Футболът ни живее в годината на смъртта

Футболът ни заживя в годината на смъртта! Изминали са точно три месеца, а вече загубихме четири легенди, които са идоли на поколения.

Започна се с Димитър Пенев, треньор №1 на века, бивш футболист №1 на България. Човек участвал в три европейски полуфинала на ЦСКА и полуфинал на Мондиал'94. Последваха го трима знаменити вратари. Кой от кой по-голям – Стоян Йорданов, Георги Велинов и сега Боби Михайлов.

Колко много мъка заля България! Сам Боби беше една цяла ера във футбола. От повелителя на Щутгарт през 80-те години, през „Този невероятен, този фантастичен Боби Михайлов“ на световното в Щатите до член на изпълнителния комитет на УЕФА. Никой не е само обичан или само мразен. След като се оттегли като президент на БФС в лични разговори признаваше, че е бъркал многократно... Но няма спор – неговата харизма и като футболист, и като ръководител е безспорна. Никога не се опита да бъде треньор и това явно не е било неговото.

Едно от най-тъжните неща в последните 15 години беше враждата с Христо Стоичков. Но големите са големи, за да си прощават. Боби дойде в залата на славата на Камата, за да се прегърнат отново. Както го правеха по американските терени.

Ицо написа своя трогателен пост към своя приятел в официалния профил на своя бранд във фейсбук: „Къде се забърза, Боби? Защо толкова рано? Нашият капитан, нашият лидер, нашият приятел ни напусна! Сълзите не могат да спрат! Ти беше велик човек и вратар! Толкова е тъжно! Събрахте се с Туньо в един по-хубав свят! Гледайте ни, напътствайте ни! Прегръщам те, приятелю! Поклон пред паметта ти!“

Двамата заедно с Красимир Балъков създадоха фондация „Национали'94”. Толкова тежко е, че капитанът на Пеневата чета първи отлетя при ангелите.

Династията Михайлов винаги ще има своето огромно и незаличимо място във футбола ни. Бисер Михайлов, бащата на Боби, беше велик под рамката на Левски. Ники, неговият син, наскоро се отказа. Но именно най-малкият Михайлов е единственият футболист на България, играл за три различни формации в националния отбор в рамките на една година. Стана шампион на Нидерландия, игра в Шампионската лига, спасяваше многократно любимия Левски.

„Тежко е да приема, че вече го няма – написа в своята страница във фейсбук Красимир Балъков. - Днес загубихме човек, който остави следа. Боби не беше просто име. Беше присъствие. Сила. Пример. Учител. За мен той беше повече от колега – беше приятел. От онези, които не се срещат често. С когото сме спечелили успехи, идеи, трудности. Почивай в мир, Боби. Няма да те забравим!“

Българският футбол наистина живее в годината на ужаса! Феновете продължават да треперят за своите идоли Любо Пенев и Петър Хубчев. Информация за тях е твърде оскъдна, остават молитвите, че Господ им е дал повече дни. Няма значение кой е от Левски, кой е от ЦСКА. Всички тези герои бяха на първо място от България!

Затова нека сегашните ни национали, когато кацнат в София от далекоизточното турне, да не бъдат толкова обидчиви. Да си пуснат мачовете от световното първенство в САЩ, да видят как се играе като равен с равен срещу най-големите. И нека следват мечтите си. Тогава и феновете ще следват тях. Както винаги бяха и ще бъдат в отбора на Стратега, винаги бяха и ще бъдат с Боби Михайлов и Трифон Иванов!