проблем единодушие. И младият набожен и благочестив крал чакал своята благоверна, като според съвременници въобще не поглеждал жени, но все пак някои историци са склонни да му припишат красива ергенска любов с прелестно ирландско девойче.

В това са сигурни днешните наследници на старата аристократичната френска фамилия Триган, която е вдигнала красивия средновековен замък “Тирагант” в Югозападна Франция. Всички те смятат, че са потомци на Едуард Триган, за когото се твърят, че бил незаконно дете на Хенри III и негова красива ирландска любовница, но историците в Лондон не искат и да чуят за подобна връзка. Както и да е - през 1236 г. кралят най-накрая се жени за Елеонор Провансалска - дъщеря на граф Ремон Беранже IV Провансалски и Беатрис Савойска. Булката била още дете, но вече бил известна в тогавашна Европа с красотата и интелигентността си, но тези дадености по начало въобще не можели да бъдат някакъв мотив за брака. Защото Хенри III се стремял да изгради мрежа от съюзи в Южна и Югоизточна Франция, за да я завоюва отново, тоест минаването под венчило било продуктувано преди всичко от политически интереси.

Брачният договор е подписан през 1235 г. и Елеонор отпътува за Англия, за да се срещне с Хенри III за първи път. Женят се в Кентърбърийската катедрала през януари 1236 г. и Елеонор е коронясана за кралица малко след това на пищна церемония в Уестминстърското абатство. Разликата във възрастта между двамата е значителна - Елеонор е на 12 години, а съпругът є на 28, но историчката Маргарет Хауъл отбелязва, че кралят “веднага се влюбва до уши, той е щедър, грижовен и преливащ от обич към съпругата си”. Правел є щедри подаръци и тъй като го раздавал нещо като дизайнер, се заел сам да обзаведе личните є покои с направени по негови скици мебели.

Маргарет, кръстена на сестрата на Елеонор.

Постепенно Хенри III въвлича Елеонор и в религиозния си свят, като є внушава своето преклонение пред Едуард Изповедник - царувалия в средата на XI век владетел, който след смъртта му бил обявен за първия светец-покровител на Англия. Канонизирала го Католическата църква, тъй като бил осигурил дълги години мир и благоденствие на народа си, а освен това построил и запазеното до днес Уестминстърско абатство в центъра на Лондон. И Хенри III го боготворял до такава степен, че убедил младата си съпруга, ако имат син, да го кръстят на името на светеца - Едуард.

Но този наследник не идвал, въобще деца не се появявали на хоризонта доста време след сватбата и злите езици из двора и навън започнали да подмятат, че кралицата била безплодна. Без да си дават сметка, че Елеонор била на практика момиченце, когато стъпила на Острова и видиш ли ти - малко след като навършила 15 години, тя забременяла. През 1239 г. ражда син, който естествено е кръстен Едуард, на Едуард Изповедник, а щастливият баща се побъркал от радост и организирал пищни тържества, направил също така значителни дарения на Църквата и бедните с тайната мисъл да получи божествена закрила за сина си.

На следващата година проплаква дъщерята Маргарет, кръстена на сестрата на Елеонор, на третото дете на кралското семейство е дадено пък името на кралицата-майка - Беатрис, следват кръстения на мъченик от IX-ти век Едмънд и накрая се пръква третата дъщеря Катерина. Тя е голямата болка на таткото, тъй като заболява тежко, не може да говори и умира едва навършила 4 годинки.

Петте децата на височайшето семейство прекарват по-голямата част от детството си в замъка Уиндзор недалеч от Лондон, Хенри III се старае да остава с тях колкото е възможно повече време и рядко ги напуска за по-продължителни периоди. В същото време безкрайно обичаната от него Елеонор се изявява като смел и непоколебим лидер - британските историци Маргарет Хауъл и Дейвид Карпентър я описват като “по-борбена” и “много по-твърда и по-решителна” от нейния властващ съпруг.

Когато през 1272 г. Хенри III умира на 65 години от връхлетяла го неизличима болест, Едуард е на кръстоносен поход и бързо се връща в Англия. Погребва татко си с почести в Уестмистърското абатство и вече коронясан с номер първи, заповядва тленните останки на родителя да бъдат положени в мраморна гробница, точно срещу тази на Едуард Изповедник. А шестнайсет години преди това - през 1254 г. - заплахата от кастилско нашествие във все още английската Гаскония в днешна Южна Франция подтикнала бащата на Едуард да уреди венчавка на четиринадесетгодишния си син с Елеонор - полусестрата на крал Алфонсо X-ти Кастилски. Бракът се състоял на 1 ноември 1254 г. в Кралския манастир Лас Уелгас в главния град на Кастилия - Бургос, но “нашествието” на практика не било спряно.

Ами испанският сват на Хенри III успял да му наложи свой лейтенант за управител на Гаскония и събираните там данъци тръгвали по-често на юг, а не толкова на север, към Англия. Тази фискална подробност обаче въобще не се отразила на брака на Едуард и Елеонор, по простата причина, че набожен като татко си и също толкова влюбен в собствената съпруга, принцът, а след 1272 г. - кралят, бил безкрайно верен мъж, като прекарвал всеки свободен миг с половинката си.

И резултатът от тази голяма любов бил удивителен - историци и хроникьори все още не могат да установят точния брой на техните деца - за едни са 14, за други 15, а за трети 16! Но Елеонор, още ненавършила 40 години, умира внезапно през ноември 1290 г. в графство Линкъншър в източната част на Острова и съкрушен от мъка, Едуард I нарежда да бъдат издигнати дванадесет кръста, по един на всяка спирка на водената от него погребална процесия от Югоизточна Англия чак до Лондон.

През годините след това царедворци и кардинали се опитват да сватосат краля за всевъзможни знатни хубавици, но той заявява на всички, че не може да прежали Елеонор, че няма нужда от жена и въобще не смята да минава отново под венчило. Но в края на краищата го прави в името на спокойствието на Англия - според мирния договор с Франция, сключен след поредната кратка война между двете страни през 1299 г., той е трябвало да се ожени за дъщерята на френския крал Филип III-ти Смелий. Бракът е сключен през септември 1299 г. в катедралата в Кентърбъри, където шейсетгодишният Едуард се заклева във вечна вярност и любов на с четири десетилетия по-младата Маргарет Френска. И после на бърза ръка тя му ражда три деца.