Университетите у нас са корпорации, целящи да повишават печалбите на собственика

България - страната на неограниченото преписване и на „висшите“ ползи от Изкуствения интелект

Само факти. Бакалавърската степен е с по-висока заетост от магистърската, а втората дава повече „Neet“ (Not in Education, Employment, or Training. Това са младите хора, които не учат, не работят и не се обучват) И добре че показателят не се използва в България - страната на неограниченото преписване и на „висшите“ ползи от Изкуствения интелект!

Британският „Телеграф“ следи внимателно въпросите на висшето образование. Ето какво пише: С нарастването на студентските им дългове, младите хора осъзнават, че им е била продадена изключително печеливша лъжа. Магистърските степени се увеличиха драстично през последното десетилетие, като записванията са се увеличили с 60% от 2016 г. насам. Но финансовите ползи от квалификацията бързо избледняват. Докато коригираните спрямо инфлацията заплати на завършилите на пълен работен ден са се увеличили със 728 паунда годишно от 2014 г. насам, тези на докторантите са паднали с 1500 паунда годишно, което се равнява на около 70 пенса на час.

Пет години след дипломирането, някой с бакалавърска степен е почти също толкова вероятно да има постоянна заетост или да продължи обучението си (88,6%), колкото някой с магистърска степен (88,2%). Но тази цифра крие съществени разлики между магистърските степени и включва повишени нива на заетост сред тези, които посещават професионални курсове, като например обучението на учители по програма PGCE. Няколко магистърски курса всъщност правят завършилите по-склонни да станат „Neet“ (неучещи, неработещи или необучаващи се), отколкото еквивалентният бакалавърски курс.

За някои висшисти магистърската степен е начин да включат по-престижен университет в автобиографията си, за да получат предимство пред другите кандидати за работа. Но много работодатели в публичния сектор, включително държавната служба и Националната здравна служба (NHS), използват „сляпа“ система за набиране на персонал, което означава, че ръководителите не могат да видят къде са учили или университетите на кандидатите.

Магистърските степени, които за разлика от бакалавърските степени нямат ограничение на таксите, варират значително по отношение на цената си. Лондонското училище по икономика (LSE) таксува британските студенти с магистърска степен по икономика на стойност 39 000 паунда, докато същият курс в университета Нотингам Трент струва 12 350 паунда.

И сега - внимание! - за намаляващо качество на преподаването. Хиляди чуждестранни студенти идват във Великобритания за магистърска степен и днес съставляват почти три четвърти от обучаваните магистри, показват последните данни на HESA.

Причините, поради които чуждестранните студенти избират Великобритания за място на обучение, може би не са това, което човек би очаквал първоначално.

През 2023 г. UCAS твърди, че китайските студенти избират да се присъединят към британски университети предимно заради репутацията на университетите и качеството на образованието. Но Институтът за политика във висшето образование (HEPI) установи чрез качествени интервюта и проучвания, че всъщност много китайски студенти избират британски програми пред американски и китайски магистърски степени, защото са по-кратки и по-лесни за записване.

Британските програми обикновено отнемат само една година, в сравнение с магистърските степени в САЩ и Китай, които обикновено отнемат две до три години редовно обучение. Това се оказва „особено популярно сред китайските студенти, които се стремят да подобрят автобиографиите си в най-кратки срокове на най-ниска цена“. И въпреки всичко, предстоят доста фалити на британски университети! 

Да се завърнем в България - страната на неограниченото преписване и на „висшите“ ползи от Изкуствения интелект. Въпреки официалните класации, ако се използва правилният показател, прилаган в много други страни, а именно - дали 5 годни след дипломирането си бакалавър/магистър работи по специалността, си може да настъпи университетска катастрофа. Например, завършил „Финанси на велосипедите“ или „Икономика на налъмите“, много е вероятно 100% да не работят по специалността си. Или, завършили училището „Космос“ - дали работят като космонавти.

Имам предвид че бакалавърските и магистърските програми у нас са насочени да засмукват по-високи приходи от държавата и студентите, залагайки „стръв“ чрез заглавието на специалността. Университетите и у нас са корпорации, които мерят приходите си, за да повишават печалбите на собственика (у частните висши училища) или заплатите (при държавните).

Че кой може да бъде избран за ректор, ако не обещае по-високо повишаване на заплатите и по-изгодни позиции за студентския съвет?! Да не би някой, който обещае „повишаване на качеството на обучението“ ще бъде харесан?! Е, дано не съм прав!