Футболното падение на Италия ни я направи по-скъпа

На „Скуадра Адзура“ не й остава нищо друго, освен да се прегърне и утеши във футболното си нещастие с „лъвовете“ на България. Ех, не са чак толкова зле италианските ритнитопковци в сравнение с нашите. Ами в началото на лятото те ще гледат само за трети пореден път световно първенство по телевизорите си вкъщи, докато българските ритнитопковци – за шести. Но все тая, особено като се има предвид, че италианчетата са били четири пъти световни шампиони, докато „лъвчетата“ са прескачали един единствен път четвъртфинал. Но точно за това падението им или направо тяхното сгромолясване във вторник срещу Босна и Херцеговина е още по-жестоко, болезнено, а направо си е убийствено. Особено като се има предвид, че към 10 юни за Канада, Мексико и САЩ ще полетят бедни и смазани от войни отбори като например тези на Ирак или Иран, но не и „синия отбор“ от Апенините. Така че на италианските и на българските футболисти нищо друго не им остава, освен да изгледат налято някой и друг мач заедно. А може и приятелски да си поритат, имитирайки като дечурлига големите в любимата игра и наричайки се с техните имена. 

„Фалит!“, „Погром!“, „Апокалипсис!“, „Срам!“, „Катастрофа!“, „Перфектният кошмар!“ - вчера т.нар. сериозни вестниците между Алпите и Сицилия се надпреварваха да изплачат мъката си с отразяващи най-добре отчаянието им заглавия на първите си страници. Като доста непрофесионално, но съвсем по човешки, може би поради късния час на „затварянето“ им, двата най-големи спортни всекидневника на Апенините – „Гадзета дело спорт“ и „Кориере дело спорт“, изстреляха на челата си с едри букви една и съща нелицеприятна констатация по адрес на „адзурите“: „Всички вкъщи!“

Друго не можеше и да се очаква, след като във вторник вечерта Италия загуби от Босна и Херцеговина във финала на плейофите за „Зона Европа“ с 4:1 след дузпи, пропускайки възможността да си осигури билет за следващото Световно първенство в Съединените щати, Канада и Мексико. Мачът се игра в затънтеното в Западните Балкани градче Зеница, където „адзурите“ откриха резултата в 14-та минута чрез Моис Кийн, но противниците им изравниха в 79-та минута чрез Харис Табакович. Жалко, че Италия беше принудена да играе с десетима играчи след 41-та минута, след като защитникът Алесандро Бастони /преведено, фамилното му име означава „тояги“, „пръчки“ – бел. кор./ направи глупав фаул, предотвратявайки почти сигурен гол, но получи червен картон от френския рефер Клеман Тюрпен. 

След попадението на Табакович друг гол не бе отбелязан даже и в продълженията и така се стигна до обичайните дузпи за излъчването на крайния победител дузпи, които в побеснелия стадион на Зеница миришеха на барут. И дъхът на пратените от треньорите им пред едната врата играчи сякаш спря, но не съвсем или по-точно спря, ама за половината от тях. По простата причина, че изпълнението на ударите от бялата точка се превърна в невероятен рецитал на спокойствието от съотборниците на ветерана и бивша звезда на италианските „Рома“, „Интер“ и „Фиорентина“ – Един Джеко.

Тахирович, Табакович, Алайбегович и Байрактаревич вкараха своите топки във вратата, успявайки да заблудят сякаш за пръв път един безкрайно безпомощен Джанлуиджи Донарума. Докато в оня кратък промеждутък от време за изпълнение на дузпите Себастиано Еспозито и Бриян Кристанте от италианския отбор се провалиха, предизвиквайки цял един балкански народ да реве от щастие, а собственият им, този отвъд Адриатика - да плаче от мъката на жестоката футболна обида. Чак да ти се доплаче, че един блестящ по време на мача вратар като Донарума не успя да предотврати разбиването на пух и прах на някога безупречната италианска футболна машина...

Кой ще бъде главният виновник за поредното фиаско на италианските национали на международния стадион? Треньорът Дженаро Гатузо, защитникът Алесандро Бастони с неговият глупав червен картон или неуспелите дори да оцелеят босненската врата с дузпите си Еспозито и Кристанте? А може би ръководството на футбол из Апенините като цяло? В суровите си присъди медиите на Апинините са единодушни – виновни за загубата завчера и за серията погроми преди това са началниците на „калчото“ начело с неговия президент Габриеле Гавина. По простата причина, че макар и да властват от години, те не са си взели поука от серията поражения, започнали преди повече от десетилетие, че не са измислили стойностен проект за развитие на родния си футбол и че са разчитали единствено на стара, но вече ялова слава. Ето защо италианските медии призоваха в хор Гавина и началниците около него да подадат незабавно оставка, за да може „калчото“ да стартира от нулата, пък каквото ще да става. 

П.П. Жалко и за написалия тези редове, който след петкратното отсъствие на „лъвовете“ от стадионите на големия футбол, се надяваше след три месеца да вика с цяло гърло за другите си любимци – „адзурите“...