Франко Неро: България е чудесно място за правене на световно кино

Звездата от „Джанго“ беше отличен за цялостен принос към седмото изкуство 

Съгласен съм с Папата по отношение на изкуствения интелект

Работя с режисьори по целия свят 

Великият италиански актьор Франко Неро получи специалната награда за цялостен принос на тринайсетото издание на Международния кинофестивал за ново европейско кино “Златната липа” 2026 в Стара Загора. Отличието беше връчено на актьора на церемонията по откриването на форума.

Присъстващите в залата на Държавна опера - Стара Загора имаха възможността да гледат кратък филм с откъси от най-емблематичните му роли в киното. Статуетката “Златна липа” Франко Неро получи от директора на кинофестивала Магдалена Ралчева и заместник-кмета на община Стара Загора Радостин Танев.

“Уважаеми господин Неро, приемете тази специална награда на кинофестивала “Златната липа” като признание за вашия изключителен талант, харизма и ярко присъствие в историята на световното кино”, каза при връчване на отличието директорът на кинофорума Магдалена Ралчева. Тя добави, че от нейно име и от името на всички почитатели на актьора му пожелава да е здрав, щастлив и да радва почитателите си с още роли. “Благодаря ви за магията, наречена кино, с която ни дарявате от 60 години”, каза още Ралчева.

Заместник кметът на Стара Загора Радостин Танев, създателката на фестивала Магдалена Ралчева и Франко Неро на сцената на Златна липа.

“Много е хубаво да се завърна в България. За първи път бях тук преди 10 години, върнах се отново преди две и сега за трети път гостувам на вашата страна. Но винаги съм се чувствал като у дома си”, каза по време на получаване на наградата Франко Неро. Преди своето награждаване той даде специално интервю за “Труд News”

- Сеньор Неро, отново сте в България, този път за кинофестивала “Златна липа” в Стара Загора. Преди това сте гостувал в София и Варна, имате участие и в българо-италианския филм “Аврора”. Какво мислите за страната ни днес?
- Обичам България и винаги идвам тук с голямо удоволствие. България е чудесно място за правене на световно кино. Знам, че през годините тук идваха да снимат Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Мел Гибсън, Харисън Форд...

- А Вие ставате световна звезда преди всички тях, с филми като спагети-уестърн класиката “Джанго” от 1966 година...
- Така е, но не забравяйте, че аз съм малко по-възрастен от тях. Съвсем малко. Работя от много години постоянно. Най-великият актьор на всички времена Лорънс Оливие ми даде страхотни съвети преди много време. Той ми каза, че мога да снимам само по един филм на година и да разчитам, че той винаги ще бъде успешен и ще се превърне в събитие. Но това е малко скучно. А мога и да работя много и да се снимам във филми по целия свят. Оливие смяташе, че аз съм подходящ да играя главната мъжка роля в различни продукции. Аз избрах именно този път и не съжалявам. Снимам се при режисьори по цялото земно кълбо, не съм само в Италия или Холивуд. Адаптирам се, самият аз режисирам...

- Дългата Ви кариера е необичайно богата, преминава през континенти, жанрове и епохи, а Вашият изключителен път в киното е като сценарий за филм...
- Знаете ли, преди време написах една книга за моето дългогодишн кино приклчение и много режисори се обадиха с предложение да я превърнем във филм. Но ще изчакам още, защото съм млад и ще работя тепърва. Има време...

- Работили сте с някои от най-великите и влиятелни режисьори в историята - Джон Хюстън, Луис Бунюел, Клод Шаброл, Райнер Вернер Фасбиндер, Сергей Бондарчук... Има истории, че големите майстори от едно време са били като диктатори на снимачната площадка. Вярно ли е?
- Моят опит с тях не е такъв. Напротив. Тези велики режисьори са едни от най-чудесните и разбрани човешки същества. Точно обратното на диктатори. Помня как Луис Бунюел даже не искаше да ми казва Франко, когато снимахме заедно, защото по това време беше срещу Франко и неговия режим в Испания. И се шегуваше с мен, казваше ми - ще те наричам Неро.

- Вие сте играл всичко - каубой и стрелец в “Джанго”, злодей в “Умирай трудно 2”, преди няколко години влязохте и в образа на Папа. А наскоро истинският Папа отправи остра публична критика срещу изкуствения интелект и перспективите тази технология да замени хората. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
- Съгласен съм с Папата. Аз съм много против изкуствения интелект и това, което се случва. Наистина не знам накъде отива светът днес...

- И до днес хората ви помнят с образа на Джанго. Оригиналният филм излиза преди точно 60 години. Какво си спомените Ви за работата с режисьора Серджо Корбучи?
- Серджо Корбучи имаше страхотно чувство за хумор. Беше ме видял в някакъв филм и искаше да ме вземе за ролята на Джанго, но продуцентите са имали предвид други двама. Стигнали до идеята да отидат при дистрибуторите, да им покажат наши снимки и те да решат кой ще бъде Джанго. И дистрибуторите посочили мен. Корбучи бе много забавен, обичаше да казва на оператора - “Освети добре тези две сини езера на лицето на Франко. Те ще ме направят богат!” 
И беше много мързелив. Никога не идваше на снимачната площадка преди обяд. Винаги го чакахме и винаги имаше оправдание. Един път дойде при мен и рече: “Франко, съжалявам, всички ме чакат и мислят, че имам идея какво ще снимаме, но аз нямам идея. Хайде до бара”. Това беше Корбучи.

- Каква беше разликата между европейските и американските уестърни?
- Нашите, европейски наистина бяха много различни от американските. Мисля, че причината за успеха им е, че бяха насочени към работническата класа, към онеправданите, малки хора. Обикновеният работник получаваше вдъхновение след като гледа “Джанго”. Идентифицираше се с героя, придобиваше смелост, казваше си, че нещата могат да бъда различни.